Шри Чинмой говори за корените на страха, а различните страхове у хората и за това как медитацията и искреното приемане на духовния живот ни освобождават от тях
Страхът е негативна, разрушителна сила и ние сме воините, които ще се борят с него. Страхът произлиза от тъмнината, от невежеството. Ако влезем в една стая и там е тъмно като в рог, ще се изплашим. Но щом запалим осветлението, тъмнината се разсейва и страхът ни изчезва.
Защо има страх?
Страхът може да възникне по различни причини, но основната е чувството ни за отделеност. Ако аз ви възприемам като свой, няма да се страхувам от вас, независимо колко сте силен. Детето не се страхува от силата на баща си, който може да е два метра висок, здрав и силен. Физическата му мощ вдъхва страх у всички останали, но детето отива и си играе с него. Независимо колко силен е бащата, то не се страхува, защото е установило вътрешно единство с него. И дори смята неговата сила за своя собствена.
Много често околният свят ни плаши и застрашава. Това предизвиква в ума или в цялото ни същество ненужен страх. Защо? Именно защото все още не сме установили реалното си единство с този свят. Страхът ни обзема, когато в нас се появи чувство за отделеност. Страхът съществува тъкмо защото съзнателно или несъзнателно искаме да останем отделени от всепроникващата Реалност, когато ние всъщност сме във вечността.
Страхът е истински враг. Какво прави той?
Той ни купува ковчег
много преди да настъпи смъртният ни час.
Освобождаване от страха
Страхът може да се таи във всяка една част на съществото ни: в тялото, витала, ума и сърцето. За да освободим тялото си от страха, се нуждаем от великолепното преживяване на душата си. За да премахнем страха от витала, имаме нужда от динамичното разширение на душата си. За да освободим ума от страха, се нуждаем от трансформиращото просветление на душата си. И накрая, за да освободим сърцето си от страха, ние се нуждаем от удовлетворяващото съвършенство на душата си.
В повечето случаи ние изпитваме страх в ума, а не в сърцето. Стремящото се сърце знае как да установи неделимо единство с външната и вътрешна действителност. Но за съмняващия се, скептичен и комплициран ум е трудно да застане очи в очи с реалността, която разцъфва пред нас. Умът се съмнява в реалността, която вижда пред себе си. Дори идва момент, в който, за своя голяма изненада, умът започва да се съмнява в собствената си преценка. Тогава той се чувства дълбоко неудовлетворен. Преди той е отсъждал, а сега е станал жертва на собствената си присъда. За разлика от него сърцето още от самото начало се опитва да се отъждестви със заобикалящата го действителност. Благодарение на отъждествяването си с реалността то приема нейната същност и предназначение. Ако живеем в стремящото се сърце, което плаче за всепроникващата реалност на единството, породените от страха мъки лесно могат да намерят своя край.
За да овладее страха в ума си, човек трябва ежедневно да изпразва своя ум. Умът е изпълнен със съмнение, неяснота, невежество, подозрения и т.н. Рано сутрин за около 10 минути се опитайте да нямате никакви мисли било то хубави или лоши, божествени или небожествени. Ако се появи мисъл, не ѝ позволявайте да влезе. След известно време допуснете в себе си само божествените мисли, които са ваши приятели. В началото навярно няма да знаете коя мисъл ви е приятел и коя враг, затова трябва да сте много внимателни. Ваши приятели са божествените, прогресивни, просветляващи мисли, които несъмнено ще победят страха в ума ви. Почувствайте, че той е като един съд. Първо трябва да го изпразните и след това да почакате да се спуснат мирът, светлината и блаженството. Ако не изпразните съда още в началото, мирът, светлината и блаженството няма да успеят да влязат в него.
Страх от неуспеха
За да преодолеете страха от неуспеха, трябва да знаете какво представлява той и какво може да направи. Страхът ви непременно ще изчезне, ако осъзнаете, че неуспехът не е нещо срамно, вредно, разрушително или болезнено, а е нещо естествено. Когато детето прохожда, то често се спъва и пада, но не възприема спъването си като неуспех. То смята моментното си изправяне и последвалото го падане за един съвсем естествен процес.
Ако разглеждате неуспеха не като нещо, което противостои на действителността, а като нещо, което я формира и се превръща в нея, вие няма да изпитвате никакъв страх. Ние възприемаме неуспеха като противообраз на нашите очаквания, но всъщност той е нещо, което ни подтиква да вървим напред. Това, което наричаме неуспех, в очите на Бог е само едно преживяване. Винаги трябва да приемаме неуспеха не като завършен продукт или като кулминация на дадено изживяване, а по-скоро като част от потока на самото изживяване.
