Музика и медитация

Ако можем да почувстваме,
че не нашият глас,
не нашите пръсти,
а една реалност дълбоко в сърцето ни
дава израз на себе си,
тогава ще знаем, че това е
музиката на душата.

*

Външната музика
идва от външен инструмент.
Вътрешната музика
идва от сърцето.
Името на тази вътрешна музика е
единство.

Музиката е вътрешният или универсален език на Бог. Аз не зная френски, немски или италиански. Но ако звучи музика, сърцето на тази музика влиза в моето или сърцето ми влиза в музиката. В такъв момент не се нуждаем от външна комуникация, вътрешната близост на сърцето е достатъчна. Моето сърце общува със сърцето на музиката и в общуването си ние ставаме едно неделимо цяло.
В духовния свят след медитацията идва музиката, диханието на музиката. Медитацията е тишина, енергетизираща и осъществяваща. Тишината е красноречив израз на неизразимото. Олдъс Хъксли казва: „След тишината, най-близо до изразяване на неизразимото е музиката.”
Тишината е източникът на всичко. Тя е източник на музиката и сама по себе си е музика. Тишината е най-дълбоката, най-удовлетворяващата музика на Всевишния. Тя е като ручей, който струи в една посока и става река, в друга става поток, а в морето се разширява безмерно.
Тишината е гнездо, а музиката е птица. Птицата напуска гнездото рано сутрин и се завръща вечер. Така и в духовния свят божествената музика идва от съкровената душа на тишината.

*

По своята значимост музиката се нарежда след дълбоката молитва или медитация. Медитацията е като пряк път, съкратен маршрут към целта. Музиката е напълно разчистен път: може да е малко по-дълъг, но по него няма препятствия. Ако можем да изпълняваме духовна музика или да я слушаме, силата на нашата медитация нараства. Духовната музика увеличава стремежа ни. По същия начин, ако духовен търсач пожелае да бъде музикант, дори и да няма нужната подготовка, ще може да стане добър изпълнител, защото молитвата и медитацията съдържат всички способности. Може никога да не сте учили музика, но ако се молите и медитирате с цялата си душа, тогава по Милостта на Всевишния в молитвата ви, в медитацията ви, се надига силата на музиката. Тогава можете да си послужите с тази сила по свой начин.
Всеки път, когато звучи духовна музика, ние получаваме вдъхновение и наслада. Музиката може само за миг да повдигне съзнанието ни. Но ако освен това се молим и медитираме, тогава несъмнено сме по-просветлени и удовлетворени от любителя на музиката, който не води съзнателно духовен живот. Всеки духовен музикант съзнателно разпространява Божията Светлина на земята. Бог е космическият Музикант, вечният Музикант, а ние сме негови инструменти. Всевишният е този, който създава нужния инструмент. След това именно Той кара музиканта да свири както е нужно, и именно Той създава музиканта.

*

Музиката на душата, духовната музика, наистина ни помага; тя подхранва нашия вътрешен живот. Музиката притежава огромна сила. С огъня можем да се изгорим, а можем и да сготвим или да направим много други добри неща. Същото е и с музиката. Божествената музика незабавно издига съзнанието ни, докато небожествената тутакси го понижава и се опитва да унищожи нашия искрен вътрешен плач за по-добър духовен живот. Духовният човек веднага се повлиява от тази музика. Така че музиката може да промени съзнанието ни, стига тя да идва от сърцето и да влиза в сърцето. Музиката, която докосва самите дълбини на сърцето ни, може да издигне нашето съзнание.

*

Нашите сетива са неспокойни. Затова умът ни страда. Нашият ум е изпълнен със съмнения. Затова сетивата ни страдат. Умът не е способен да обуздае или дисциплинира сетивата. Тук музиката идва на помощ на ума. С нейната подкрепа умът обуздава и дисциплинира сетивата и ги прави съвършени инструменти, за да бъдат те изпълнени с мир, светлина и блаженство свише.
От друга страна, когато умът гъмжи от съмнения, когато той пие жадно отровата на съмнението, сетивата не са способни да влеят вяра в ума. И тук музиката отново се притичва на помощ. Сетивата са подпомогнати от музиката, за да се преобразят и просветлят. Когато те са спокойни и тихи, съмняващият се ум е напълно трансформиран и става едно неделимо цяло със сърцето, което е само възприемчивост. В такъв момент нашият Вътрешен Водач – Върховният Музикант – може да прояви Себе си благославящо, мощно и безгранично. Когато Той проявява Себе си във и чрез нас, божествената музика става неделима част от нашето съществуване и ние израстваме до пълно Съвършенство. Във и чрез нас Върховният Музикант твори нов свят. Ние се превръщаме в самата божествена музика и една нова картина на Божията трансцендентална Реалност се разкрива във и чрез нас.

Въпрос : Може ли да се изпълнява духовна музика по време на медитация?

