Надеждата

Шри Чинмой споделя мисли за силата на надеждата, за човешката и божествена надежда, за нейната спасителна и градивна роля в живота ни (Sri Chinmoy, The Jewels of Happiness, London, 2010)

Надеждата е наше вътрешно усилие. Това вътрешно усилие ни вдъхновява да видим нещо ново, да почувстваме, да кажем и да направим нещо ново и накрая да се превърнем в нещо ново.
Надеждата е сила. Може да смятаме, че надеждата е само фантазия, но в нея се крие сила. Има много хора без надежда. Те или не знаят как, или не искат да се надяват. Но това е неправилна нагласа. Надеждата не е самоизмама. Тя не е умствена халюцинация. Надеждата е мощна вътрешна реалност.
Само ако в мислите и делата ни винаги присъства надеждата за обновление, ние ще можем да преодоляваме. Затова трябва всеки миг да скътваме надежда и обещание.

Нека не подценяваме силата на надеждата.
Без значение колко кратък е животът й,
тя ни дарява с най-убедителната
и изпълваща сила.

Всеки ден трябва да идва при вас като нова надежда, ново обещание, нов стремеж, нова енергия, нов трепет и нова наслада. Утрешният ден ще настъпи, а вие вече сте видели хиляди дни. Ако мислите, че утре ще е още един ден като тези, които вече сте преживели, то няма да напредвате. Нужно е да чувствате, че утрешният ден ще е нещо съвсем ново, което вие ще сътворите в живота си.

Вчерашните поражения
трябва да бъдат забравени.
Утрешната нова надежда
и ново осъществяване
трябва да бъдат подхранвани.

Надеждата и вярата са две близки сестри; те винаги вървят заедно. Надеждата подхранва вярата, а вярата пази надеждата. Надеждата притегля сърцето на утрешния ден в тялото на днешния. Вярата тласка тялото на днешния ден в сърцето на утрешния. Когато утрешното сърце влезе в днешното тяло, човешкият стремеж се увенчава с успех. Когато днешното тяло влезе в утрешното сърце, прозрението на Небесата се увенчава с успех.
Да се надяваш означава да виждаш с окото на сърцето. Да се надяваш означава да направиш сърцето предводител на витала и тялото. Да се надяваш означава да пропъдиш мрачната нощ. Да се надяваш означава да чувстваш присъствието на вътрешното слънце. Вътрешното слънце го има; външното слънце се явява.

Надеждата не е кухо понятие.
Надеждата е реалност, която може да ни се разкрие
и ни се разкрива в избрания от Бог час.
Да се надяваш е да знаеш тайната на осъществяването.

Човек губи надежда, защото смята, че има известен период, определено време, за което той трябва да постигне нещо. Решаваме например, че за два дни ще осъществим нещо конкретно. Външно може да кажем, че се надяваме в близко бъдеще да получим или да направим нещо. Но това не е съвсем вярно. Ако влезем дълбоко навътре, ние ще видим, че умът ни вече е отредил даден период от време. Когато дойде денят, външният ни ум може да не знае, че  това е крайният срок, отблязан в календара на нашия вътрешен ум. Но на тази дата, ако не сме постигнали или получили резултата, на който сме се надявали, ще ни се стори, че светът е рухнал. Ако не видим резултата на този ден, ще се отчаем.
Какво можем да направим, за да си възвърнем надеждата? Преди всичко трябва да знаем, че истинската надежда не е безсилна. Ние много често смятаме надеждата за нещо много крехко – сладостно, меко, успокояващо чувство, което е като балсам за нашия външен ум. Но това не е подходящо определение за надеждата. Трябва да знаем, че надеждата е много осезаема, много силна. Тя не е нещо, което плаче за отвъдния свят или за несъществуваща истина. Не, надеждата е видяла истината, но все още не може и не я притежава. Тя е видяла истината, но не може да я направи достояние на света.

Щом има цвете на надеждата,
определено ще има
плод на надеждата.
Само чакай и гледай.

Божествената надежда се различава много от човешката. Обикновената човешка надежда рядко може да се изпълни, защото в нея няма решителност, няма искреност и съзнателна готовност за приемане на най-висшата истина.
Ала божествената надежда е съзряла истината, която ние накрая ще постигнем. Ако знаем какво е божествена надежда, ще извличаме сила от увереността, която тя ни носи. Надеждата все още не е успяла да изведе истината на преден план в живота ни, но един ден тя ще го стори.

Човешката надежда очаква нещо – например пет долара. Дойде ли резултатът, тази човешка надежда не е на себе си от радост и често губи вътрешния си покой. Но ако започнем с божествена надежда, ние никога няма да изгубим вътрешното си равновесие и спокойствие. Нашата божествена надежда винаги е съзирала истината в нейния най-висш аспект. Сега тази истина трябва единствено да бъде въплътена. Надеждата ни е само да проявим тази истина. Тогава, щом надеждата се сбъдне, ние не губим вътрешното си равновесие, защото сме знаели, че непременно ще стане така.

Надеждата не е краткотраен проблясък.
Надеждата е постепенна, неотклонна,
просветляваща и изпълваща висота на Вечността.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, средно: 4.00 от 5)