В един от многобройните разговори със свои ученици и последователи Шри Чинмой отговаря на въпроси за духовните търсения и очакванията на човека, устремен към Истината (Sri Chinmoy, Cry within: yours is the Goal, Agni Press, 1974)
Някои хора желаят да получат плодовете на стремежа без да са практикували духовен живот. За съжаление, те не съзнават, че ако не бъдат първо търсачи, изобщо не може да става въпрос да имат божествени преживявания. Бих искал да кажа, че ако искаме да намерим истината без да вървим по пътеката на търсенето, тогава истината със сигурност няма да дойде при нас. Ако искаме да бъдем откриватели без да сме изиграли първо ролята на търсачи, може би ще получим нещо, но няма да извлечем от него най-висшата радост. Възможно е да намерим истината, но изобщо няма да съумеем да я оценим. А не можем ли да оценим абсолютната истина, вътрешната ни радост неизбежно ще угасне. Ако не търсим реалността подобаващо, тогава дори тя да се яви право пред нас, ние няма да я приемем като изцяло своя.
Трябва да вървим стъпка по стъпка. Когато детето плаче за изгубената си играчка, то търси. И щом я намери, изпитва истинска радост, вътрешна радост. В духовния живот ние търсим с цялата си душа и плачем за изгубената си божественост, която наистина ще ни осъществи. Когато плачем така, ние незабавно придаваме истинска стойност на обекта на търсенията си. Затова се опитвайте постоянно да бъдете в ролята на търсачи. В процеса на търсене вие разгадавате и разкривате своята божественост.
От друга страна, ако не сме истински търсачи, какво ще се случи докато търсим нещо, което вътрешно не сме готови да намерим? За жалост, напълно е възможно да прибегнем до нечисти средства, за да постигнем целите си. Без истински стремеж може да се опитаме да натоварим своя ум отвъд капацитета му. Може да се опитаме да натоварим своя динамичен витал отвъд капацитета му и по този начин да станем агресивни. Търсейки истината без искрен стремеж, може би ще си кажем: „Искам я. На всяка цена ще я получа.” За съжаление, служейки си с нечисти средства, ние злоупотребяваме с възможностите, които Бог ни е дал. В процеса на търсене не трябва да ставаме жертва на никакви погрешни мисли. През това време ние се молим, плачем, медитираме върху нещо наистина върховно. Трябва да чувстваме, че боравим с абсолютната Истина. Ограниченото в нас се опитва да навлезе в безкрайното с максимална чистота, смирение и искреност. Когато търсим, съзнанието ни се издига. То се извисява. То тича, лети към Най-Висшето. И докато летим към Най-Висшето, непременно ще намерим Светлина, повече Светлина, обилна Светлина и безкрайна Светлина. В самия процес на търсене ние ще видим и ще почувстваме Мир, Светлина, Блаженство и други божествени качества. Когато сме искрени търсачи, безкрайната Истина със сигурност ще дойде при нас.
Бих искал да кажа, че във вашия случай няма да е много голяма грешка, ако понякога чувствате, че не искате да се стремите, а да „намерите”. Самият факт, че действително сте искрен в търсенето на Истината, ще накара Божията Милост да се спусне. Неговото Знание и Неговата Мъдрост ще изгреят пред вас, за да ви накарат да почувствате, че първата крачка е търсенето. А докато търсите Истината, ще видите, че Истината е неизбежно намерена, неизбежно разкрита.
