Прераждане и еволюция

Преди време публикувахме философско-поетичното есе на Шри Чинмой „Еволюция”. В продължение на темата ви предлагаме негови отговори на въпроси относно еволюцията на човека в процеса на преражданията. Тези разговори с  различни хора, интересуващи се от медитация и духовно развитие, са част от книгата „Прераждане и еволюция” (Sri Chinmoy, Reincarnation and evolution, Agni Press, 1977)

Въпрос: Казвате, че всички ние еволюираме и напредваме. Но как е започнал целият този процес? Имало ли е начало?

Шри Чинмой: Ние сме породени от Божията Наслада. Когато сме навлезли в творението, сме еволюирали през низшите етапи: минерален живот, растителен, животински. Вярно е, че напредваме непрекъснато. Макар сега да сме навлезли в човешкия живот, ние все още сме наполовина животни. Има хора, които искат да убиват или нараняват другите и проявяват различни животински и разрушителни склонности.

Но при духовно стремящия се човек нещата стоят другояче. Той се старае да отхвърли всички низши, животински страни на своята природа и се стреми да съзнава божествената си природа, да живее в нея, изпитвайки само Мир, Радост и Любов. В началото ние сме дошли от Насладата, сега израстваме в Насладата и съзнателно ще се завърнем в Насладата.

Въпрос: Защо сме преминали от светлина към мрак, когато сме се родили?

Шри Чинмой: Когато сме дошли на света, ние всъщност не сме преминали от светлина към мрак. Това е много сложен въпрос. Всяко раждане е част от процеса на еволюцията. Всеки човек има душа. Душата навлиза в материята и там тя се стреми. Майката Земя притежава вътрешен порив, стремеж да стане едно с Най-Висшето, с космичния Аз, и в крайна сметка всички хора на земята ще станат едно с най-висшия Дух. Това е еволюционен процес, който води към пълното съвършенство. Някой ще каже, че Бог е навсякъде, Бог е в нас, както и в крадеца. Когато не е в творението, а отвъд него, Бог е целият Светлина, Той се наслаждава на Светлината на Отвъдното. Но когато навлезе в сферата на проявлението, Бог желае да се наслаждава по милиони начини. Космичният Аз желае да завърши своята космична игра във всеки човек и във всяко същество тук на земята. Поради това еволюцията продължава.

Душата ни е само светлина. Ала на земята атмосферата е лишена от стремеж. Когато човек се роди, най-напред той вижда невежество и илюзии навред край себе си. На най-високо ниво всички ние сме съвършени, но сега – на материално ниво – преживяваме играта на невежеството. По време на медитация издигаме малко нивото на съзнанието си и се озоваваме на стотици мили над килима от тръни. Въпреки това, ако останем там, където ни отвежда медитацията, над тръните, и ако плачем за съвършенство, плачът ни ще бъде удовлетворен само донякъде. Ние не изяждаме целия плод. Бог е във всичко, Той трябва да бъде осъзнат и на материално ниво. Според най-дълбоката философия онова, което наричаме нощ, не е непрогледна нощ. В нея има и малко светлина. Човекът, постигнал осъзнаване, естествено притежава повече светлина от този, който не е осъзнат. Светът ще каже, че неосъзнатият човек е напълно невеж, защото не е осъзнал Бог. Ние винаги сравняваме един човек с друг. Всъщност израстваме от малко светлина към повече светлина, към изобилна светлина: всеки според своите разбирания и възможности. Това, което наричаме нощ, е също и безкрайно малко светлина. Ние виждаме разликата между сияйната светлина и най-тъмната нощ, защото крачим напред. Строго погледнато, светлина има във всичко, но поради човешките си схващания ние виждаме и светлина, и тъмнина. Но от най-висша гледна точка трябва винаги да чувстваме, че вървим от светлина към повече светлина, към изобилна светлина.

Въпрос: Много хора не вярват в прераждането. Вие защо вярвате в него?

