Въпроси и отговори за душата – част II

Въпрос: Каква е връзката между душата и по-висшите светове?

Шри Чинмой: Душата всъщност е превозно средство, което ни отнася в различни светове. Има седем по-висши свята и седем по-нисши. Когато живеем в съзнанието на душата, ние отиваме във по-висшите светове. За нещастие, повечето от нас не живеят в душата; ние живеем във витала или в грубото физическо. Ето защо страдаме. Ако можем да оставаме в душата по два часа на ден, тогава ще видим, че сме съвсем рзличен човек.

 

Въпрос: Бихте ли ми казали каква е връзката между душата и енергията?

Шри Чинмой: Енергията е нещо струящо: подобно на съзнанието, тя се простира навсякъде в безкрайния простор. Енергията е като необятната водна шир в океана. Тя е динамична течност в постоянно движение. Ако навлезете във вътрешния свят, ще видите, че енергията тече  и е много динамична. Душата, от друга страна, може да приеме всяка форма, която пожелае. В един момент може да е по-малка от атом, а в следващия миг да бъде по-обширна от Необятното.

Енергията и душата трябва да вървят заедно. Ако няма божествена енергия в душата, тогава тя не може да прояви нищо. От друга страна, ако в съществото има енергия, но съзнанието на душата не е изведено напред, тогава осъзнаването няма да се случи. Така че двете са вътрешно свързани. За осъзнаването енергията се нуждае от душата; а за проявлението душата се нуждае от енергия.

 

Въпрос: Била ли е всяка душа разделена на мъжка и женска половина при сътворението? Всички души ли имат свои сродни души?

Шри Чинмой: Индийската философия и много други учения не вярват в сродните души, в теорията, че душата се е разделила на мъжка и женска половина по времето на сътворението. Какво научаваме от Бхагавад Гита, която е била написана за Господ Кришна, един от най-великите духовни Учители на Индия? Научаваме, че душата няма ни начало, ни край, и нямаме никакво указание, че душите са били разделени на мъжка и женска половина. Самата душа не е нито мъжка, нито женска, но ако тя започне човешкия стадий на земното си странстване с женско тяло, тогава продължава да приема женски тела във всяко от своите прераждания. По същия начин, ако тя започне човешкото си пътешествие с мъжко тяло, тогава продължава да приема мъжки тела. В животинския стадий душата може да се прероди и като мъжко, и като женско животно, докато само два или три пъти в духовната история душата е сменила пола си, след като веднъж е започнала да приема човешки прераждания.

Мъжка душа, душа, която е избрала да приема мъжки тела, може да има допълваща я женска душа и обратното. В този случай, едната душа допълва вътрешните и външни качества на другата. Допълващи се души се срещат предимно сред зрелите, развити души, а не сред обикновените. Съпрузите и съпругите могат да имат допълващи се души, и това също може да бъде вярно в случая с духовните личности, които приемат шакти като свой духовен партньор на много високо ниво на съзнание. А има и души, които или нямат допълващи души, или изобщо не се интересуват от такива.

 

Въпрос: Ще кажете ли нещо за обединението на две души?

Шри Чинмой: Обединението между два индивида може да се случи в по-висшите сфери на съзнание или в обикновения свят, когато се сключва брак. В обикновения брак, съпрузите съзнателно си внушават, че са едно. Но в божествения брак душите са обединени на най-висшето ниво на съзнание. При обединяването на душите, обаче, двете души може все още да не са убедили витала, физическото и ума на двата индивида, че те искат да израстват заедно. Така че когато божественото обединение, обединението на душите, е постигнато, то се разкрива със времето.

Обединението на две въплътени души е най-ефективно, когато и двете се стремят към най-висшата Светлина. Ако едната се стреми към най-висшата Светлина, а другата не, тогава съюзът на тези две души никога няма да бъде успешен. В  случая с двама стремящи се е най-важно те да осъзнаят, че обединението им съществува само за изпълнение на Божествената Воля. Ако единият партньор вижда, че другият притежава много добри качества и смята, че може да поиска всички тези божествени качества изцяло за себе си, тогава той греши. Вярно е, че когато две божествени души станат едно или във вътрешния, или във външния свят, те неизбежно си принадлежат взаимно. Но с каква цел? Не заради самите себе си, а за Всевишния. Всяка една има две ръце. Когато станат едно, те имат четири ръце и сега, с четири ръце, естествено ще вършат повече дела за Божественото.

