„Тя идва на тази Земя, избира си това тяло и теб, а ти дори не я познаваш истински.“ – това е нещо, което ежедневно ми дава стремеж и вдъхновение, да не се отказвам от медитацията и духовния живот. Именно това търсене и себенадминаващо се опознаване дава удовлетворение, мир и истинска радост.
Много търсещи усещат връзката с душата си, но не могат да я запазят, защото винаги идва момента в който просто се увличат в суматохата на живота. Ако и ти си от тях, медитацията може да те научи да откриеш душата си и да общуваш с нея. Медитацията е ключът към твоето Истинско Аз, което чака теб. Твоята душа е уникална и Бог иска да изпълни конкретна божествена мисия, чрез твоята душа. Вярвам, че ако прочетеш следващите редове, ще разбереш, защо е толкова важно да медитираш всеки ден… не е само за да чувстваш спокойствие и хармония и те са важни, но отговорът се крие в нещо много по-голямо и дълбоко…
„ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕ ДУШАТА?Душата се въплъщава, за да придобие опитност. И тази опитност ще бъде цялостна само когато в материята бъде спуснато цялото съвършенство на Божественото.
Всяка душа се нуждае от инволюция и еволюция. Когато душата слиза на земята, това е нейната инволюция. Когато душата се издига, това е нейната еволюция. Душата се спуска в най-дълбоката пропаст на несъзнателното. После тя отново еволюира в Сатчитананда: Съществуване-Съзнание-Блаженство – тройното Съзнание.
Душата влиза в несъзнателното. В продължение на милиони години тя остава там дълбоко заспала. Внезапно, един ден, искрица съзнание от вечнонадминаващото се Отвъдно отваря окото й и за нея настъпва часът да потърси себе си: “Коя съм аз?” – запитва тя. Отговорът е Тат твам аси – Ти си Това. Душата е очарована. Но после отново заспива и потъва в самозабрава. След време изникват и други въпроси: „Чия съм аз?“ – Аз принадлежа на Това. “Откъде съм дошла?” – От Това. “При кого се завръщам?” – При Това. „Заради кого съм тук на земята?” Заради Това.
Така душата получава удовлетворение. Сега е напълно готова за своето пътешествие нагоре – нагоре, все по-нагоре и по-нагоре. Сега започва същинската еволюция на душата. От минералния живот тя навлиза в растителния. След това от растителния преминава към животинския, след което към човешкия, а от човешкия живот се отправя към божествения. Докато е в човешко тяло, душата спуска от горе Мир, Светлина и Блаженство. Най-напред предлага тези божествени качества на сърцето, после на ума, витала и грубото физическо тяло. Когато настъпи просветлението, то се случва в сърцето, ума, витала и физическото тяло.
От какво се нуждае душата ти? Нуждае се от пълно осъществяване – не на Небето, а тук, на земята. Ако смятате, че това е невъзможно, вие може да продължите да спите още няколко века. Това не е беда. Но ако чувствате, че божественият живот е възможен, душата ви нашепва в ухото: „Стани, събуди се!” Ако чувствате, че той е както възможен, така и практичен, душата усмихнато ви казва: „Върви, напредвай, тичай.” И накрая, ако чувствате, че пълното осъществяване на божествения живот е не само възможно и практично, но и неизбежно, тогава вече ще бъдете призовани от Безсмъртието. Ваша ще стане Целта, ваше ще е Царството на Истината и Блаженството.
По силата на настоящите си знания твърдите, че душата не съществува. Ако има душа, как така не сте я зървали през целия си живот? С най-голямо смирение ви казвам, че вашият жизнен опит не е доказателство, че душата не съществува. Нима можем да видим микробите с невъоръжено око? Не е възможно. Докато не използваме микроскоп, съществуването на микробите е чисто въображение. Но микроскопът ни кара да променим самонадеяното си мнение. Той светкавично разбива твърдата ни убеденост и просветлява тъмното ни невежество. По подобен начин, докато не придобием просветлено съзнание или духовно прозрение, съществуването на душата може да ни изглежда една гигантска умствена халюцинация.
Може би се питате дали душата е частица от сърцето ви. Не е. Частица от ума ви? Нелепо. Частица от сетивните ви органи? Абсурдно. Невидима частица от физическото ви тяло? Невъзможно. Какво е тя тогава? Какво представлява душата ви в крайна сметка? Тя е сияйният посланик на Бог вътре във вас. Тя не знае рождение, нито разруха, нито смърт. Тя е вечна. Тя е безсмъртна. Вашата душа е уникална. Бог иска да Се прояви и осъществи във вас по един неповторим начин. Той иска да изпълни конкретна божествена Мисия именно чрез вашата душа. И за да осъществи тази Мисия, Той ще използва за Свой избран инструмент вашата и ничия друга душа. Искате ли животът ви да служи на Бог така, че Той да изпълни Мисията Си? Ако го искате, още тук и сега върнете на душата си нейния трон. Вие сте я прокудили и сте качили на трона на живота си егото. Поканете душата си сърдечно и се слейте с нея. Тогава ще ви напусне страхът, от живота ви ще изчезне невежеството, а накрая ще се освободите и от смъртта. Вечността ще ви приветства, след нея – Безкраят, а накрая ще ви приветства и Безсмъртието.“
Всеки път, когато душата навлиза в сферата на сътворението и проявлението, тя дава тържествен обет пред Бог, върховния Водач, че ще даде всичко от себе си, за да Го разкрие тук, на земята. Но за съжаление, когато влезе в света, морето на невежеството се опитва да я погълне. Тогава тялото, виталът, умът и сърцето съзнателно или несъзнателно с удоволствие се отъждествяват с морето от невежество. Благодарение на редовната медитация и практикуването на духовен живот, ти ежедневно се грижиш за своята душа, стараейки се за установяване на трайна връзка с нея и членовете на своето същество – тяло, витал, ум и сърце. От теб зависи, дали това тяло, този витал, този ум и това сърце, ще разкрият светлината на твоята проявителка душата. Изборът е твой, важно е да не забравяш, че шансът ти е даден от първият ти ден на твоето съществуване.