Въпроси и отговори за душата – част III

Въпрос: Душата винаги ли е сигурна, че ще открие истинската си мисия през всеки свой нов човешки живот на земята?

Шри Чинмой: Преди да приеме човешко прераждане, душата получава вътрешно послание за своята божествена цел на земята. Тя е напълно съзнателна за мисията си и идва тук с директното одобрение или разрешение на Всевишния. Но по време на човешкия живот действията на физическия ум понякога скриват божественото вдъхновение на душата и нейната истинска цел. Тогава мисията на душата не може да излезе наяве. Въпреки това, ако започнем да се стремим с ума, сърцето и душата, ще можем да научим причината за нашето съществуване тук на земята.

Води се постоянна битка между божественото и небожественото във всяко човешко същество. Невежеството на света се опитва да погълне човешкия стремеж. На сегашния етап от еволюциятаа, повечето хора живеят в небожествения витал, където има само желание, безпокойство и вълнение. Ето защо те са несъзнателни за нуждите на душата.

 

Въпрос: Предрешено ли е доколко ще напредне душата във всяко прераждане?

Шри Чинмой: В някои случаи е предрешено, а в други няма установена граница; може да зависи от това колко Милост ще получи душата.

 

Въпрос: Има ли тялото идентичност, отделна от душата?

Шри Чинмой: Зависи от душата. Когато много силна, зряла душа влезе в едно тяло, тя може да накара физическото съзнание да следва нейната посока. Физическото съзнание изпълнява това, което диктува душата: тяло и душа действат като една същност. Но ако душата не е много силна, тогава тя е като майка, която е физически слаба и не може да накара детето си да прави това, което според нея е най-добро за него. В такъв случай душата просто наблюдава какво върши физическото съзнание. Ако душата иска да направи нещо, тялото може да направи точно обратното. В такъв момент душата  и тялото се явяват като две отделни същности.

 

Въпрос: Аз нито приемам, нито отхвърлям съществуването на душата си. Има ли някакъв признак, че моята душа съществува?

Шри Чинмой: Душата вече е приела твоето тяло. Ако беше отхвърлила и след това напуснала тялото ти, то незабавно щеше да умре. Но душата е дошла в този свят в твоето тяло и все още действа там, така че тя вече го е приела.

Но ти също си приел душата. Човек, който е приел дори несъзнателно необходимостта от Истината, необходимостта от Бог, от Божественото и от духовността, може да бъде сигурен, че е приел душата, защото тя живее и диша в самите думи „Божественост”, „Духовност”, „Истина” и „Бог”. Ако не беше приел съществуването на душата, щеше досега да си забравил тези думи. Така че ти вече си приел душата си и твоята душа вече е приела теб.

Как е възможно вече да си приел душата, но да не я долавяш съзнателно? Това е така, защото това приемане никога не може да бъде разбрано или почувствано от ума. Обикновената мисловна будност на ума няма да помогне на теб, на мен или на когото и да било на земята; трябва да надраснем това обикновено съзнаване. Това, което е необходимо, е чувството на единство. Самото ти чувство на единство с душата е това, което незабавно ще те накара да почувстваш, че си приел душата и душата е приела теб.

А как можем да развием този по-висш вид съзнателност? Ако живеете в определена стая, тогава знаете какво има в нея: картина, лампа, легло и т.н. Но ако живеете в някоя друга стая, не можете да очаквате да знаете какво има в първата. За да знаете, че сте приели душата или че душата е приела вас, трябва винаги да живеете в своята душа, а не във физическото си съзнание. Стотици пъти в живота си сте имали божествени проблясъци. Откъде идват тези божествени проблясъци? От ума? Никога! От витала? Никога! Те идват или от психичното същество, или от душата. В многото случаи, когато сте видели тези проблясъци, вие сте били в хармония с някакъв друг свят, вътрешен свят – а това е светът на душата, на вашето вътрешно същество. За да имате духовна съзнателност, трябва постоянно да пребивавате в света на душата си.

Когато едно дете е на две или три години, родителите му трябва да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, а някой друг трябва да му каже от какво е направен той. На детето обаче не му е нужно да знае тези неща, за да яде бонбон и да му се наслаждава. Не е необходимо да знаете как е възникнала душата или какво представлява тя, за да я видите и почувствате – също както на детето не му трябва да знае какво е бонбон, за да го изяде. Но дори ако видите душата, може да не знаете, че  сте видели нея. Може да видите в съня си красиво, много красиво дете и да помислите, че е просто човешко дете. Или ще решите, че сте видели душата, че сте разговаряли с нея, но няма да сте сигурни дали е наистина душата, или не. И както детето се нуждае да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, така и в духовния живот някой трябва да ви каже какво е вашата душа и какъв вид връзка имате с нея. Необходим е някой, който вече е в сферата на душата, духовен Учител,  за да ви каже, че сте видели собствената си душа.

 

Въпрос: Когато имаме преживяване за нашата душа, въпреки че може да не сме съзнателни за това, защо чувството не е достатъчно сладостно, за да ни удовлетвори?

Шри Чинмой: За обикновен човек е изключително трудно да види душата. Ако човек се стреми и медитира под ръководството на някой, който е осъзнал Бог, дори тогава той първо ще види само представителя на душата – това, което наричаме психично същество. После ще съзре същинската душа и накрая Аза.

