Беседа на Шри Чинмой в университета Хофстра, 5 април 1978 г.
Времената се менят. Това е отколешен урок. Всички ние сме го научили. Днес ще учим нов урок. Новият урок е, че ние също се променяме.
Какво променяме? Ние променяме съзнанието си. Съзнанието е онова, което ни свързва или със смъртта, или с Безсмъртието. В обвързания с желанията свят смъртта властва безразделно. В свободния свят на стремежа безразделно властва Безсмъртието.
Защо се променяме? Променяме се, защото дори след реализирането на нашия свят от желания ние все още не сме удовлетворени. Дори една точица удовлетворение не се мярка на умствения ни хоризонт, на виталния или телесния ни хоризонт. Но в света на стремежа не се нуждаем от нищо за своето удовлетворение. Не ни трябва нищо, за да утолим вътрешния си копнеж и вътрешното си търсене. В мига, в който заплачем дълбоко в себе си, ние изпитваме чувство на удовлетворение. Докато плачем, получаваме чувство на удовлеворение. Не е нужно да чакаме резултата. Най-удовлетворяващият резултат е в самия плач.
Как се променяме от света на желанията към света на стремежа, от бездната на смъртта към морето на Безсмъртието? Ние се променяме по силата на своето вдъхновение и стремеж. Вдъхновението е божествената реалност, която ни води напред – далеч, по-далеч, най-далеч. Стремежът е божествената реалност, която ни издига нагоре – високо, по-високо, най-високо. Вдъхновението ни дава движение напред, стремежът ни дава движение нагоре.
Кога всъщност се променяме? Променяме се, когато удари Часът на Бог. Какво е Часът на Бог? Това е часът, в който всичко се променя незабавно. Всичко се извършва не от човешките същества, а от Бог, Вечния Водач, във и чрез човешките същества. В този момент Бог не очаква нищо в замяна. Светлината на Неговата Справедливост бива заменена от Висотата на Неговото Състрадание. Бог съзнателно дава на човека да почувства, че идва от безкрайната Светлина и е предопределен за безсмъртна Наслада. В избрания от Бог Час човекът се превръща в постоянно горящ пламък от благодарност, който накрая става слънце. А насред това слънце засиява стремежът на човечеството. Най-накрая идва време, когато Абсолютният Всевишен открива, че човечеството е Негов съвършен инструмент, който да Го радва така, както Той желае.
Времената се менят. Това е нашият отколешен урок. Ние също се променяме. Това е новият ни урок. Когато времената се менят, много често ние се оказваме безпомощни, безнадеждни и негодни. Всеки миг сме принудени да постъпваме като истински просяци. Времето не ни чака, а ние не сме успели да доведем докрай намеренията си. Но когато научим новия урок – че и ние също се променяме – тогава усещаме, че всеки миг дочуваме вътрешен повик. Всеки миг се подготвяме да удовлетворим една вътрешна потребност. Всеки миг се подготвяме да научим изкуството на всеотдайността, защото във всеотдайността е върховното Послание на Бог. Нашата цел е не само да съзрем Лика на Златното Всичко, но и накрая да се превърнем в Златното Всичко.
Ние се променяме. Променяме се към по-добро, защото в нас е скрита вечната жажда, неизменната жажда да се слеем с вселенската Истина и с трансценденталната Реалност. Ние се променяме. Винаги се променяме към по-добро, защото върховната Истина в нас е послание за божествено съвършенство и божествено удовлетворение.