Шри Чинмой: Някои казват, че не вярват в прераждането, но за мен е трудно да се съглася с тях. Сутрин хората неизменно закусват. Попитайте ги вечерта какво са яли на закуска и те няма да могат да ви отговорят. Но можем ли да кажем, че за тях изобщо е нямало сутрин? Имало е сутрин, но те са забравили какво са яли тогава. Или пък да кажем, че сте направили нещо необикновено на четиригодишна възраст. Помните ли го още? Вие сте примерно на 23 или 24 години. Може да не помните какво сте правили вчера, но на четири години сте извършили нещо необичайно и още го помните. Ако отричате миналото си прераждане, вие грешите. Не може да казвате, че вчерашният ден или времето преди него не са съществували за вас само защото не си спомняте какво сте правили тогава. Те са съществували.

От друга страна, колко от вашето минало ви е нужно да знаете? В духовния живот миналото е прах. Ако миналото не ви е дало онова, което искате в момента, тогава не е нужно да се ровите в него. То не ви е донесло осъзнаване на Бог. Затова все още жадувате да осъзнаете Бог, плачете за нещо. Ако не притежавате нещо и се стараете да го получите, къде ще го намерите – зад себе си или пред себе си? Естествено, то ще е пред вас, когато вървите по пътя към Целта. Затова аз казвам на учениците си да не обръщат внимание на минали прераждания. Това изобщо не ви помага, дори понякога създава огромни проблеми в духовния живот. В това прераждане вие сте много добър човек, много сърдечен, много духовен. Ала кой знае? Може би в миналия си живот сте били съвсем друга личност, обикновена, лишена от стремеж, и сте вършили множество небожествени неща. Ако в тази инкарнация разберете какво сте правили тогава, може съвсем да се разочаровате. Ще си помислите: „О, ето затова не напредвам. Защото в миналото си прераждане изобщо не съм бил духовен.” Миналото може да е толкова обезсърчаващо, че да не ви позволява да тичате по-бързо към своята цел. Или да предположим, че в предишния си живот сте били много духовни и отдадени. Ако в сегашното прераждане не притежавате същото вдъхновение, стремеж и вътрешен плач, няма ли да се отчаете? Сутринта сте закусили чудесно, а за обяд не получавате нищо. Ако научите, че в предишния живот сте изпитвали огромен стремеж и сте водили много духовен живот, и ако смятате, че в това си прераждане не се справяте добре, че напредъкът ви е съвсем незадоволителен, ще се отчаете. Само в редки случаи търсещите, когато разберат, че са направили нещо добро в миналия си живот, си казват: „Щом съм постигнал нещо забележително в предишната си инкарнация, как така в тази не напредвам бързо?” Те придобиват непреклонна решителност, която ги води напред много бързо. Това обаче се случва рядко. Обикновено знанието за миналите прераждания не е от помощ. Ако научите за злополучни преживявания, това се превръща в допълнителна трудност в сегашното ви прераждане; ако ли разберете, че сте били наистина велики, а в този живот не сте толкова велики, това също става сериозен проблем. Затова винаги казвам, че не е добре да ровите в миналото: гледайте единствено напред, виждайте това, което е пред вас. Само тогава ще стигнете до Целта.

Въпрос: Трябва ли човек да еволюира във всяко прераждане?

Шри Чинмой: Всяко прераждане е предназначено за напредък. Правите една крачка, десет крачки или десет милиона. Напредъкът зависи от това колко стремеж има човек. Всяко ново раждане означава, че душата излиза на световната арена, за да прояви нещо. Душата навлиза във физическия свят. Тя е дала клетвено обещание пред Бог, но заради земните удоволствия и човешкото невежество на душата ѝ е много трудно да напредва. Във всеки живот душата идва в телесното с едно искрено желание: да върви напред. Това е предназначението на всяко прераждане. Само че някой е в състояние да направи само една крачка с огромно усилие, докато други могат да изминат безброй крачки. Всяко прераждане е предназначено за постепенен напредък.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, средно: 5.00 от 5)