Когато сте обзети от съмнение или някаква друга негативна сила, можете да гледате на тях като на маймуна, която постоянно ви досажда. Вие оставяте маймуната да продължава все така, защото сте търпеливи. Вашето търпение се състезава с пакостните лудории на маймуната. Тъй като сте търсач, вие несъмнено ще сте по-търпелив от някой, който не се стреми към по-възвишен живот. Маймуната не се стреми, затова нейното търпение не може никога да се мери с вашето.

На този свят и маймуната, също като нас, си има его – само че вие не го виждате. Ако не й обръщате внимание, накрая маймуната ще реши, че е под достойнството й да ви досажда постоянно. Търпението притежава това свойство да разсейва негативните сили. Ако сте способни да игнорирате или непрекъснато да отхвърляте негативните сили, те никога не ще ви победят.

Това, от което се нуждаете вие, от което се нуждая аз, от което се нуждаят останалите, е едно: душевно търпение. Трябва да знаем, че търпението не е някаква слабост. Ако сме търпеливи, това не означава, че сме принудени да се подчиняваме на суровите житейски реалности. Не, търпението е вътрешна мъдрост. Нашата вътрешна мъдрост се нуждае от търпение, от определено време. Това е като семето. Щом видим семе, ние очакваме от него да порасне фиданка и тя да стане дърво, огромно бананово дърво. Но семето се нуждае от време, за да покълне и постепенно да стане фиданка, а после дърво. Ако гледаме с очите на търпението, един ден ще видим, че истината ще се прояви и ще стане реалност. Така че душевното търпение е онова, от което се нуждае целият свят. Тогава истината ще израства по свой начин.

Ние може би искаме да унищожим несъвършенствата си, но унищожението не е отговорът. В търпението се крие светлина. Светлината ще озари всички наши лоши черти, тъмнината в нас. Тъмнината може да бъде победена единствено от светлината.

На света няма нищо, което да е в състояние да заличи миналото, освен търпението. Ако притежаваме търпение, не е трудно да заличим миналото. То е утринна мъгла, незначително преживяване в сравнение с бъдещото ни осъзнаване. Светлината на душата, която представлява търпение, в крайна сметка ще победи заблудите, илюзиите, изкушенията, ограниченията, всичко небожествено. Светлината на Божието Търпение ще надделее над всичко във и чрез нас.

Търпението
е лекарство
за всички наши слабости.

Ако очаквате каквото и да било от другите, ще изпитате само разочарование. Дори ако очаквате нещо от себе си и не го получите, ще се подразните и разстроите. Неизбежно ще се разочаровате. Когато не получите нещо от другите, вие им се ядосвате, защото не са изпълнили желанието ви.

Когато не получите нещо от себе си, вие се чувствате безполезни. После ставате потиснати и гневни. Когато стане така, просто си кажете: „Това не е правилно. Аз ще постъпя както трябва. Ако очаквам нещо от света, ще се разочаровам, защото светът си е такъв. Ако очаквам нещо от себе си, може би също няма да успея да го постигна. Това, от което се нуждая, е търпение.”

На две неща трябва да се уповаваме: Божията Милост и нашето собствено търпение. Човешкото в нас се нуждае от огромно търпение, безкрайно търпение. Но в търпението си трябва да усещаме върховната необходимост от Божията Милост. Тя е като дъжда – той трябва да вали. Но и почвата трябва да е плодородна, а това става с търпение.

Успехът не идва за една нощ. Когато се опитвах да повдигна 300 фунта, аз търпях неуспех много пъти, но не се отказвах. И вие не трябва да се отказвате, когато искате нещо. Днес може да сте се провалили безславно, но утре или вдругиден непременно ще успеете, защото – трябва да го знаете – идеята да постигнете нещо е дошла направо от Бог. Когато мислите за някакво постижение, това не е умствена халюцинация. Мечтата идва от много високо ниво. Трябва да вложите цялото си същество в реализирането на тази мечта, докато не постигнете целта си.

Трябва да се опитвате всеки ден отново, отново и отново. Първо засявате семето и после поливате почвата. Само така ще цените онова, което постигате. Няма да си създавате допълнителни препятствия по пътя, но ако се натъкнете на препятствия и ги преодолеете, ще бъдете истински щастливи. Само когато се трудите за нещо, вие действително го цените.

Напредъкът е вечно търпение.
Успехът е непрестанно упование:
на себе си на Бог.

Като човешки същества, ние се нуждаем от търпение, ако искаме съвършенство и удовлетворение. Нищо ценно, нищо значително не може да бъде постигнато от човешкото в нас за един миг. А божественото в нас винаги спуска от висините Божия Милост. Божественото в нас е вътрешният плач на сърцето ни. Детето в нас плаче за Божията Любов и Божието Състрадание, докато в същото време зрялото човешко същество в нас познава върховната необходимост от търпение.

Ако нещо не ни е дадено днес, ние знаем, че има особена причина, поради която Бог не ни го е дал. Бог не е жесток. Той знае, че ако ни даде нещо днес, ние може да злоупотребим с него, докато утре ще го използваме подобаващо.

Ако провалът е способен да вгорчи живота ви, тогава търпението има силата да изпълни живота ви с най-сладката радост. Не се примирявайте със съдбата след един единствен неуспех. Поражението много често предшества успеха. Щом веднъж постигнете успех, вие ставате самата увереност.

Търпението е напълно чуждо на несъвършенството. Когато стремежът и посветеността заемат централно място в живота ни, тогава нашият трети приятел – търпението – играе своята роля най-удовлетворяващо. Търпението и Божието безкрайно Състрадание играят и танцуват заедно. Тогава виждаме, че нашите безбройни несъвършенства са готови да бъдат трансформирани в пълно съвършенство.

Ако умееш да чакаш с търпението на мъдрец,
тогава няма нищо,
което да не можеш да постигнеш
в този живот.

Търпението е вашето искрено предаване на Божията Воля. Това не е заличаване на ограниченото „аз”, което сте сега, а цялостно преминаване на вашето ограничено съществуване в безкрайния Аз.

Търпението безмълвно ви казва: „Опитай се да живееш вътрешния живот. Ти не само ще видиш и ще постигнеш целта си, но и ще се превърнеш в целта.”

Търпението е вашето вътрешно богатство, мъдрост, мир и победа.