Да предположим, че сте работили много усърдно, за да постигнете определен резултат, и сте се провалили. Вместо да се предадете на отчаянието и разочарованието, опитайте се да видите божествения смисъл на вашата работа. Навярно тя ви е помогнала да увеличите търпението си, мъдростта си и другите си божествени качества. Ако възприемете този подход, ще сте в състояние да превъзмогнете смазващите удари на неуспеха.
Страхът от вътрешния живот
Понякога хората се страхуват от самата духовност. Ако знаеха истинския ѝ смисъл, те веднага биха я приели. Духовността ни показва нашата цел, а тя е да осъзнаем Безграничното вътре в себе си.
Може би вие се страхувате от вътрешния живот. Навярно усещате, че в момента, в който се впуснете в духовния живот, напълно ще се изгубите като малко, изоставено в гората дете. Може би дори си мислите, че когато приемате вътрешния живот, започвате да строите въздушни кули. Или пък че с приемането на вътрешния живот се хвърляте в устата на ревящ лъв, който ще ви погълне. Вие храните в себе си безброй сладки мечти. Искате да ги превърнете в реалност, но чувствате, че ако се впуснете във вътрешния живот, всичко постигнато ще бъде отнето. И естествено, започвате да страните от вътрешния живот.
Вътрешната светлина никога няма да ви разочарова. Нощта е тази, която предизвиква разочарования. Ако се къпете в морето от светлина, няма да се изгубите. По време на медитация и когато сте будни, опитайте се съзнателно да почувствате, че израствате във вътрешната светлина. Когато израствате във вътрешна светлина, чувството ви на страх непременно изчезва. Вие сте дошли на света от светлината и сега започвате да ставате все по-съзнателни за този факт.
Ако се страхувате да приемете духовния живот с цялото си сърце, опитайте се да видите дали наистина външният свят би успял да ви удовлетвори. Някой ден, след като сте имали много добра медитация, опитайте се за няколко минути да се отъждествите с приятелите си или с други хора, които не се стремят. Някои от тях може да са много богати и проспериращи, други може да имат големи семейства, но дали техният живот им е донесъл истинско щастие или само раздразнение и болка? След това се вгледайте в собствения си живот. Може и да не разполагате с милиони долари, но сте най-щастливият човек. А какво ви прави щастлив? Вашият стремеж и медитация.
Духовният живот не може да бъде неестествен. Духовността е нещо естествено и спонтанно. Тя ни казва, че не е нужно да търпим ограниченията на раздразнението, страха и безпокойството. Тя ни казва, че дори външният ни живот да е изпълнен с тъга, огорчения, провали и ограничения, истината е, че вътре в нас има един идеален живот, който е богат на хармония, съвършенство и удовлетворение. Вътрешният живот иска най-радостно, ведро и предано да бъде живият мост между настоящия ни живот и идеалния живот.
Медитацията побеждава страха
Медитацията със сигурност е най-ефикасният начин да преодолеем страха. По време на медитация ние се отъждествяваме с Необятното, с Абсолюта. Ние се страхуваме от някого или от нещо, защото не го чувстваме като част от себе си. Но когато установим съзнателно единство с Абсолюта, ние чувстваме, че всичко е част от нас. А как бихме могли да се страхуваме от себе си? Ние се страхуваме от някого, тъй като не сме разширили съзнанието си достатъчно, за да го прегърнем. За нас другият е чужд. Аз не се страхувам от частите на тялото си, защото ги възприемам като свои. Когато практикуваме духовност, ние се опитваме да разширим съзнанието си, докато то проникне надлъж и нашир по целия свят. С целенасоченото си осъзнаване ние се сливаме, напълно се сливаме с Вселената. А когато съзнателно се слеем с Вселената, не може да изпитваме страх.
Самата цел на медитацията е да обединява, разширява, просветлява и обезсмъртява нашето съзнание. През повечето време докато говорим с приятелите си или се разхождаме, ние не сме съзнателни за Божествеността вътре в нас. Но когато медитираме, ние се опитваме да станем съзнателни за нашата най-дълбока Божественост. Божествеността не се страхува от човечеството, защото тя има безгранична Мощ. Когато получим свободен достъп до Божествеността, когато цялото ни съществуване, вътрешно и външно, е изпълнено с безграничната Сила на Божествеността, как бихме могли да се страхуваме от човечеството? Това е невъзможно!
Шри Чинмой, „Криле на Радостта”, София 2007