Така че божественият съюз на две души предполага, че те съществуват изцяло за Всевишния. Те са обединени единствено защото желаят да осъществят Божественото, Всевишния, по Негов собствен начин. Те са едно, защото Всевишният иска от тях да са едно, а не заради собствените си желания. Ако две индивидуални души искат да са заедно само защото се обичат една друга, това се нарича човешка любов, витална любов, и тази любов не е трайна. Но ако две души искат да бъдат обединени, защото чувстват, че Всевишният, Божественото вътре в тях, желае те да са едно цяло във и чрез Него, тогава те ще имат огромно вдъхновение да осъществят Божественото в Неговите мъжки и женски аспекти. Тези две души трябва да чувстват, че са станали едно само за да осъществят Мисията на Всевишния. Това е истинската цел на обединението на божествените души.

 

Въпрос: Бихте ли обяснили какво се има предвид под групова душа?

Шри Чинмой: В даден клас в училище имаме може би четиридесет ученици, изучаващи един и същ предмет при един учител. Така и в духовния свят, от самото сътворение, някои души са искали да се движат и да напредват заедно. Това много прилича на щафетно състезание, където са необходими четирима участници.

Когато душата се прероди в човешко тяло, тя е надарена с човешки предразположения и получава възможността да общува с други души. Както във вътрешния свят, така и във външния свят душите избират съобразно наклонностите си. Някои души искат само светлина: те не искат сила, не искат радост, не искат мир. Желаят само светлина, светлина, светлина. Ако една душа иска светлина, тогава естествено тя ще бъде привлечена от друга душа, която иска само светлина.

Груповите души се свързват или със светлината, или със силата,  мира или някое друго доминиращо божествено качество. Ако светлината свързва определена група души, тогава те ще имат повече светлина, отколкото сила; ако силата е тази, която ги обединява, тогава ще имат повече сила и по-малко светлина. Тези души ще бъдат свързани помежду си с естествена златна брънка.

 

Въпрос: Вие казахте, че душата избира семейството, в което ще се роди. Какво се случва с душата, ако избере лошо семейство?

Шри Чинмой: Нека приемем, че душата е собственик на къщата, а семейството е самата къща. Ако вие като собственик чувствате, че тази определена къща не ви носи радост или не ви задоволява, тогава незабавно ще се опитате да намерите друга, която ще ви донесе удовлетворение. Когато душата е отвратена от определено семейство, тя може да напусне настоящото си тяло и да влезе в някое друго тяло. Тъй като душата притежава мъдрост и светлина, тя ще се върне в място с по-добра среда –  такава, която предлага повече удовлетворение. Ако къщата е добра, тогава душата не трябва да се мести. Когато имате хубава къща, вие не искате да я сменяте; искате да извлечете колкото може повече от нея. Когато душата получи подходяща къща, имам предвид добра среда и добро семейство, в което всеки се стреми, тогава естествено тя ще остане там.

 

Въпрос: Кога влиза душата в тялото?

Шри Чинмой: Между шест и осем месеца преди раждането е обичайното време за влизане на душата в тялото. В редки случаи тя може да влезе по времето на зачеването. Обикновено това става най-късно около тринайсет или четиринайсет дни преди детето да се роди. Много рядко душата влиза в тялото само два или три дни преди раждането, а понякога може дори да дойде малко след това. Тогава душата може да чака до последния момент, преди да вземе решение, защото се съмнява относно семейството. Някои души чувстват, че като чакат малко по-дълго, ще могат да изберат по-добре. А други души решават бавно просто така, както на някои хора им е нужно повече време да вземат решение, отколкото на другите. Но някои души не чакат; те веднага знаят какво да правят и то бива направено в рамките на няколко месеца след момента на зачеването.

 

Въпрос: Какво прави душата в тялото преди раждането?

Шри Чинмой: Душата запазва пълно мълчание в тялото. Тя е като свидетел. Просто наблюдава физическите органи. Но това, което вижда, навлизайки за първи път в света при раждането, я стряска и разочарова. Душата е искра от Божественото, но когато влезе в света, тя незабавно вижда невежество. Душата е приела света, но в мига, в който детето се ражда, тя вижда през неговите очи и това, което вижда, буди у нея страх. В този момент душата не вижда нищо прекрасно; тя вижда нещо свирепо – като лъв, който иска да я погълне. После душата казва: „Аз съм тази, която прие това тяло. Трябва да се боря. Защо да се държа като страхливка? Защо да напускам тялото? В това тяло, с това тяло, аз ще трябва да се боря за Бог и да установя Неговото Царство тук на земята.”

Шри Чинмой, „Душата-птица на вечността”

(Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY)

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (No Ratings Yet)