Откъс от книгата на Шри Чинмой „Дъхът на Вечността”

Ние сме породени от Божията Наслада. Когато сме навлезли в творението, сме еволюирали през низшите етапи: минерален живот, растителен, животински. Вярно е, че напредваме непрекъснато. Макар сега да сме навлезли в човешкия живот, ние все още сме наполовина животни. Има хора, които искат да убиват или нараняват другите и проявяват различни животински и разрушителни склонности.
Но при духовно стремящия се човек нещата стоят другояче. Той се старае да отхвърли всички низши, животински страни на своята природа и се стреми да съзнава божествената си природа, да живее в нея, изпитвайки само Мир, Радост и Любов.

Ние знаем, че има някакво Същество, което наричаме Бог. Знаем, че има нещо, наричано Душа. По думите на великия американски философ Емерсън, „Бог е безкраен кръг, чийто център е навсякъде, но окръжността му е никъде.” Определено можем да кажем, че този център е човешката душа.

Душата е вечна същност. А каква е нейната връзка с прераждането? Можем да изпишем безброй страници за прераждането – тази трудна концепция, която е толкова широко обсъждана и също толкова широко отхвърляна. Нека се опитаме да вникнем, с едно кратко изречение, в същността на въпроса. Прераждането е процесът, чрез който душата еволюира; прераждането съществува, за да може душата да израства и да се развива.

Всички ние познаваме теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията – еволюцията на видовете. Това е промяната на физическите организми от по-низши към по-висши, от по-прости към по-сложни. Духовната еволюция се извършва успоредно с физическата. Всяко същество има душа. Вярно, тя е божествена и безсмъртна, но в нея е стаен стремеж да бъде по-завършена, по-удовлетворяваща и по-божествена. Затова в процеса на своята еволюция душата трябва да премине от най-несъвършеното тяло към най-съвършеното. Докато трае това, тя натрупва в себе си истинската стойност на всички свои земни преживявания.  По този начин душата израства, обогатява се и прави своята божественост по-цялостна, по-хармонична и по-съвършена.

Прераждането ни казва, че не сме дошли от нищото. Сегашното ни състояние е резултат от онова, което сами сме сътворили от миналото си. Ние сме следствието на миналите си прераждания.
„ Много раждания сме оставили след себе си и Аз, и ти, о, Арджуна! Аз ги познавам всичките, но ти своите не познаваш.” – казва Божественият Кришна на все още непостигналия осъзнаване Арджуна.

Еволюцията е връзката между това, което е било, и това, което ще бъде. Аз съм човек. Трябва да зная, че не само бях моят баща, но и ще бъда моят син. Аз съм имал проблеми. Ти си имал проблеми, той е имал. Без изключение. Сблъсквали сме се с тях. Сблъскваме се с тях дори и днес. Но несъмнено ще ги разрешим.

Ние сме дали обещание за трансформация – обещание, което няма равно на себе си. Искаме трансформация на вътрешното и на външното. Всеки от нас може да съзре лика на трансформацията и накрая сам да бъде преобразен. Но как да постигнем тази трансформация, която ще издигне високо Факела на Безсмъртието? Нужно е да знаем какво е стремеж и какво е съмнение.

Съмнението е разрушително влияние, вътрешна война, която денонощно ограбва вътрешния ни живот. Стремежът, от друга страна, е най-действената стимулираща сила в човека, търсещ истината. Стремежът е едновременно извисяваща радост и укрепване на съзнанието. Той поставя жаждата за Истина над и отвъд всичко друго.

Стремежът може да бъде развиван. Това е като пресичане на улицата – стъпка по стъпка. Всеки път, когато се стремим, в дълбините на съзнанието си ние извършваме чудо: посрещаме Отвъдното. Стремежът се основава на спонтанната вяра, която съзира бъдещето. Той идва от нашата вяра в Бог, и в по-голяма степен – от вярата ни в себе си. В тайните на Стремежа, Прераждането, Еволюцията и Трансформацията се крие нашата истинска съдба – Божествено Безсмъртие.