Да опростим живота си

Ние често създаваме сами емоционалните и умствени лабиринти, из които се лутаме. Да освободим битието си от ненужната сложност означава да отворим място за истинската радост, която е винаги естествена и непринудена. В книгата „Съкровищата на щастието“ (София, 2017)Шри Чинмой говори за простотата като духовно постижение и път към пълноценен живот.

Простота е обикновена дума, но всеки знае колко е трудно да опростим живота си. Всеки път, когато някой внесе простота в житейските си дела, в житейските си постижения и успехи, той усеща, че е намерил себе си. И всеки път, когато натурата му стане сложна или заплетена, той чувства, че себеоткриването е много далеч. Простодушното сърце бяга бързо, по-бързо, най-бързо към целта.

*

Простотата, искреността и чистотата са най-ценните богатства на сърцето ви. Вие безсънно се нуждаете от тях. Затова ги ценете и уважавайте техните достойнства. Ако жадувате ей сега да вземете милиони неща от живота, постарайте се да намалите нуждите си. Ще видите, че докато намалявате потребностите си, животът ви ще се дисциплинира без принуда. Когато не се занимавате с безброй външни неща, ще откриете, че истината гледа право към вас и ви дава силата да въведете ред в живота си.

*

Ако съзнателно тичате към някаква цел, то вие естествено искате да стигнете там колкото е възможно по-скоро. Щом искате да бягате бързо, по-бързо, най-бързо, трябва да опростите външния си живот, своя живот на безпорядък, живот на желания, тревоги и безпокойство. Същевременно трябва да засилите вътрешния си живот, живота на стремеж, живота на отдаденост и озарение.

Сложността е в ума, а не в сърцето. Сърцето е само простота. Нужно ни е сърце на дете, за да бягаме най-бързо. Детското сърце е само простота. Но когато детето развие ума си и заживее в ума, объркването на света нахлува в него. Тогава страхът, съмнението, тревогата, завистта и много други небожествени сили го притискат и то просто не може да бяга бързо.

Да предположим, че вие и още някой вървите или тичате към дадена цел. Ако другият човек носи тежък товар на раменете си, той естествено няма да може да бяга бързо като вас. Но кой го кара да носи този товар? Никой! Само избраното от него невежество. При вас се е проявила мъдростта, затова вие знаете, че страхът, съмнението и другите нежелани качества трябва да бъдат отхвърлени. Или трябва да бъдат преобразени и просветлени, за да ви помагат допълнително във вашия бяг.

*

Бог е извънредно прост. Ние сме тези, които мислят за Него като за сложен. Бог говори на най-простия език, само че ние не Го разбираме. Горкият Бог, Той говори непрестанно и неуморно, ала ние нямаме време да Го слушаме.

*

Простодушният човек има само това, от което се нуждае, и знае разликата между необходимото и желаното. Ние смятаме, че щом искаме нещо, значи отчаяно се нуждаем от него. Но преди да овладеем света, ние виждаме с голямо учудване, че светът вече ни е завладял.

Ние искаме да притежаваме света в цялото му многообразие. Искаме многообразие без единение; искаме цветовете, плодовете и листата на дървото без дънера. Но ако не започнем от дънера, от простотата, то няма никога да стигнем до многообразието. Единението е източникът, а от него блика многообразието.

Простотата сама по себе си е обаяние. Ако човек е много естествен, той е обаятелен поради простотата си; а ако е вътрешно красив, той е простосърдечен поради вътрешната си красота. Ако е вътрешно духовен, човекът е като обаятелно и простосърдечно дете.

Във външния живот
простотата е обаятелна.
Във вътрешния живот
простотата е непобедима.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, средно: 5.00 от 5)