Ако видим душата, ще се вдъхновим неимоверно.  Тя иска да се стреми, иска да разкрие и прояви Божественото тук на земята. Така че ако видим душата, непременно ще придобием огромно вдъхновение да тичаме към Целта. Ще чувстваме, че каквато и цел вече да сме постигнали, тя е почти нищо, и че трябва да отидем по-надалеч, по-надълбоко и по-нависоко. Когато видим истинската душа, можем да сме сигурни, че ще бъдем изпълнени с вдъхновение и стремеж.

Много често обаче грешим в преценката си. Може да видим витално същество вътре в нас и да помислим, че това е душата ни. Има много витални същества в нас; те кръжат около душата и понякога приемат формата на душата. По същия начин много хора се заблуждават, когато виждат асури, враждебни сили –  те мислят, че тези същества са божествени. Когато видим блестяща фигура по време на медитация или в съня си, трябва да се вгледаме дали от тази конкретна форма се излъчва чистота. Ако видим, че няма чистота, тогава ще знаем, че не е божествена форма. Също така трябва да знаем да не се прекланяме и да не изразяваме своята посветеност и възхищение пред такова същество; това ще е огромна грешка. И никога не трябва да го докосваме.

Знам за много случаи в Индия, когато стремящи се хора са се молили и медитирали и зли сили са идвали при тях под формата на нашите индийски богове и богини. Тъй като търсещите са били заблудени и са показали посветеност към тези същества, малкото стремеж, който са имали, им е бил отнет от тези враждебни сили. Ако видим обаче, че от съществото се излъчва чистота, тогава може да покажем посветеността си към този божествен образ по какъвто пожелаем начин.

 

Въпрос: Душата действа ли автономно, за да осъзнае сама себе си?

Шри Чинмой: Душата не налага нищо, въпреки че лесно разпознава грешките, направени от ума. Тя има безкрайно търпение и не се намесва по никой начин в действията на другите части на съществото. Понякога виталното същество и сърцето намират независимото движение на ума за препятствие. В такъв случай те ще действат в унисон, за да противостоят на тази склонност на ума. Но душата чака. Тя знае, че има цяла Вечност, в която да прояви себе си, затова временните забавяния не я безпокоят.

 

Въпрос: Как може човек да узнае дали е млада или стара душа?

Шри Чинмой: Защо трябва да знае дали е млада душа или стара? Знаейки, че сте зряла душа, не печелите нищо, и знаейки, че сте млада душа, не печелите нищо. Ако смятате, че някой друг е по-зрял от вас или че вие сте по-зрял от него, тогава си създавате ненужни проблеми.

Нека в духовния живот не се занимаваме с това кой е стара душа, а кой – млада. Нека единствено мислим, че всички ние сме Божии деца. Самият Бог е Дете. Той никога не е стар. Това, което ще ни помогне в духовния живот, е чувството, че сме деца на Бог, защото само едно дете може да напредва постоянно. Детето е това, което се развива, не осемдесетгодишния човек, защото осемдесетгодишният вече е изиграл ролята си. Така че винаги се чувствайте дете.

 

Въпрос: Как мога да ускоря пробуждането на моята душа?

Шри Чинмой: Първо, трябва да знаем какво имаме предвид под пробуждане на душата. Нужно е да бъдем пробудени за истината, че осъзнаването на Бог не е нещо изключително трудно, че то е естествено, нормално, изпълнимо и неизбежно. Това пробуждане на душата трябва да бъде ускорено и енергизирано чрез стремежа. Иначе пробуждането остава за нас само умствена представа.

Не можем обаче да кажем, че щом душата е вече пробудена, ролята на душата е изиграна. Пробуждането е само начало на пътешествието на душата към най-крайната Цел. Във всеки миг това вътрешно пробуждане трябва да бъде подхранвано и отглеждано от нашия постоянен стремеж. Ако стремежът липсва, тогава простото пробуждане няма да ни отведе много далеч. Нека бъдем постоянно устремени към пробуждането на нашата душа и несъмнено ще достигнем предопределената си Цел.

 

Въпрос: Тялото толкова важно ли е, колкото душата?

Шри Чинмой: Душата е безкрайно по-важна от физическото тяло. Душата трябва да бъде осъзната най-напред; само тогава Светлината на Бог може да бъде разкрита на света чрез тялото. Тъй като душата е вътре във физическото, трябва да му отдаваме необходимото значение. Но ако непрекъснато показваме прекалена загриженост за тялото, тогава ще водим най-обикновен човешки живот. Ние просто ще съществуваме на земята като някои земеделци в индийските села, които доживяват до сто и петдесет и дори двеста години, но нямат стремеж.

Просто да живеем тук на земята и да броим годините в календара е  безполезно. Но ако можем да останем на земята четирийсет или петдесет години и да изнесем на преден план светлината и другите божествени качества на душата, тогава животът ни ще бъде съдържателен. За да направим това, трябва да живеем в душата, не в тялото. Ако живеем в тялото, ние ставаме жертви на безбройни желания.

Шри Чинмой, „Душата-птица на вечността”
(Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY)

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (No Ratings Yet)