Разбира се, макар да зависи от човека, който медитира. На света има много търсачи, които медитират изключително добре, но не са развили усет за музиката. Слухът им не е трениран, затова не можем да очакваме, че ще променят природата си за една нощ. Те или са лишени от способността да вникнат в музиката, или имат аскетично отношение към нея. Психическата музика не е широко призната и много малко хора ценят музиката на душата. Те я възприемат като нещо чуждо, което навлиза в съзнанието им. Но всъщност това е техният вечен обитател, душата им, която дълбоко вътре чака да излезе наяве.
Ако по време на дълбока медитация се изпълнява божествена музика, тя засилва медитацията и незбавно помага за издигане на съзнанието. Ако обичате музиката, тогава изпълнението на духовни песни или мантри по време на вашата медитация вкъщи несъмнено ще ви е от помощ.

Въпрос : Ако по време на съня ни звучи запис на духовна музика, това ще ни помогне ли по някакъв начин?

Когато спите и звучи духовна музика, вашият фин витал, фина физика и фин ум ще ú се наслаждават. Но за физическото ви тяло може да е трудно да я оцени, защото то иска пълна тишина. Макар че душевната музика ще внесе чисто, вътрешно безмълвие, физическото тяло желае тишина, лишена от какъвто и да е външен звук.
Ако пуснете записа много тихо, той определено ще подпомогне фината физика и финия витал, които не спят.
Много, много пъти, когато тялото спи, фината физика и финият витал не спят. Те се движат, скитат насам-натам. Посещават приятели и врагове. За тях моята музика определено е източник на радост. Така че за фината физика, финия витал и финия ум тя несъмнено е от помощ. Но за грубото физическо тяло, което се опитва да спи, тя може да е пречка, напаст.

*

Душевната музика дарява наслада, а не витална възбуда. Виталната възбуда е едно, а насладата на душата е нещо друго. Тази наслада е много силна, много интензивна, но същевременно не предизвиква някакво небожествено, сетивно удоволствие в тялото. Тя само увлича, отнася цялото същество към Висшето, и тогава, щом балонът се пръсне, вие плувате в море от блаженство.
Душевна е онази музика, която незабавно издига нашето съзнание към Абсолюта, към Висшето. Но обикновената, витална музика може да смъкне съзнанието ни. За кратък миг или няколко часа изпитваме някакво удоволствие, но след това удоволствието ни повлича в низшето витално съзнание. Душевната музика ни отвежда в света на стремежа. От стремежа навлизаме в света на осъзнаването, където вътрешното ни същество се изпълва със светлина и наслада.

*

Душевна е тази музика, която иска рано или късно да трансформира съзнанието ни. Тя ни отнася в Универсалното Съзнание и ни дава чувството, че сме в съзвучие с най-високото, с най-дълбокото, с най-далечното. Тя ни кара също така да почувстваме, че Самият Бог е Върховният Музикант.
Душевният звук носи незабавна радост и незабавно саморазширяване. Това не е егоцентрично саморазширяване; то е нещо божествено, върховно, универсално. Душевният звук е като музика, създадена за всички. С нея „аз”-ът изчезва. В душевния звук няма „аз”, а само „ние”. Другите звуци се издават от индивид за индивид, но душевният звук е породен от Универсалното в нас, от Вечното в нас, от Абсолютното в нас. Душевният звук произхожда от Вечността и е отправен към Безкрайността и Безсмъртието. По този начин отличаваме душевния звук от другите звуци. Те произлизат от индивидуалното, а душевните звуци – от универсалното.

*

Човешкият музикант свири, за да стане велик. Божественият музикант първо става добър, а след това свири божествено, като безусловно и с цялата си душа предлага резултатите на своя Възлюбен Всевишен.
Трябва да знаете, че ако изпълнявате музика от виталната сфера, вие просто мамите себе си. Музиката, вдъхновена от областта около и под пъпа, е витална. Музиката на сърцето е психична, а тази, която извира от самите глъбини на сърцето, дълбоко отвътре, идва от душата. Ако можем да почувстваме, че не гласът ни, не пръстите ни, а една реалност дълбоко в сърцето ни дава израз на себе си, тогава ще знаем, че това е музиката на душата.
Когато изпълняваме душевна музика, ние издигаме съзнанието си много бързо. Душевната музика е форма на стремеж, форма на медитация. Естествено, всички търсачи на безкрайната Истина биха изпълнявали душевна музика, и трябва да знаят, че когато я изпълняват, те съзнателно тичат към предопределената си цел.

*

Водата символизира съзнание. Съзнанието, също като водата, е неутрално. Най-важно е какво слагаме във водата. Ако е нещо невинно, чисто и божествено, ние изпитваме радост. Но ако хвърлим във водата нещо небожествено, отровно и разрушително, щом пием от нея, ще умрем. Само от нас зависи с какво ще смесим водата, преди да я изпием. Ако музиката, която чувате, издига съзнанието ви, ще знаете, че това е духовна музика. Понякога музикантът има стремеж и същевременно изпълнява духовна музика; тогава ви е провървяло, защото получавате и двете.
Музикантите трябва да предлагат нещо ново, да дават на света музика, идваща направо от душата, музика, която ще помага на човечеството да издигне съзнанието си – не произведения, познати от много и много години, а нещо, което хората не са виждали, чувствали или чували.
Виталната музика е изиграла ролята си, особено в западното полукълбо. Но това не е музиката на душата. Музиката на душата е нещо съвсем различно. Един ден светът ще цени тази музика, ще ú се възхищава и ще благоговее пред нея.
Музиката е от Бог и е за Бог, не е от виталния свят и за виталния свят. Истинската музика, божествената музика, ви връща при Бог, Върховния Музикант.

