Смирението – истинската тайна на духовния живот – II част

Още за смирението и гордостта от Шри Чинмой („Криле на радостта”, София, 2007)

Смирението не е малодушие. Духовното смирение само по себе си е вид божествена сила. Смирението е силата на душата. Това, което в Небесата наричаме “смирение”, тук на земята наричаме “сила”. Когато силата на душата се проявява, тя го прави чрез смирението. Силата на телесното, силата на жизнената енергия и силата на ума трудно постигат смирение. Но за силата на сърцето това е много лесно. Силата на сърцето притежава чувството за единство. Как можем едновременно да имаме и сила, и смирение? Помислете си за майката. Тя е много по-силна и по-мъдра от детето си. Но не чувства, че е под достойнството ѝ да се прекланя пред него. Тя знае, че го прави благодарение на пълното си единство с него. Майката е много по-висока, но когато иска да нахрани рожбата си, се скланя. Любовта на детето към майката не отслабва от това, че тя се навежда. Напротив, любовта му още повече се засилва. Детето вижда, че майката е по-висока и спокойно би могла да остане изправена там горе, докато то се мъчи да порасне. Но поради своята доброта тя не постъпва така. Тук няма никакво чувство за превъзходство, става въпрос просто за единство. Смирението означава единство с останалия свят. Благодарение на смирението си ние се разширяваме. А самото разширяване е сила.

Трябва да осъзнаем,
че само един е начинът
да се сдобием с безкрайни възможности.
И той се крие в най-великата сила:
смирението.

Преди много години един търсещ посетил беседа на големия индийски учител Башкарананда и му задал няколко въпроса. Башкарананда отговорил на въпросите на всички присъстващи, но не и на неговите. Вместо това го обидил и му казал да си върви. Всички били потресени от поведението на Учителя, а търсещият се прибрал вкъщи силно натъжен. Същата нощ той сънувал как Свами Башкарананда отговаря с много любов на всичките му въпроси. На следващия ден разказал на другите защо Учителят не бил отговорил на въпросите му пред всички. Останалите търсещи били задали въпросите си с най-дълбока искреност и смирение, докато той поставил своите много самонадеяно. Ето защо, вместо да му отговори, Свами Башкарананда го нагрубил. През нощта Учителят му простил и отговорил на въпросите му насън. Търсещият бил напълно удовлетворен от отговорите и изключително благодарен за това, че Свами Башкарананда просветлил неговата гордост.

***

Смирението не е фалшива скромност. Да имате смирение, не означава да заемете място на последния ред. Ако умишлено сядате отзад, за да покажете на другите колко сте смирени, то вие изобщо нямате смирение. Фалшивото смирение е това, което показва робът пред господаря си. Той знае, че ако не се подчинява сляпо на господаря си, ако не демонстрира външна смиреност, ще бъде наказан. Истинското смирение е нещо напълно различно, то е чувство за единство. Да имаш смирение, означава да даваш радост на другите. Тук на земята ние искаме да получаваме радост. Но къде да я намерим? Истинска радост получаваме от себеотдаването, а не от притежаването или демонстрирането на нашето превъзходство. Когато позволим на другите да се радват, ние чувстваме, че радостта ни е по-пълна, по-съвършена, по-божествена. Когато караме другите да се чувстват равни на нас или дори по-значими, ние проявяваме истинско смирение.

Този, който разбира значението на смирението, е истински божествен. Смирението е истинска божественост. То е светлината на душата ни, простираща се навред. Когато светлината на душата се прояви във физическото същество благодарение на пълното единство с всички човешки същества, това е божественото смирение. Нищо не може да проникне в човек така тихо и в същото време така убедително, както смирението. Чрез смирението можем да се потопим най-дълбоко и да се изкачим най-високо в нашата медитация. В смирението се крие единството, а единството е нашата божествена реалност.

Когато наистина имате какво да предложите на света, вие можете да развиете истинско смирение. Безплодното дърво остава изправено. Но отрупаното с плодове дърво се привежда. Ако вие сте пълен с гордост и егоизъм, никой няма да получи от вас нищо стойностно. Но ако притежавате искрено смирение, това означава, че има какво да предложите на човечеството. Как можете да станете смирени? Може да медитирате върху дърво. Когато дървото предлага плодовете си на света, то се скланя с най-дълбоко смирение. Когато дава своята сянка и защита, то го прави за всеки, без значение дали е богат, известен или способен. Когато дървото цъфти и ражда плодове, то се накланя и споделя своите плодове със света.

Погледнете Майката Земя, която ни пази, храни и дава подслон по всевъзможни начини. Колко злини са ѝ сторени и въпреки това тя прощава всичко. Смирението се крие пред очите ни в стръкчето трева. Според човешките ни разбирания тревата е нещо незначително. Всеки може да стъпи върху нея. Но ако я погледнем с вътрешното си зрение, ще усетим колко велика е тя. Рано сутрин, когато видим росата върху нея, си казваме: “Колко е красива”. Няколко часа по-късно може да стъпваме върху нея, но

въпреки това тя не се оплаква, нито пък негодува. Ако вървим внимателно по тревата, можем да усетим единството си с Майката Земя. Когато имаме вътрешната способност да оценим тревата, ние възкликваме: “Колко смирена и всеотдайна е тя!”

Като дървото ще се преклоня.
Ще прощавам като планината с вдигната глава.
Като майката вечно буден ще стоя.
Като сърцето винаги ще боготворя.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (No Ratings Yet)