За съжаление, много хора се чувстват прекалено заети, за да отделят дори 5 или 10 минути на ден извън мрежата и да се обърнат към себе си на спокойствие. Голяма част от тези, които започват да медитират, при първите си опити се притесняват, че не го правят „перфектно“. В началото дори самите усилия са достатъчни, за да дадат плод.
Странно е, но сякаш напредъкът в технологиите само ни кара да се чувстваме по-заети. Сега сме заети, но ако се върнем малко години назад – ако трябваше да копаем полето за храна, да изграждаме собствения си подслон от камък, да се снабдяваме сами с дърва за топлина, да шием собствените си дрехи от кожи или домашно платно … как стигнахме до това: да нямаме време, живеейки в епохата на изобилието?
„Пазете се от безплодието на натоварения живот. "
Сократ
Възприеманата стойност на времето - както за почивка, така и за работа - нараства постоянно и така ние губим нашия вътрешен мир. Мирът създава устоите на нашия живот и възприятието на случващото се около нас. Огромният набор от възможности, налични във всяка сфера на живота, добавя натиск и отнема все повече от нашето време и мир. Да прибавим към това социалните медии или часовете, прекарани (пропилени) онлайн - непрекъснато проверяване на имейли, новини, постове - често докато се опитваме да изпълним редица други задачи.
Защо медитираме ?Шри Чинмой: Ние медитираме, защото този свят не може да ни удовлетвори. Така нареченият мир, който изпитваме в ежедневния си живот, е пет минути покой след десет часа безпокойство, вълнение и разочарование. Постоянно се намираме във властта на негативните сили, които ни заобикалят: завистта, страха, безпокойството, вълнението и отчаянието. Тези сили са като маймуни. Когато се уморят да ни хапят и се оттеглят за няколко минути, ние казваме, че се наслаждаваме на мир. Но това изобщо не е истински мир, защото в следващия момент те ще ни нападнат отново.
Само чрез медитация може да получим дълготраен мир, божествен мир. Ако медитираме сутрин с цялото си сърце и душа и получим мир дори само за една минута, тази минута мир ще трае през целия ни ден. А когато имаме медитация от най-високо ниво, тогава наистина ще получим в изобилие мир, светлина и блаженство. Ние се нуждаем от медитацията, защото искаме да израснем в светлина и да осъществим себе си в светлината. Ако това е нашият стремеж, ако това е нашата жажда, тогава медитацията е единственият път.
Само по себе си практикуването на медитация организира нашия живот и отстранява времето и стреса като фактори. Медитацията е тясно свързана с дисциплината. А дисциплина означава обучение. Дисциплина означава порядък – порядък, който ще внесе в живота ни хармония. Затова дисциплината и медитацията са неделими. Няма медитация без дисциплина и не може да има дисциплина без медитация. В действителност те представляват едно цяло. Медитиращ ум – това е дисциплиниран ум – той е свободен, бдителен и осъзнаващ ум е изпълнен с блаженство. Благодарение на медитацията ние можем да развием способността да направим съвременния си начин на живот много по-качествен и много по-хармоничен.
Ако чувстваме обаче, че сме удовлетворени от това, което имаме, и това, което сме, тогава не е необходимо да навлизаме в сферата на медитацията. Причината да навлезем в нея е вътрешният глад, който изпитваме. Ние усещаме, че в нас има нещо светло, нещо безкрайно, нещо божествено. Чувстваме, че отчаяно се нуждаем от това нещо, но в момента нямаме достъп до него. Нашият вътрешен глад идва от духовната ни потребност.