Като човешко същество ти имаш богата палитра от емоции, една от които е гордостта. Тя е склонност таяща се във всеки един от нас, чакаща удачния момент да се изтъкне. По пътя към съвършенството, е нужно да я пребориш за да продължиш напред, но първо трябва да осъзнаеш какво е тя.
Човешката гордост е състояние, в което чувстваш, че си нещо повече от другите в следствие на дадено постижение, придобивка, качество. Тя създава илюзорното усещане, че си над всички и всичко, че си много по-силен и важен. Гордостта поражда желанието да властваме над околните. Тя ни отделя от тях, като по-висши. Често пъти поражда сравнение и търси одобрението на другите. Гордостта е разрушителна и е смятана за един от седемте смъртни гряха редом с Алчността, Завистта, Гнева, Чревоугодничеството, Похотта и Леността.
Съществуването ѝ е под различни форми, но при човешката гордост егото винаги участва. Тук сме хванати от него „ Аз съм..“, „ Моя/ моето …“. От другата страна е божествената гордост, която ни освобождава от ограничението, несъвършенството, невежеството и смъртта на ума.
Наранената човешка гордост изпълва съществото ни с омраза, гняв, завист. Намира израз в:
- Чувството за неоспорима правота
- Чувството за надмощие
- Прекомерното усещане за Важност
- Демонстративното поведение
- Суетността
- Силното нежелание за работа в екип
- Недоверието към другите
Чувството на гордост е проявление на небожественото в нас. Когато медитираме ние се сливаме с Бог и неговото творение и осъзнаваме, че всички сме Негови деца. Чрез единство със света ти можеш да осветиш и трансформираш човешката в божествена гордост.
Откъс от книгата „Мъдростта“ на Шри Чинмой
Моята човешка гордост смята, че мога да правя всичко. Моята божествана гордост, която се е предала на Волята на Бог, знае, че аз мога да правя всичко само когато съм вдъхновяван, напътстван и подкрепян от Всевишния.
Моята човешка гордост иска светът да ме разбере – любовта ми, помощта ми, жертвата ми. Моята божествена гордост, която е чувството на единство с всичко в Бог, не желае светът да разбере безкористните ми действия. Тя чувства, че ако Бог ме разбира и знае подбудите ми, тогава не може да има по-висша награда.
Моята човешка гордост пие парещата вода на живота – страдания, мъки и съмнения – без лъжица. Поради това езикът ми изгаря много лошо. Моята божествена гордост пие същата вряла вода дори в безкрайно по-голямо количество, но с помощта на лъжица. Така че аз не страдам. Това е лъжицата на освобождението, спасение от оковите нан невежеството.
Моята човешка гордост се страхува да каже и се срамува да направи много неща. Моята божествена гордост не се страхува да каже и не се срамува да направи каквото и да било, защото знае, че Бог е едновременно и Деятелят, и Действието. От кого да се страхувам? От какво да се срамувам?
Моята човешка гордост мачка човечеството с придобита по човешки сила. Моята божествена гордост освобождава човечеството с дарената от Бог сила.
Когато казвам, че Бог е мой и аз мога да се възползвам от него както поискам, аз храня човешката си гордост. Но когато казвам, че принадлежа на Бог и че самото ми съществуване е по Негова Повеля и е в Неговите Нозе, аз подхранвам божествената си гордост.
На моята човешка гордост материалният свят казва: „Ние или ще успеем, или ще се провалим и ще изчезнем“. На моята божествена гордост духовният свят казва: „Заедно ще се стремим, заедно ще успеем“.
Всеки път, когато гордостта е влязла в теб, огледай се наоколо. Бъди откровен със себе си и ще видиш, че винаги има някой който далеч те надминава в дадено нещо. Например мислиш колко добър певец си и след това се сещаш за онзи голям изпълнител, който ти е вдъхновение. Гордостта ти незабавно ще избледнее. Когато усещаш, че се възгордяваш можеш да се сравниш с някой значим и така ще се пребориш с усещането. Това обаче помага временно, защото човешката гордост си играе с нас – днес ще сме горди от едно, утре от друго. Отъждествявайки се с велик певец или бегач, или който и да е друг, чуствайки искрено нашето единство с него, съществото ни се изпълва с божествена гордост. За да помогнеш на тялото си трябва да го изпълнеш с мир и светлина. Осъзнавайки, че ти и хората около теб сте едно цяло, че нечии качества са и твои качества, цялата сила е в теб, това което е някой си и ти, повече няма за какво да се гордееш.
Там където има единство, гордостта изчезва.
За да надвиеш гордостта е хубаво да се стремиш към смирение, доброта, любов, съчувствие, скромност, доверие към хората, честност, единство. Важно е и да знаеш, че Господ е дал на всеки способности, които да служат на човечеството, а не на отделния индивид.
Да помагам на другите означава да задоволявам човештака си гордост.
Да служа на другите означава да чувствам божествената гордост вътре в мен.
