В книгата „Душата-птица на вечността” (Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY) са събрани беседи на Шри Чинмой, в които той отговаря на поредица въпроси за човешката душа.
Въпрос: Нашата душа като прашинка ли е, която след много прераждания се завръща при Всевишния и става част от Него?
Шри Чинмой: Първо, нашата душа не е като прах. Тя има безкраен потенциал и този безкраен потенциал трябва да бъде проявен тук на земята. Душата е дошла от Всевишния да Го прояви. Колкото повече душата проявява Истината и Божествеността, толкова по-голямо е постижението и за душата, и за Всевишния. Всяка душа е представител на Всевишния и душите, които са съзнателни за тази истина, постигат по-бърз напредък, отколкото онези, които не я съзнават.
Всеки пък, когато душата дойде в проявлението, тя получава значителен опит; и когато се върне в областта на душите след всяко прераждане, тя взима със себе си есенцията на всичките си преживявания. Завръщайки се, тя изоставя виталната, менталната и психичната обвивка. След няколко години душата иска да се върне отново в проявлението. Тогава избира определено семейство или среда и след това отива на беседа при Всевишния. Изборът на душата получава или разрешението, или неодобрението на Всевишния. Ако Той не одобрява, тогава душата трябва да направи друг избор.
Напълно вярно е, че душата е дошла от Всевишния и накрая ще се завърне при Него. Но докато пълната проява на Всевишния не се състои в определена душа – с други думи, докато душата не е проявила целия си божествен потенциал – тя ще се преражда отново и отново. Щом осъзнаването е постигнато и душата е разкрила и проявила цялата си божественост, тя накрая ще се завърне при Всевишния. Повече няма да е необходимо душата да се връща на земята за проявление.
Въпрос: Защо Бог е вложил душата в тялото? Било ли е, за да накаже някои зле настроени души?
Шри Чинмой: Бог не изпрати душата в тялото, за да я накаже. Ние сме тези, които харесват невежеството повече от светлината. Когато казвам „ние”, имам предвид несъзнателното тяло, не душата. Това несъзнателно, нестремящо се физическо тяло е в тъмнина и харесва тъмнината. Ако обичаме невежеството и тъмнината повече, отколкото обичаме светлината, тогава естествено ще се караме и бием. Бог не е довел душите ни в света, за да ги унищожи или накаже. Когато душата влезе в тялото, бъдете сигурни, че Бог също влиза. Душата е съзнателна частица от Бог, Всемогъщия, Всеведущия и Вездесъщия. Ние определено можем да кажем, че тя е съзнателен представител на Бог. Тя има способността да общува с Най-Висшето, с Абсолюта, по всяко време, и има позволение от Най-Висшето да играе своята роля на земята.
Първичната цел на Бог да обедини душата и тялото е много ясна.
Тялото е олтарът, а душата е божеството. Тялото е крепостта, духовният храм, а вътре в тялото живее душата. Душата е поток от светлина и този поток от светлина накрая ще просветли тежкото невежество във физическото тяло. Когато се стремим, когато отиваме дълбоко навътре, ние всъщност виждаме физическото съществуване, физическото тяло вътре в душата. Тя е в допир с Най-Висшето, Абсолюта, Всепроникващото, но физическото точно сега не е; физическото е ограничено, много ограничено. Когато оставаме в ограниченото съзнание, ние чувстваме, че душата е вътре в тялото и тя е много малка. Някои ще кажат, че е голяма колкото палец. Нашите свещени книги ще кажат, че е по-малка от най-малкото и, в същото време, по-обширна от най-обширното. Има много различни представи за душата. По силата на нашето единство с най-висшата Истина, можем да видим душата с форма и в същото време в безформено състояние.
Обединяването на душата и тялото има за цел да осъществи и двете, вътрешното и външното. Вътре е душата, а отвън е тялото. Ако вътрешното липсва, външното ще действа слепешком. А без външната страна вътрешната ще бъде саката; тя няма да може да функционира изобщо. Така че, обединявайки душата и тялото, Бог цели да се наслаждава божествено на Себе Си, и вътрешно, и външно. В противен случай Той никога няма да бъде съвършен, тъй като съвършенството е и отвътре, и отвън.
