Въпроси и отговори за душата – част IV

Въпрос: Как мога да се потопя дълбоко навътре?

Шри Чинмой: Първо трябва да почувствате, че вътре във вас има нещо, наречено сърце. Не е нужно да ходите при духовен Учител, за да разберете, че имате свое собствено физическо сърце. И както имате физическо сърце, вие притежавате също така духовно сърце, което се намира на същото място. После се опитайте да почувствате, че вътре в сърцето има нещо, наречено душа. Вие не сте затворили врата на сърцето в този момент; само се опитвате да отключите друга врата и това е вратата на душата.

 

Въпрос: Казвали сте, че първо трябва да намерим душата и след това да повтаряме ОМ от областта на душата. Как човек може да узнае, че се е свързал с душата си и че действа от областта на душата?

Шри Чинмой: Той ще узнае чрез медитация и стремеж. Нека сравним неговото същество с апартамент, който има три стаи и нека кажем, че той има свободен достъп до тези три стаи. Човекът влиза в една стая и вижда, че е съвсем тъмна. В нея има само боклук и вехтории; всичко е разтурено, небожествено, мрачно и нечисто. Той трябва незабавно да почувства, че това е стаята на ума. Нестремящият се, съмняващ се, усложнен, подозрителен ум пребивава в тази мръсна, небожествена стая.

После човекът влиза в друга стая. Там той изпитва някакво утешително чувство и в него изгрява думата „надежда”. Всичко е многообещаващо, всичко е плодоносно, всичко му носи радост. Ако погледне към определен ъгъл, той получава радост. Ако погледне към предмет, получава радост. Всичко го окуражава, радва, вдъхновява. Той трябва да чувства, че тази стая е неговото сърце. Тук в сърцето той получава вдъхновение, стремеж, насърчение и усещане за завършеност.

Накрая човек влиза в третата стая. Там вижда, че всичко е съвършено, всичко е блестящо, всичко е осъществяващо. Тъй като всичко остава вътре в тази стая и не излиза от нея, все още е необходимо проявление във външното същество, но сама по себе си стаята е напълно съвършена. Тя го кара да чувства, че е постигнал всичко. Ето защо той изпитва безгранична радост. Когато погледне тази стая-душа за първи път, той усеща, че тя му принадлежи. След известно време чувства, че самият той всъщност е тази стая. Тя не е негово притежание; всъщност той се е превърнал в дадената стая. А тази стая е душата.

Ако отидете в стаята-ум, можете да попитате ума за каквото и да е и той ще ви каже каквото има да казва. Във втората стая можете да попитате сърцето за посланието, което иска да ви даде. А в третата стая душата ще ви даде своето божествено послание. Ще получите послания и от трите стаи. Но истинският търсач ще се опита да се вслуша в повелите на душата и да се слее напълно със стаята на душата.

 

Въпрос: Ако сте осъзнали Атман, осъзнавате ли и Брахман и Параматман?

Шри Чинмой: Атман е душата, а Параматман е Азът. Когато Шанкара говори за Параматман, той има предвид великия Аз, Аза без втори, който е отвъд цялата вселена. Атман е малкото аз, индивидуалната душа. Малкото аз, индивидуалната душа, е част от Параматман. Нищо не може да съществува извън Параматман. Неща кажем, че Параматман или Брахман е като океана. Ако навлезете във водата от което и да е място, вие влизате в самия океан. Няма да кажете, че сте влезли само в една малка част от океана.

Така че ако познавате себе си, ако знаете какво сте, ако безспирно живеете в душата, тогава незабавно ставате съзнателно будни за Бог и за вътрешното си съществуване. Ако знаете какво сте, само тогава можете да знаете източника на Атман, който е Параматман. Те са едно. Ако познавате добре сина, тогава чрез него успявате да опознаете бащата. И по същия начин, ако познавате добре бащата, можете да опознаете сина. Ако водите божествен живот и влезете в своята собствена душа, която е представител на Абсолюта, тогава естествено ще опознаете Параматман и Брахман.

 

Въпрос: Има ли значение за душата дали медитираме всеки ден по едно и също време?

Шри Чинмой: Бих искал да кажа, че онези, които са пробудени, онези, които вече не са в света на невежеството, трябва да считат за необходимо да са искрени, редовни и точни в духовния си живот. Самите им редовност и точност ще прогонят тъмнината, която влиза под формата на инертност и леност. Така че се старайте винаги да сте редовни и точни в медитацията си. Тогава ще видите, че редовността и точността притежават огромна сила. Винаги можете да ги използвате за мерило, защото всеки ден, когато медитирате навреме, вие сте една крачка по-близо до вашата Цел.

