Изкуство и духовност

Шри Чинмой, който е не само извисен духовен учител, но и изключително плодовит художник, поет и композитор, отговаря на въпроси за връзката между изкуството и духовността (Sri Chinmoy, Jharna-Kala: The art of Sri Chinmoy).

Въпрос: Важно ли е изкуството за еволюцията на човечеството?

Шри Чинмой: Изкуството е изключително важно за еволюцията на човечеството, което еволюира именно чрез вътрешното и външното изкуство. Вътрешното изкуство е дисциплина; външното изкуство е  изпълнение на Божията Повеля. Вътрешното изкуство е молитва и медитация. Ако се молите и медитирате, несъмнено ще разберете дали Бог иска от вас да станете певец, учител или нещо друго. И тогава, ако се вслушате във вътрешната Повеля на Бог, това става външно изкуство. Тези изкуства, вътрешното и външното, са много важни за еволюцията на човечеството.

Въпрос: Каква е ролята на изкуството в духовния живот?

Шри Чинмой: Ролята на изкуството в духовния живот е най-напред да пробудим себе си, а след това да пробудим искрено търсещите хора около нас. Чрез самодисциплина и саможертва търсещият първо ще отгледа единството в сърцето си, а после ще предложи своето единно сърце на другите. В духовния живот човек трябва първо да бъде търсач. Тогава той ще предлага стремежа си на целия свят. Това е неговото изкуство. Това е неговият напредък за земята и неговото служене на Бог.

Въпрос: Различни значения ли имат цветовете във вашите картини?

Шри Чинмой: Цветовете в моите картини имат същите значения като в духовния живот. Ако е син цвят, той означава Безкрайност. Зеленото е нов живот или нова жизнена енергия. Бялото е чистота; то е също така и цветът на Божествената Майка. Пурпурното е за проявление на божественото. Това, което съм казвал за значението на цветовете в духовния живот, се отнася и за моето изкуство.

Въпрос: Какво изпитвате, когато рисувате?

Шри Чинмой: Когато рисувам, през повечето време изпитвам вътрешна радост и чувство за вътрешно откритие. Рисувайки, аз откривам нещо, което не съм знаел преди. Затова, когато рисувам, усещам огромна радост.

Въпрос: Направо от Бог ли са получили вдъхновението си най-знаменитите творци на света?

Шри Чинмой: Има множество прочути творци, които не са получавали никакво вдъхновение от Бог. Някои видни хора на изкуството са били атеисти – дори не са вярвали в Бог. Как тогава можем да кажем, че са получили вдъхновението си направо от Бог? В известен смисъл всичко е от Бог – доброто, злото, всичко. Ще кажете, че вдъхновението идва от по-висш източник, и този източник е Бог. Или бихте могли да кажете, че тези творци са се вдъхновили от природата. Самата природа притежава собствено вдъхновение, собствени възможности, и някои творци се отъждествяват с нея. Природата също така е част от Бог. Но когато става дума за Бог като личностно божество, Бог в неговия личностен аспект, те не са получили непременно вдъхновението си от Бог.

Да кажем, че този дом принадлежи на Бог. Ако някой вземе нещо от Божия Дом, можете да кажете, че го е взел от Бог. Защото каква е разликата между Бог и Божия Дом? И все пак има разлика, защото Бог е в една определена стая на Дома. Ако се молите и медитирате, ще можете да влезете в тази стая и да получите вдъхновение от самия Бог. Но ако някой не се интересува от такъв личностен Бог, той може да придобие вдъхновение от Божия Дом, който е природата. Природата също е Бог, тя е неговото външно проявление.

Духовността в изкуството

(из беседа на Шри Чинмой в университета Макгил, Монреал)

Духовност в изкуството: какво означава това? Означава изкуство в живота на желанията, изкуство в живота на стремежа и изкуство в живота на осъзнаването.

Изкуството в живота на желанията говори чрез Юлий Цезар: „Дойдох, видях, победих.“

Изкуството в живота на стремежа говори чрез Господ Буда. Преди да стигне до просветлението, той седнал под дървото бодхи и заявил: Няма да стана оттук, докато не постигна просветление.“

Изкуството в живота на осъзнаването говори чрез Спасителя Христос: „Аз и моят Отец сме едно.“ Ведическите пророци от древността са отправили същото послание: „Брахмосми – аз съм Брахман.“ Векове наред търсещите са се молили и медитирали, за да постигнат същата тази крайна цел – неразделното единство с Абсолютния Всевишен.

Животинско изкуство, човешко изкуство, божествено изкуство и върховно изкуство. Животинското изкуство се наслаждава и унищожава. То се наслаждава на нереалното: нощта на невежеството. То унищожава реалното: искрения глад за Истината, Светлината и Бог.

Човешкото изкуство плаче и се усмихва. То плаче за непрекъснат успех. Ала когато изпита ударите и несгодите на живота и успехът не идва, то е обречено на разочарование. Увенчае ли се с успех обаче, човешкото изкуство се усмихва на своя триумф.

Божественото изкуство израства и сияе. То израства като божествен инструмент, който да радва Абсолютния Всевишен по Неговия Начин. И когато Го радва, то сияе душевно, красиво и победоносно като утринно слънце.

Върховното изкуство се изкачва и се спуска. Изкачва се до хималайските висоти и после ги надминава. То е вечно надминаваща се реалност, а днешната му цел е само отправна точка за утрешната цел в безкрайното му пътуване към вечно надминаващото се Отвъдно.

Както самият живот е изкуство, така и всеки човек е по право творец. Всеки търсещ творец е напълно и безсънно съзнателен за своето животинско, човешко, божествено и върховно изкуство. Ала на земята има много хора, които не познават тези изкуства. Незнанието е благословия, казват те. Кога незнанието е благословия? Ако не си даваме сметка за предстояща беда и не ни връхлитат тревоги и безпокойства, в такъв момент незнанието е истинска благословия. Но много често незнанието ни пречи да предотвратим бедата тогава се налага да понасяме последствията. Детето не познава свойствата на огъня, затова то го докосва и си изгаря пръстите. От друга страна, някой ще се съгласи с Роберт Браунинг: „Незнанието не е невинност, а грях.“ Що е грях? Грехът е ограниченото съзнание на човека – съзнанието, обвързано със земното, а не небесно свободното. Когато е обвързано със земното, съзнанието ограничава търсещия човек на изкуството. Небесно свободното съзнание освобождава търсещия творец. Със силата на духовността търсещият художник трябва да нарисува и освободи живота си.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, средно: 5.00 от 5)