Как да задържим ума си чист и спокоен

Чистота на ума. Това е целта, към която много от нас се стремят, когато тръгнат по пътя на духовността и медитацията. Единствената грешка, която често правим, и която продължаваме да правим, докато преследваме тази цел, е, че продължаваме да оставаме привързани към съществуващите си желания и – по-лошото – че продължаваме да формираме други желания през цялото време.

Има няколко основни желания, присъстващи във всички нас поради нашата природа: сила, богатство, похот, слава и похвала.
Един от най-лесните начини да се освободим от тези желания е като ги заменим с положителни качества – смирение, чистота, търпение, искреност, мъдрост.

Ако умът ви е изпълнен с какъвто и да е вид желание – без значение колко голямо или малко може да е то – как можете да кажете, че имате чист ум?

Ако умът ви е чист, той няма да има никакви желания, а ако има желания, тогава умът ви не е чист. Толкова е просто, дори звучи така. Но в действителност осъществяването на това тъй просто прозрение е една от най-трудните, но не и недостижими цели в човешкия живот.

Ако търсите чистота на ума, двете неща, върху които трябва да работите, са: първо, да намалите броя на желанията, които имате, и второ, да намалите интензивността на тези желания. Практикувайте тези две неща в ежедневието си и някой ден ще достигнете до съзнание с чист и спокоен ум.

Да се напише е лесно – знам, да го прочетеш също, но това, което е трудно и за теб, и за мен, е да практикуваме това в ежедневието си.

Ето какво казва моят духовен учител Шри Чинмой за чистотата на ума:

Дълбоко в сърцето ви има едно цвете, наречено чистота. Чистотата е диханието на Бог. Ако притежаваме чистота, ще можем да почувстваме Бог като свой
собствен. В чистотата нашата божественост може да израсне; в чистотата нашият истински живот може да разцъфне и да се осъществи пълноценно тук,
на земята. Ако можем да запазим чистотата си, никога не ще изгубим нещо ценно. Днес може да сме изпълнени с велики мисли или с огромна вътрешна сила, но ако
нямаме чистота, сме на път утре да ги изгубим. Има много ключове за вратата на чистотата, но един от тях е много ефикасен и това е отсъствието на мисловни вълни в ума. Когато той е тих и спокоен, чистотата спонтанно изпълва цялото същество. Можете да задържите ума си чист, като постоянно чувствате, че изобщо не притежавате ум, а само едно детско сърце цвете. Всеки ден по няколко минути си представяйте, че не притежавате ум. Кажете си: “Аз нямам ум. Това, което имам, е сърце.” След известно време почувствайте: “Аз нямам сърце. Това, което имам, е душа”. Когато си повтаряте “Аз нямам ум”, това не означава, че се превръщате в животно. В никакъв случай. Вие просто заявявате: “Не ме е грижа за ума, който ми носи толкова много нечистота и така ме измъчва.” Когато кажете: “Аз имам сърце”, вие усещате, че сърцето притежава чистота. Когато промълвите: “Аз имам душа”, във вас бликва чистота. А след време ще навлезете още по-надълбоко и ще си кажете не само: “Аз имам душа”, но и: “Аз съм душа”. В момента, в който изречете “Аз съм душа” и помедитирате върху тази истина, безкрайната чистота на вашата душа ще навлезе в сърцето ви. А след това тя ще проникне от сърцето в ума ви.
Друг начин за пречистване на ума е да си го представим като съд, пълен с мръсна, кална вода. Само ако изпразним съда, ще имаме възможност постепенно
да го напълним отново с чиста вода. Непрекъснато се молете за пречистване на ума си. Когато се молим, умовете ни се пречистват, а чистотата увеличава
нашата възприемчивост за Бог. Защото чистотата не е нищо друго освен приемане на Бог. Всеки път, когато се молим, вътрешният съд се уголемява, става по-широк и по-широк и тогава чистотата, светлината и насладата могат да влязат в него и да
заиграят заедно в най-дълбоките кътчета на нашето сърце.
Можем да си представим ума като тъмна стая, в която от дълги години не е прониквала светлина. Нуждаем се от някой, който да внесе светлина в стаята. Този някой е душата. Трябва да станем най-близкият приятел на душата си, която има способността да ни помага и е готова да просветли всичко тъмно вътре в нас. Трябва съзнателно да усетим, че се нуждаем от душата, така както се нуждаем от тялото. И ако нашата потребност е искрена, тогава душата ще излезе на преден план и ще просветли ума ни.