В една от ранните си книги (Purity: divinity's little sister, Agni Press, 1974) Шри Чинмой споделя своето виждане за разликата между желанията и духовния стремеж във вътрешния живот на човека.
Желанието побира в себе си всичко, що е ограничено. И удоволствието, и страстта, които намираме в ограничения свят, принадлежат на царството на желанията. Дотогава, докато виталът не е напълно пречистен, човешкото съзнание възприема удоволствието като нещо много хубаво. Наричаме това „комфорт”. Удоволствието и комфортът вървят ръка за ръка. Има две индийски думи: aram, която означава комфорт, и haram – нещо много опасно и пагубно. Нашият покоен министър-председател Неру казваше: „Aram е haram”. Комфортът ни изглежда като нещо безобидно, но в основата си той е същото това удоволствие под формата на страст и неизбежно бива последван от разруха.
Щом навлезем в света на стремежа, ние боравим с Безкрайността, Вечността и Безсмъртието. Когато живеем в света на желанията, виждаме, че страстта е там. В крайната си фаза желанието стига до низшия витал, където е съсредоточена страстта. Когато успеем да пречистим желанието чрез стремежа си, ние виждаме, че страстта спонтанно се превръща в силен стремеж. За да пречистим желанието, трябва да имаме вътрешен стремеж, а този стремеж идва, когато сме вътрешно пробудени. Ако стремежът ни е постоянен, тогава изгарящият пламък в нас се издига неотклонно нагоре. Но ако пламъкът не гори, виталът започва много мощно да ни тегли надолу. Няма друг начин да победим страстта или да я просветлим, освен стремежа.
Някои хора започват напредъка си в духовния живот бавно, много бавно, защото нямат стремеж. Но има и такива, на които им липсва не само стремеж, но и всякакво желание за себе си, за човечеството или за Бог. Тези хора са в окаяно положение. Бог им казва: „Нещо е по-добре от нищо. По-добре е за теб да имаш някакви желания и да получаваш известно временно удовлетворение от живота на желанията, отколкото да живееш с каменно съзнание, да тънеш в удоволствията на безделието и въобще да не напредваш. После, щом видиш, че от изпълнението на желанията не получаваш нищо освен разочарование, ще започнеш да се стремиш.”
Има възрастни хора, които са в такова състояние – нямат на практика никакви желания, но им липсва и стремеж. Те знаят, че смъртта наближава, но това не ги вдъхновява нито да търсят изпълнение на желанията си, нито да се молят на Бог или да медитират върху Бог. Дори не изпитват особено желание да живеят.
Има обаче и високо духовни хора, които нямат никакви желания, защото са ги преодолели. Те служат на Бог в човечеството с върховна посветеност и безусловна любов. Единстено такава липса на желания носи удовлетворение.
Ако човек има желания, но не и стремеж, това е по-добре, отколкото да няма нито едното, нито другото. Той ще премине през множество необходими преживявания и накрая ще види, че в желанието няма удоветворение. Тогава той ще се хвърли в морето на стремежа. Но ако след навлизането си в света на стремежа се върне в сферата на желанията, това ще е истинска катастрофа. Когато някой не се стреми, можем да кажем, че той е просто невеж, че не знае за съществуването на вътрешен мир, вътрешно блаженство, вътрешна светлина. Ако човек не е виждал светлина и стои в тъмна стая, Бог не ще го вини, защото той не знае, че има стая, изпълнена със светлина. Но ако поиска да се върне към обикновения свят след като е имал вътрешни преживявания, ще стане жертва на разочарование и вътрешна разруха. Ако вече е видял блясъка на светлината в озарената стая, а виталът го издърпа обратно в тъмнината, вътрешната му психическа болка ще е много мъчителна. Когато е видял светлината, изпитаната от него радост е била интензивна. В тъмната стая също има интензивност, но тя е като остър нож. В светлата стая е имало някой, който да му покаже как да си служи правилно с ножа. Но в тъмното помещение той не знае какво да прави с него и само пробожда себе си.
Навлезете ли веднъж в духовния живот, не се връщайте никога, никога към обикновения живот. Ако го направите, животът ви ще бъде обект на присмех във външния свят и на недоверие във вътрешния. Хората ще заявят: „Той се е провалил, затова се е отказал и се връща при нас.” Божествените сили в космоса ще кажат: „О, той не се интересува от нас. Повече държи на живота в невежество,” и няма повече да се опитват да ви помагат. Освен това вие съзнателно или несъзнателно винаги ще сравнявате божествения живот, който сте напуснали, с живота, към който сте се върнали. Това сравнение винаги ще бъде неблагоприятно за обикновения живот. Вашата душа, божествената искра във вас, ще ви накара да почувствате, че сте се отказали от нещо много плодоносно. Тогава над вашия обикновен живот ще надвисне разочарованието. Ако не можете да сте искрени и да се хвърлите от все сърце в морето на духовността, тогава е по-добре да останете на брега при своите желания, докато не бъдете наистина готови да приемете завинаги духовния живот.
Стремежът превръща
човешките желания
в божествена Воля.
Sri Chinmoy, Seventy-Seven Thousand Service-Trees, Part 25
Желанието
доминира живота ми.
Стремежът
извисява сърцето ми.
Sri Chinmoy, My Christmas-New Year-Vacation Aspiration-Prayers, Part 29