Някои хора не отдават достатъчно значение на редовността в стремежа си. Може да мислите, че сте медитирали в продължение на три месеца и сте стигнали толкова далече в духовния си живот, че можете да си починете няколко дни, преди да започнете отново. Но за съжаление не е така. Щом веднъж се откажете от духовния живот и си починете за известно време, вие започвате да бягате назад; връщате се към предишния си обикновен живот. Съмнение, страх, подозрение и всякакви негативни сили влизат във вас и унищожават всичките ви вътрешни възможности. Потенциалът ви осъзнаете Бог остава; естествено един ден ще осъзнаете Бог. Но по-рано сте тичали съзнателно напред със своите възможности; сега сте изгубили този златен шанс. Напредъкът, който сте постигнали, ще бъде напълно загубен, когато си вземете почивка. Искам да кажа, че есенцията на напредъка остава в душата и никога не бива заличена, но миналият напредък няма да бъде проявен във външния ви живот. Вие няма да можете да говорите истината, няма да можете да отправяте усмивката на душата си, няма да предлагате добра вибрация или да давате вдъхновение. Никой няма да има вяра във вас.

След като паднете от духовната стълба, е изключително трудно отново да се изкачите. Но тъй като квинтесенцията на духовното ви развитие ще остане вътре във вашето сърце, в следващото си прераждане или когато отново поискате да медитирате, тази квинтесенция ще излезе на преден план. Тя постепенно, постепенно отново ще се открои, ако се молите най-искрено на Бог да ви помогне да се върнете към духовния живот. Само че сте забавили напредъка си.

Ето защо винаги казвам, че редовността трябва да бъде спазвана. Достигнете ли своята Цел, сте в безопасност. Но преди това, дори ако сте само на сантиметри от Целта, няма сигурност. Невежеството може да ви дръпне назад. Много хора на прага на реализацията са били атакувани от враждебни сили, които са им попречили да осъзнаят Бог. Тези нещастни търсачи ще получат осъзнаването си, но ще им отнеме много повече време. Така че докато не сте достигнали крайната Цел, няма сигурност, няма осъществяване, няма постоянна наслада. Винаги бъдете бдителни и бягайте колкото можете по-бързо към своята крайна Цел. Докато Целта не е постигната, не спирайте, защото невежеството отново ще ви дръпне назад към отправната ви точка.

 

Въпрос: Тъй като страданието е навсякъде около нас, то не помага ли с нещо на душата?

Шри Чинмой: Не, страданието не помага с нищо на душата. Ние не отиваме в светлината чрез тъмнина и страдание; вместо това светлината преобразява тъмнината и страданието в нас. Душата побеждава цялото страдание, когато е просветена.

 

Въпрос: Няколко сутрини поред чувам в съня си птица, която пее красива мелодия, като флейта. Но когато се събудя, не мога да си спомня тази музика.

Шри Чинмой: Тази птица е твоята душа и музиката идва от душата ти. Когато спиш, съзнанието ти има свободен достъп до твоята душа. Но когато се събудиш, се връщаш към обикновения си живот и не можеш да задържиш този свободен достъп, защото твоето физическо съзнание не е във връзка с душата. Но ако имаш много силна медитация преди да си легнеш, тогава ще можеш да задържиш съзнанието на душата на следващата сутрин. По време на медитацията си се опитай да чувстваш, че ти не си тялото, а душата, и едновременно с това, че съществуваш за душата. Тогава лесно ще можеш да си спомняш музиката, която чуваш.

 

Въпрос: Ще ни обясните ли защо човек, който е много болен, може да продължи да живее дни наред, дори когато този феномен е необясним от гледна точка на медицината?

Шри Чинмой: Медицината няма последната дума относно живота и смъртта. Докторът може да каже, че нечий живот ще трае само още няколко секунди, но виждаме, че дните преминават в седмици, седмиците преминават в месеци и все пак човекът продължава да се бори. Въпреки че душата се оттегля и не е загрижена  нито за света, нито за човека, който страда, физическото все още иска да се държи здраво за земята. То чувства, че ако може да остане дори и минута повече, ще може да постигне нещо важно. Но това не е вярно. Когато душата загуби загрижеността си, когато не проявява интерес към това, което се случва във външния живот, човекът никога не може да има каквото и да било по-висше или по-дълбоко преживяване.

Но душата е много състрадателна: тя позволява на сляпото тяло да остане на земята още няколко дни или няколко месеца. Макар да знае, че удълженият престой на тялото на земята не ускорява по никакъв начин осъзнаването на човека, докато той е силно привързан към това външно одеяние, душата може от състрадание да остане в тялото за кратко време – само за да зарадва несъзнателната човешка обвивка.

Всички ние искаме да победим смъртта, но душата знае какво е най-добре за нас. Тя знае, че ако в дълбока старост човек направи опит да се забави и да възроди жизнената енергия, това няма да му помогне. Душата на практика е свършила пътуването си за това прераждане. Що се отнася до израстването на душата, можем да бъдем сигурни, че душата няма да спечели нищо, защото тя вече е събрала същината на своите житейски преживявания.

Шри Чинмой, „Душата-птица на вечността”

(Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY)

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, средно: 5.00 от 5)