Почувствайте, че в сърцето ви има нещо, което е безкрайно по-могъщо от ума. Почувствайте душата и я изведете напред от сърцето. Трябва да усетите силата, скрита в нея. Може да не виждате душата, но призовете вътрешната си сила и после сграбчете ума. Кажете му: „Ти ми позволи да остана спокоен няколко минути, и аз съм ти благодарен. Но аз все още се моля и медитирам, още плача за Мир, Светлина и Блаженство, а ти не ме оставяш да продължа.” Просто грабнете ума и го хвърлете в потока на сърцето. Докато той ви позволява да медитирате, не е нужно да се тревожите. Но щом умът започне да ви безпокои, да ви причинява болка, това означава, че той се съпротивлява. Умът ви пречи да получите още Мир и Светлина от Висините.

Просто хванете ума и си представете, че той е като немирно дете. Преди това детето е било заспало и е оставило майката да пази мълчание или да се моли на Бог. Но сега се е събудило и иска да прави пакости. Детето не иска да остави майката да се стреми повече, да постигне още Мир, Светлина и Блаженство. Какво ще стори майката тогава? Тя ще сплаши детето и ще му каже: „Аз все още се моля и медитирам. Не трябва да ми пречиш, не трябва да ме безпокоиш, иначе ще те накажа.”

Meditation: God’s Voice and Man’s Choice, Part 1, Agni Press 1974