Аз пея, защото Ти пееш.
Усмихвам се, защото Ти се усмихваш.
Защото Ти свириш на флейта,
аз станах Твоя флейта.
Ти свириш в дълбините на сърцето ми.
Ти си мой, аз съм Твой:
единствената ми самоличност е тази.
В едничка Форма Ти си
моите вечни Майка и Баща,
и луна-Съзнание,
и слънце-Съзнание всепроникващо.

Пеенето незабавно ни вдъхновява и пробужда дремещата в нас душа. Ако пеем божествена песен, душевна песен, тя мигновено внася чистота в нашето същество. Пеенето пречиства ограниченото ни съзнание и ни носи всеобща Хармония. В ежедневието си постоянно нарушаваме всеобщата Хармония, но когато пеем, ние изграждаме и творим тази всеобща Хармония във и около нас.

Ако сме в състояние да пеем, ще можем да внесем най-чистото съзнание и съвършена хармония в своята природа. За душата ни няма по-голяма наслада от душевното пеене.

Когато пея, аз опитвам да се свържа с Бог и да му предложа това, което имам и което съм. Старая се да предлагам себе си с най-голяма съпричастност чрез всяка песен, която пея. Опитвам се да предам значението на думите чрез гласа си. Има много певци с изключителни гласове и певчески способности. Аз не мога да се сравнявам с тях. Но съм чувал немалко такива певци, които не чувстват живия дъх на думите, когато пеят. Техните красиви, звучни гласове предават мелодията, ала дълбочината и истинският смисъл на текста не достигат до нас.

Някои хора изобщо не притежават хубав певчески глас, но Бог дълбоко цени гласа им, защото пеят душевно. Някой може да е велик певец, но да пее без никакъв стремеж или посветеност. Бог държи най-много на тези, които пеят душевно.

Ако пеем мантри, се храни нашето психическо същество, което е представител на душата. Майката винаги храни детето си, щом то огладнее. Подобно на това, ние трябва да храним душата, божественото дете в нас, като пеем мантри или медитираме. Когато душата се храни постоянно, тя излиза на преден план и за птицата душа става възможно да лети в небето на Безкрайността и Вечността.

Когато пеем, тряба да ставаме едно цяло с вътрешния певец. Външно може да сме много изкусни в музиката, но ако не сме способни да станем едно цяло с вътрешния певец, пеенето ни няма да е душевно.

Песента и певецът трябва да са неделими. Ако изпълнителят на духовни песни изживява това, което пее, Бог ще бъде жива Реалност всяка секунда. В противен случай Бог ще остане в безкрайното синьо небе, а певецът ще си е долу на земята. И тогава ще има зейнала пропаст между Божиите Нозе и главата на певеца.

Щом един певец търсач запее душевно, той незабавно усеща, че е безсмъртен, или поне че ще остане на земята много, много години. А щом същият певец се отдаде на рояка от мисли, светът с многобройните дела и проблеми нахлува в ума му и го прави слаб. Тогава той вижда, че смъртта му бързо наближава. И така, когато пее душевно, той чувства, че се е слял с Безсмъртието.

Докато пеете, трябва да мислите едновременно за тялото на песента и за нейната душа. Тялото ú е всяка дума от текста. Нужно е да познавате добре значението на песента и да извиквате образа в ума си.

Ако можете да медитирате пет или десет минути преди пеенето, медитацията ще ви даде душевния аспект на песента. Дори да не сте медитирали, понякога е възможно, докато извиквате в ума си образа на всяка дума, все пак да получите душевния аспект. Но за това трябва да сте голям търсач.

Ако изведете на преден план аспекта на душата и същевременно символично изведете напред аспекта на тялото, песента става наистина душевна. В такъв момент слушателите непременно ще почувстват душата в музиката. Те ще видят в лицето ви божествената реалност. Понякога вашата душа стига до външното ви лице и то засиява. Тогава публиката не вижда нищо освен душата.

Музиката е медитация,
ако се пее душевно от добри певци,
или дори ако се пее лошо
от певци с душевни сърца.
*
Не как пееш,
а за Кого пееш
е от първостепенно значение.
*
Изпей една песен от душа.
Незабавно ще се изпълниш
от глава до пети
с огромно вътрешно щастие,
и това щастие е истински напредък.

Из книгата “Източникът на музиката” (The Source of Music, Sri Chinmoy, Aum publications, New York, 1999)

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (3 votes, средно: 5.00 от 5)

Оставете коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана.
Задължителните полета са отбелязани с *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>