Въпрос: Какво е душата и какво е психичното същество?
Шри Чинмой: Душата е директният представител на Всевишния, а психичното същество е съзнателният представител на душата. Душата присъства в сърцата на всички същества. Тя е във всеки обект, във всяко индивидуално творение, в минералното царство, в растителното, животинското и човешкото царство, докато психичното същество присъства само в човешките същества, които се стремят. Ако не се стремим, ако оставаме в света на желанието, ако съзнателно и преднамерено се търкаляме в удоволствията на невежеството и чувстваме, че това е единственият живот, тогава психичното същество ще липсва в нас. Сърцевината на божественото вдъхновение, стремеж и посветеност е мястото, където психичното същество се заражда и живее.
Психичното същество е това, което ни вдъхновява да постъпваме правилно и да се превърнем в самата Истина. Колкото по-нависоко се издигаме, колкото по-надълбоко се потапяме, толкова по-големи стават възможностите на нашия психичен растеж. Психичното същество е като невръстното дете в семейството. То расте заедно с нашия живот на стремеж. В началото на духовното си пътешествие може би само ще долавяме психичното същество. Но с духовното ни съзряване идва време, когато всъщност можем да го видим. То е много фино, много светло. Когато видим психичното същество, ние чувстваме, че то е божествено дете, обичано от Най-Висшия Абсолютен Всевишен, с което Вечният Отец си играе. Може да погледнем прекрасно дете и да почувстваме, че то е най-красивото дете на земята. Но когато съзрем психичното същество, нашето собствено вътрешно същество, виждаме, че то е безкрайно по-красиво от най-красивото дете на света. Не можем да сравним човешкото дете и психичното същество. Без значение колко красиво може да бъде детето, психичното същество е безкрайно по-красиво.
Въпрос: Може ли психичното същество да бъде увредено?
Шри Чинмой: Психичното същество не може да бъде увредено, то може само да бъде засенчено. Това, което е божествено, не може да бъде разрушено. То само е покрито от невежеството и облака на човешкото съмнение. Но като слънцето, което само временно е закрито от облаци, психичното същество отново се показва. Но ако душевно се молим, концентрираме се и медитираме, психичното същество не може да бъде засенчено.
Въпрос: Каква е разликата между дух и душа?
Шри Чинмой: На Запад значението на думата „дух” се различава от това в Индия. В Индия, когато използваме термина „дух”, имаме предвид Непроявеното, Абсолюта, неограничената Божественост, Космичния Аз, който не приема човешка инкарнация. На Запад терминът „дух” се използва във връзка с виталния свят, света на духовете. Когато един неудовлетворен човек почине, неговият дух се опитва от виталния свят да влезе в човешките същества – понякога за да ги накаже, понякога за да донесе послание от света на духовете. Така че тук, когато говорите за дух, много често имате предвид гладен, агресивен, неудовлетворен дух от витални свят, който си отмъщава на хората.
Душата живее във всекиго. Тя няма рождение и няма смърт; тя е безначална и безкрайна. Дух, свързан с виталния свят, е нещо деградирало и разрушително, докато душата е нещо блестящо и вечно прогресиращо. Когато усетим присъствието на един дух, вероятно ще почувстваме, че сме далеч от Бог. Можем да бъдем повлияни от окултните и тъмни сили. Но когато доловим присъствието на душата, ние чувстваме Дъха на Божественото. Душата в нас е част от Безкрайното, от Всевишния. Тя е нещо извънредно добро, духовно и божествено. Всяка душа е директният, съзнателен посланик на върховната Истина. Тя чувства Визията на Абсолюта и в същото време иска да преобрази Визията на Абсолюта в реалност. Душата няма да бъде удовлетворена, докато не е проявила безкрайната Истина тук на земята. Когато влезе в този свят, който е поле на проявлението, тя се развива съобразно възприемчивостта на отделното човешко същество. Накрая душата проявява върховната Истина, Мир, Блаженство и Сила тук на земята.
