Размисли на Шри Чинмой
Из книгата „Дъхът на Вечността” (Sri Chinmoy, Eternity's Breath, Sri Chinmoy Lighthouse, NY, 1972)
Благоденствието и нещастието са две очи, които всеки от нас има. Нещастието ни води навътре, за да коригира и усъвършенства хода на живота ни. Благоденствието ни извежда навън, за да просветли и обезсмърти човешкото ни раждане.
В благоденствието нашата вътрешна сила остава статична. В нещастието вътрешната ни сила става динамична.
Никой не може да отрече факта, че всяка крачка на прогреса, постигнат от човечеството, е направена едновременно от усмивките на благоденствието и от сълзите на нещастието.
Нещастието, както и бедността, не е грях. Трябва да признаем една заслуга на нещастието: то ни помага да бъдем вътрешно силни. Колкото по-силни сме вътрешно, толкова по-сияещи сме външно.
„Без страдание няма спасение” – казва учителят Нещастие на своя ученик човека.
„Няма спасение без наслада в душата” – казва учителят Благоденствие на своя ученик човека.
Онзи, който се страхува да учи в школата на нещастието, не може да разчита на блестящо образование в живота.
Бедата заплашва благополучието. Надеждата отхвърля нещастието.
Много често нашият стремеж бива разпалван от тежкото нещастие, ала колко рядко надига той глава сред възхитителното благополучие.
Без падение няма възход. Така, както борецът често пъти печели наградата едва след като е понесъл многобройни поражения, така и адът трябва да се преживее, за да постигнем рая.
Какво е провалът, ако не важна, но неразпозната част от цялостния ни плодоносен успех?
Провалът може да получи успокояващо лекарство за облекчаване на болките си и това лекарство е утешението. Провалът може да получи енергизиращо лекарство за облекчаване на болките си и това лекарство е силата на волята.
Светът е изпълнен с трудности. В известен смисъл той е осеян с тръни. Но ако си сложите обувки, ще можете да вървите през тръните. От какво са направени тези обувки? Направени са от Божията Милост.
Депресията е най-въздействащата усмивка на негативната сила. Позволим ли на депресията да влезе, тя се опитва да смаже мощта и радостта на жизнената ни сила.
Болестта в много случаи няма отношение към Божествената Воля. Тя е по-скоро податливост спрямо нахлуващото несъвършенство.
Телесната болка често е поносима. Не е така със сърдечната болка.
Скръбта е стрела, която пронизва силата. Радостта е обилна храна за силата.
Скръбта властва над света. Но самото присъствие на Времето отнема нейното жило.
Времето е най-добрият лекар за страданието. След него се нарежда търпението. После идва толерантността.
Човекът е видимото свързващо звено между вчерашното мъчение и утрешния страх.
Естественото правосъдие, макар и болезнено, е снизходително. Законовото правосъдие, макар и снизходително, е жестоко мъчение.
Отчаянието е недостоен и безсрамен гост във вътрешния ни живот. Ние трябва да го отблъскваме с потока на волята, която дава енергия на душата ни.
Разочарованието е мощна негативна сила, както и очакването е позитивна сила.
Тревогата несъзнателно води до неприятности. Неприятностите неизбежно водят до безпомощност. Безпомощността печално води до отчаяние.
Човешкият живот е едновременно бреме и благословия. Той кара човека да търпи непрестанни страдания. Той също така дава на човека великото обещание за Осъзнаване на Бог.
