Йогийски тайни за по-добро бягане

В древната традиция, по времето на Ведите и на Махабхарата, мъдреците и търсещите са практикували стрелба с лък и са били физически силни. След това дошла ера на склонни към летаргия хора, така че духовността била умело отделена от физическото, витала и ума. Някои духовни Учители създали огромна пропаст между двете, като казвали: „Ако сте духовни, не можете да вършите физически дейности, а ако сте физически активни, не можете да се молите и да медитирате.”

Но ние твърдим: „Не, духовността може да бъде във физическото и физическото може да бъде в духовното.” Това е нашата философия.

Духовните хора често обичат бягането, защото то им напомня за тяхното вътрешно пътешествие. Външното бягане им напомня, че във вътрешния свят пред тях има една по-висока, по-дълбока, по-просветляваща и по-удовлетворяваща цел и затова бягането им дава истинска радост.

Всеки човек на земята бяга към своята Цел. Ако бегачът е скромен, той ще носи само най-необходимото облекло. Няма да си сложи нещо много тежко или скъпо, за да привлича вниманието на зрителите. Ако е искрен, тогава ще бяга в своята пътека. Няма да смущава и обърква другите, като навлиза в техните пътеки. Ако бегачът е чист, той мълчаливо ще завладее сърцата на зрителите. Така че ще е най-бърз, когато е скромен, искрен и чист. Не само ще е най-бърз, но и ще настъпи момент в бягането, когато той ще почувства, че още от самото начало целта е била лесно достижима за него.

Бягането във външния живот ни прави активни и динамични. То също така ни напомня, че трябва да бягаме и вътрешно. Ако сме в състояние да бягаме във вътрешния свят, вместо само да ходим, напредъкът ни ще бъде много по-бърз и ще достигнем целта си по-скоро. Така че когато бягаме или правим физически упражнения, за да сме силни, здрави и динамични, тези качества в нашия външен живот ни помагат значително във вътрешния. От друга страна молитвата и медитацията също ни помагат в бягането. Чрез молитва и медитация ние можем да развием могъща сила на волята. Тя може да ни помогне да се представим изключително добре във външното бягане.

В спорта се нуждаем от енергия, сила и динамизъм. Когато медитираме, ние правим ума си тих и спокоен. Ако в нас цари мир, ще извлечем от вътрешния си живот изключителна сила. Ако аз остана в покой за малко, дори и само за секунда, този покой ще се прояви в спортната ми дейност като могъща сила. Такава сила е почти неуязвима. Но ако сме неспокойни, нямаме да имаме подобна сила.

Вижте слона. Той е изключително силен. Не е неспокоен като маймуната, която подскача насам-натам. Абсолютно същото е и при нас. Ако във вътрешния си живот разполагаме със силата на слон, само тогава ще сме спокойни във външния си живот. Нима маймуните и другите животни, които са много, много неспокойни, имат някаква сила? Медитацията ни дава вътрешна сила. Придобием ли вътрешна сила, ние непременно ще успеем във външния си живот.

Нашата философия не отхвърля нито външния, нито вътрешния живот. Повечето хора отричат вътрешния живот. Смятат, че той не е важен, щом и без него успяват да си живеят на земята. В същото време някои хора смятат, че външният живот не е необходим. Те чувстват, че най-доброто нещо е да се оттеглят в хималайските пещери и да се отдадат на усамотение, тъй като външният живот е болезнен и пълен с недоразумения.

Ние не вярваме нито в усамотения живот, нито във воденето на обикновен човешки живот – така наречения модерен живот, който зависи от техниката, а не от вътрешната реалност: душата.

- Шри Чинмой

Ако докато бягаш, повтаряш името на Всевишния най-душевно и посветено, естествено това ще ти помогне да подобриш своята скорост и издръжливост. Ако ти е нужна мантра, „Supreme” (Всевишни) е най-добрата мантра. Ако търсиш специален тип медитация, „Supreme” е най-добрият тип медитация. Просто се опитай да повтаряш името на Всевишния наистина душевно. Това ще ти помогне да подобриш скоростта си и да увеличиш своята издръжливост.

Когато започнеш да бягаш, вътрешно напиши на върха на главата си: „Няма ум, няма ум!”. В ума се съдържа решителността, но в сърцето се крие силата на волята, психичната сила на волята. Ако съумееш да използваш силата на волята, която при ума се проявява като решителност, добре. Но тя не може да се сравнява с психичната воля на сърцето. Не мисли за провал, бъди жизнерадостен. Ако преди си се провалил, чувствай, че този ден не е съществувал. Нека умът ти бъде свеж и чист. Живей с нова надежда и ново обещание.

На къси разстояния – от 100 метра до една миля – е лесно да поддържаш ентусиазма си. Получаваш прилив на енергия или вдъхновение и тръгваш. Но при дългите разстояния това е много трудно. Има много, много начини да запазиш ентусиазма си, когато почувстваш умора на дълго разстояние, но ето два особено ефикасни метода.

Докато бягаш, не мисли за себе си като за двадесет и пет или тридесетгодишен. Мисли, че си на шест или седем години. На тази възраст детето не стои на едно място; то постоянно тича насам-натам. Представи си ентусиазма на малкото дете и се отъждестви не с детето, а с източника на неговия ентусиазъм. Това е първият начин.

Другият трик при бяганията на дълги разстояния е да се отъждествиш с десет или дори двадесет бегачи, които са пред теб. Просто си представи как те вдишват и издишват. А после, докато вдишваш, почувствай, че поемаш от техния дъх и че енергията на двадесетте бегача влиза в теб. Когато издишваш пък, почувствай, че всички тези двадесет бегачи издишват твоята умора и липса на ентусиазъм.

Докато бягаш, може да ти е трудно да чувстваш, че в теб влиза космична енергия. Затова по окултен или таен начин се опитай да вдишаш наведнъж дъха на двадесет бегача. Енергията, която ще получиш, а тя не е нищо друго освен ентусиазъм, ще ти позволи да направиш още десет стъпки напред. Но трябва да помниш, че вдишваш техния дъх, вдъхновение и решителност, а не умората им. Трябва да почувстваш, че дъхът им е като чиста, дестилирана вода. Ако мислиш за някого, който не бяга добре, дъхът му няма да ти помогне. Но ако мислиш за човек, който бяга по-бързо от теб, неговата енергия ще ти съдейства. Това не е присвояване – ти просто поемаш духовната енергия, която е навсякъде около и във него, така както е и в теб. Но понеже той бяга по-бързо, ти си по-съзнателен за присъстващата в него енергия.