По пътя на Медитацията и срещата с Учителя

Какво е медитация? Медитацията е СЕБЕНАДМИНАВАНЕТО на човека. Какво е себенадминаването на човека – Себенадминаването е песен на непрестанния вътрешен и външен напредък:
„Всеки път, когато постигнем някаква цел, тази цел е нашето съвършенство. Всеки път, щом се придвижим напред, нагоре или навътре, това се нарича съвършенство. Затова напредъкът винаги означава съвършенство. Когато започнем пътуването си, първата крачка напред е целта ни. Постигнем ли тази цел, сме придобили съвършенство. Но днешната цел, днешното съвършенство, е утрешната отправна точка; а утрешната цел ще стане отправна точка за следващия ден. Постоянният напредък е съвършенство.“

Какво означава медитация? Медитацията означава ВЪТРЕШНО ПОСТИЖЕНИЕ на човека и неговото ВЪНШНО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ.
„Когато мислите за някакво постижение, това не е приумица. Мечтата идва от много високо ниво. Трябва да вложите цялото си същество в сбъдването на тази мечта, докато постигнете целта си.
Всеки ден трябва да се опитвате отново, отново и отново. Първо засявате семето и после поливате почвата. Само така ще цените онова, което постигате. Няма да си създавате още прегради по пътя, но ако срещнете прегради и ги преодолеете, ще бъдете истински щастливи. Само когато се трудите за нещо, вие действително го цените.“

Защо трябва да медитирам? Трябва да медитирате, защото се нуждаете от СЕБЕПОЗНАНИЕ. Какво е себепознание? То означава себеразкриване в най-високия смисъл на думата. Човек сбъдва единството си с Бог съзнателно.Защо трябва да медитирам? Трябва да медитирате, защото се нуждаете от СЕБЕПОЗНАНИЕ. Какво е себепознание? То означава себеразкриване в най-високия смисъл на думата. Човек сбъдва единството си с Бог съзнателно.
„Когато обаче някой е достигнал Себепознание, той остава в Божието Съзнание и говори с Бог лице в лице. Той вижда Бог и в крайното, и в безкрайното, а и като личностен, и като безличностен. Това не е приуми¬ца или привиждане, а е пряко изживяване. И то е по-истинско, отколкото това, че ви виждам сега пред себе си. Истинското осъзнаване не може да просияе нео¬чаквано. Ние бавно и постъпателно стигаме до състоянието да познаваме Бог. Ако някой е на прага на осъзнаването, той ще знае, че е въпрос на дни, месеци или години. Опознаването е пълно, съзнателно единство с Бог. Някои хора постигат осъзнаване само след четири или пет години медитативна практика, докато други, които са медитирали трийсет, четиресет или петдесет години, въобще не са близо до него. Но трябва да знаете, че на сполучилия това не му е първото му прераждане като търсеща личност. Той е започнал съзнателното си пътуване дълго преди вие дори да сте си помислили за Бог. Сега той завършва своя път до осъзнаването на Бог, докато вие може би току-що сте започнали вашия. А също трябва да знаем, че дори да сме медитирали в много наши минали прераждания и за няколко години в този живот, това не означава, че сме със заслуга пред Бог. Божията милост е тази, която е действала в предишните ни превъплъщения и отново тя е тази, която ни по¬мага да Го осъзнаваме в този живот.

От вашата постоянна, поддържана през целия живот медитация вие може да очаквате осъзнаване, но само в Божия избран час. Може да искате това да стане незабавно, но Бог може да вижда, че ако Го осъзнаете точно сега, вие повече ще сте бреме, отколкото от помощ за човечеството. Така че Той има Свой собствен час за вашето осъзнаване и когато то наближи, вие ще сте наясно.“

Трябва ли да медитирам, за да развия интелекта си? Не, трябва да медитирате, за да развиете ИНТУИЦИЯТА си.Трябва ли да медитирам, за да развия интелекта си? Не, трябва да медитирате, за да развиете ИНТУИЦИЯТА си.
„Засега ние работим с ума си. Той казва: „Аз трябва да постигна нещо. Налага се да помисля как да изпълня плана си”. Но Бог не прави така. Той вижда миналото, настоящето и бъдещето в един миг. Когато сме едно с Бог, когато чрез нестихващия си стремеж се отъждествим с Божието Съзнание, тогава всичко, което правим, ще става спонтанно. Няма да си служим с ума, а ще действаме винаги водени от вътрешното си съзнание, с интуитивните си способности. И когато развием тези интуитивни способности, ще можем спокойно да действаме без план. Във всеки един миг възможността за предстоящата цялостна проява ще се реализира пред очите ни.“

За да научим нещо в този свят, първоначално ни е нужен учител. За да се справим с математиката, се нуждаем от учител. За да усвоим историята, се нуждаем от учител. Абсурдно е да смятаме, че за всичко друго в живота ни трябва учител, но не и за медитацията. Защо хората ходят в университет, когато могат да учат сами? Защото разбират, че могат да получат важни наставления от тези, които познават материята добре.
Ако си мъдър, ще приемеш помощ от някого, който може да ти покаже най-лесния, най-безопасния и най-успешния път към целта.

Ако желаеш осъзнаването на Бог да ти отнеме стотици и хиляди години, не е нужно да приемаш духовен Учител. Но ако искаш да постигнеш целта възможно най-бързо, това определено е необходимо.

Усещаш ли, че вътре в теб има една истина, но ти е трудно да навлезеш дълбоко навътре и да я откриеш? Тогава се налага да отидеш при някого, който може да изведе на преден план светлината в теб. Все едно си загубил някъде ключа си и не знаеш как да отвориш вратата. Но един твой приятел идва с фенер и ти помага да потърсите ключа.

Тук идва ролята на Учителя, а той се повява винаги в най-точния момент на нашето пътешествие. Понякога се случва така, че търсещият е готов и Учителят е на лице, но привързаността към обикновения живот пречи на човека да потърси искрено. Ако един стремящ се наистина плаче за своя път, тогава пътят ще му се яви. Ако наистина жадува за духовен Учител, то или Учителят ще дойде при него, или той ще отиде при Учителя. Нито едно искрено усилие не отива напразно. Ако някой направи искрено усилие, то неговият вътрешен и външен живот непременно ще бъдат увенчани с успех.

Източник: