Умствен покой

Първата крачка към постигане на умствен покой е искрено да повярваме, че не сме незаменими. Мирът в ума ни липсва, защото смятаме, че другите искат нещо от нас или ние искаме нещо от тях. Струва ни се, че светът ще рухне или всичко незабавно ще се обърка, ако не сторим това или не кажем онова. Но ако искрено почувстваме, че не сме незаменими, няма да е нужно да търсим покоя – в същия миг той сам ще дойде при нас.

Друг лесен начин да постигнем мир в ума си е да не придаваме на нищо прекомерно значение. Всичко и всеки на земята може да ни предаде или напусне, стига ние да не изоставим Бог и Бог да не ни изостави. Бог никога няма да ни изостави, защото Той е самото Състрадание, и дори ако се опитваме с всички сили да Го напуснем, това ще е невъзможно, защото Той е Всеприсъстващ. Нищо не е незаменимо на земята освен Бог. Ако съзнателно и постоянно чувстваме, че само Той е незаменим, тогава нищо не може да ни отнеме покоя в ума.

Ние постигаме мир,
когато не очакваме нищо от света,
а само даваме, безусловно даваме и даваме
това, което имаме и което сме.

Мирът е вътре в нас

Не можете да имате покой във външния си живот, преди да сте го установили във вътрешния си живот. Всичко се ражда във вътрешния свят. Ако рано сутрин, преди да излезете от къщи, съхраните в себе си няколко божествени мисли, тези мисли ще проникнат и във външния ви живот като енергетизиращи и удовлетворяващи реалности.

Добре е рано сутрин, преди да се впуснете в житейската суета, редовно да медитирате по петнадесет минути или половин час. След това, щом излезете от дома си, ще сте добре защитени – не с броня, а с божествени мисли, божествени идеи и божествена цел.

Ако медитираме правилно, ние непременно ще усетим умствен покой. Освен това ще почувстваме, че сърцето ни е огромно и може да приюти целия свят. Ще изпитаме спонтанна радост. Понякога може и да не разберем откъде идва тази радост, но всъщност тя ще идва от собствената ни медитация.

Дълбоко в нас цари вечна тишина, покой и равновесие. Когато сме съвършено тихи и спокойни, ние виждаме как вътрешният живот ни предлага своята собствена енергия. Човешкият ни ум може и да не разбере тази енергия, защото тя не произлиза от ума. Но сърцето ни я приема от душата.

По време на дълбока медитация е активно само сърцето. Действието на ума е напълно затихнало. Сърцето се отъждествява с покоя, а в този покой ние култивираме вътрешната истина и постепенно израстваме във вътрешната светлина.

Аз медитирам,
за да изпълня цялото си същество
с всемогъщата сила на покоя.

Мирът е вътрешно богатство

Когато сутрин се молите и медитирате, почувствайте, че сте се сдобили с истинско богатство под формата на мир. Така както държите парите в джоба си, можете да съхраните и мира в сърцето си. Със силата на парите можете да си купите каквото поискате. По същия начин духовната сила, която придобивате от молитвата и медитацията, е реална сила. Когато хората се карат и бият, когато се държат небожествено, просто изведете на преден план вътрешния мир и равновесие, които сте съхранили в сърцето си. Заредете се още веднъж с вътрешен мир. Силата на вътрешния мир е безкрайно по-монолитна и реална от всеки външен смут, причинен от човек на земята. Вашият вътрешен мир лесно може да погълне раздразнението, предизвикано от другите.

След като се нахраните, вие обикновено не тичате и не правите гимнастика. По същия начин, когато получите нещо духовно – мир, светлина, блаженство,  – трябва да останете тихи и спокойни за известно време. Докато не усвоите мира, съществува реална опасност да изгубите полученото. Но щом веднъж го поемете в себе си, мирът става част от вашето същество и вие не можете да го изгубите. Общуването с хора, които практикуват духовност и редовно медитират, също ще ви помогне да асимилирате мира в себе си.

Бавно и сигурно трябва да усмириш ума си,
за да може гълъбът на мира да свие гнездо в него.

Покой, динамизъм и сила

Покоят сам по себе си е сила. Ако имате вътрешен мир, ще влезете във външния свят с радост и възторг. Ако умът ви е спокоен, ще можете да контролирате външния свят. Където и да отидете, ще създавате свой собствен мир.

В голямата сила се крие спокойствие. Този, който е външно силен, бил той голям боксьор или владетел, разполага с огромен вътрешен мир и увереност. Ако човек не е много силен, той свива юмруци и застава в отбранителна позиция. Налага му се да показва, че може да се бие. Но когато някой притежава безгранична вътрешна сила, не му е нужно да я демонстрира външно. Спокоен е, защото вътрешната сила му е дала и вътрешна увереност. Той е като божествен герой, който може във всеки момент да победи врага и да преодолее всякакво препятствие.

Шри Чинмой, Криле на радостта, София, 2007