Духовен живот и първи стъпки, за да навлезем в него

Повечето хора смятат, че за да се практикува духовен живот ние трябва да напуснем семейството, да се откажем от живота който водим и да се посветим изцяло на молитва и уединение далеч скрити в някоя Хималайска пещера. За щастие няма нищо такова. Духовният живот не е в никакъв случай бягство от реалността. Напротив, духовният живот е съзнателно и непринудено приемане на реалността в нейната цялост. За духовния търсещ идеята за бягство от реалността е абсурдна и невъзможна, защото духовността и реалността се нуждаят една от друга, за да бъдат божествено осъществени.

И така духовния живот е напълно естествен живот и той може да се практикува в рамките на нормалните семейни и професионални задължения. Човек не трябва да изоставя външния живот. Човек трябва само да навлезе дълбоко навътре. После трябва да види кое от външния свят наистина му е необходимо, за да води духовен живот. Има много глупави и безполезни неща, които вършим в обикновения живот и от които трябва да се откажем. От друга страна, има много неща във външния живот, които ние наричаме дълг, душевен дълг. Но когато навлезем в духовния живот най-дълбоко, тогава нямаме никакви задължения. Преди да достигнем до този етап, трябва да осъществим някои земни задължения.

Първо, човек трябва да почувства нуждата от духовния живот. Той трябва да усети пълно неудовлетворение от външния живот, от външния свят. Той също трябва да почувства, че има един друг свят, друг живот, а именно вътрешния свят, вътрешния живот. Човек трябва да усети, че ако е сигурен и удовлетворен във вътрешния свят, само тогава ще има сигурност и удовлетворение и във външния свят.
Ако знаете какво ще получите от духовния живот, ще ви е много по-лесно да направите първата стъпка. Духовният живот ще ви даде в изобилие вътрешен мир, радост и блаженство. Хората плачат за име и слава, земни постижения, успех, прогрес и много други неща. Те са прави за себе си. Но от този момент нататък вие трябва да започнете да плачете вътрешно за радост, покой в ума и за разбуждането на вашето вътрешно съзнание.
Всички ние имаме два вида съзнание; едното е ограничено и е обвързано със земята, а другото е безгранично. Това безгранично, универсално Съзнание е вътре в нас. Затова рано сутрин навлезте дълбоко навътре. Концентрирайте се върху сърцето и се опитайте да почувствате как едно дете плаче вътре във вас. Това е вашата душа. После съзнателно се опитайте да се идентифицирате с това вътрешно същество, което е изцяло ваше. Когато се идентифицирате с него, ще видите как то плаче за вас, плакало е и ще плаче за вас през вечността, докато вие не станете неразделимо едно с Абсолютната Истина.
Така че, рано сутрин за пет или десет минути, се опитайте да навлезете навътре със съзнателния си ум или с вашето чисто и искрено сърце и почувствайте нужда от вътрешния живот. Веднъж щом усетите тази необходимост, вътрешното ви същество ще ви води, ще ви оформя, ще ви моделира по-нататък по пътя. Накрая ще можете да крачите по пътя и да тичате. Ако можете да навлезете дълбоко навътре и да посеете с вътрешния си плач семето на стремежа, после рано или късно ще пожънете богата реколта.

Шри Чинмой: Да, има връзка между вътрешния и външния свят. Това, което всъщност се случва е, че ние не обръщаме внимание на вътрешния свят. През повечето време сме на повърхността. Двадесет и четири часа на ден ние се движим, говорим, крещим и живеем в суматохата на външния свят. Не отделяме и пет минути, за да помедитираме или да се концентрираме върху вътрешния ни, реалния свят.
Истинският духовен търсач чувства, че външният свят може да придобие действителен смисъл само ако храним вътрешния свят. Тялото е външният свят. Три пъти на ден ние не пропускаме да го нахраним. Правили сме го и ще продължим да го правим, докато сме живи. Но все пак, дълбоко вътре в нас живее едно божествено дете, наречено душа. Ние не намираме време да нахраним това дете. Едва когато душата, която е съзнателният представител на Бог в нас, бъде удовлетворена, ще можем да бъдем удовлетворени във външния си живот.
А как да открием свързващото звено? Ако познаваме божественото изкуство на концентрацията, ако познаваме божественото изкуство на медитацията, ако познаваме божественото изкуство на съзерцанието, лесно и съзнателно можем да обединим тези два свята. И за наша най-голяма изненада ще видим, че външният свят, който е пълен с усложнения, дисхармония и така нататък, непременно ще стане хармоничен, прост, недвусмислен и истински.

Вътрешният живот има способността да опрости сложността на външния живот. Вътрешният живот и външният живот трябва да вървят заедно. В противен случай какво ще се случи? Вътрешният живот ще трябва да чака хилядолетия, за да предложи на целия свят Божията Истина, а външният живот в продължение на хилядолетия ще си остане една безплодна пустиня.
Със сигурност между двата свята има връзка. Ние трябва съзнателно да почувстваме тази връзка, а също и да докоснем и засилим връзката между решителността на душата ни и посветеното служене и готовност на тялото ни. Днес тялото слуша ума. Когато умът каже: "Тръгни в тази посока," тялото го слуша. И в момента, в който умът каже: "Не, не, не! Този път е грешен. Тръгни в онази посока," тялото отново го следва. По този начин то е обусловено от ограниченията. Но далеч отвъд владенията на ума е душата. Душата е обляна от светлина. Ако съзнателно се опитаме да получим свободен достъп до вътрешното същество, до душата, естествено нейната светлина ще излезе на преден план и ще ни помага във всеки един момент да се справяме с непрогледния мрак във и около нас. Накрая ще видим или че сме преобразили тъмнината в светлина, или че сме се отдалечили на милиони и милиони километри от тъмнината и се къпем в море от безкрайна Светлина.
Така че ако физическото тяло слуша душата, а не подозиращия, съмняващ се, усложнен, разрушителен и нестремящ се ум, във всеки един момент връзката между двата свята ще бъде заздравявана и единият ще допълва другия. Тоест, вътрешният свят ще използва външния за колесница, а външният свят ще използва вътрешния за колесничар. Ако колесницата няма колесничар, тя е безполезна, защото без него, тя не може да се движи. Колесничарят без колесница също е безполезен. Така и колесницата, и колесничарят са необходими. Те са еднакво важни. По същия начин са еднакво важни външният и вътрешният свят.