Медитация – истина или лъжа?

Дълго време медитацията беше приемана като вид самозаблуда и беше приемана само от определен кръг от хора. Трудно беше на западния ум да приеме мъдростта на Изтока. Напоследък обаче дори лекарите започват да я препоръчват. Нови изследвания доказват дори положителното въздействие на медитацията при хронични болки, депресии, различни видове зависимост, хранителни смущения и други. В интернет пространството е пълно с информация за това как да медитираш за привличане на успех, пари и богатство. Някои я наричат дори „Универсална практика за успех“.

И все пак, каква е истината за медитацията? Какво трябва да знаем за нея и как да разберем коя е правилната медитация? Към външен успех или вътрешен напредък е бил стремежът на древните йоги, пренесли през хилядолетията знанието за медитацията?

Какво искаме ние от медитацията обаче е от съществено значение, за да се докоснем до извора. Мисълта за удовлетворението на желанията и очаквания от живота ще ни отклонят от извора на нашата светлина – духовността.

Учените са доказали, че по време на медитация вълните в бета- и гамасектора се синхронизират по-силно, отколкото в активно, будно състояние на мозъка - знак за интензивна концентрация и внимание. Науката дава отговор на този въпрос, изследващ ефекта върху ума, но квинтесенцията на осъществения напредък ще остане в сърцето ви и след пет-десет години или във вашия следващ живот, когато поискате да медитирате отново, тази квинтесенция ще излезе на преден план. Тя не може да бъде обяснена и изчислена, единствено преживяна и осъществена.

Да! Духовното пробуждане е възможност. Възможностите не идват в живота ни всеки ден. Духовността е като една възможност. От нас зависи дали ще приемем медитацията като духовна практика, или като средство за удовлетворение на желания.

Шри Чинмой казва:

„Медитацията не е просто спокойно седене за пет или десет минути. Тя изисква съзнателно усилие. Умът трябва да стане тих и спокоен. Същевременно трябва да бъде бдителен, за да не позволи на никакви объркващи мисли или желания да навлязат в него. Когато успеем да направим ума ясен и спокоен, ще почувстваме, че в нас изгрява едно ново творение. Когато умът е празен и спокоен и изцяло сме станали един празен съд, нашето вътрешно същество може да призове безкрайния мир, светлина и блаженство да се излеят в този съд и да го напълнят. Това е медитация.

Има голяма разлика в методите на медитация. Въпреки това накрая височината и дълбочината стават едно. Когато искаме да навлезем дълбоко в медитация, трябва да започнем своето пътешествие от духовното сърце. Трябва да чувстваме, че пътуваме много дълбоко в сърцето си. Пътуваме навътре, а не назад или надолу към краката. Под коленете започва нивото на несъзнателното. Ако чувстваме, че отиваме надолу, тогава ние не достигаме духовна дълбочина, а по-нисши нива на съзнание. Духовното сърце е необятно, така че няма предел на това колко дълбоко можем да отидем. Никога не ще успеем да докоснем неговите граници, защото духовното сърце олицетворява необятната Вселена, която виждаме, и в същото време то е по-голямо и обширно от Вселената. Когато искаме да отидем високо в медитацията си, по време на практиката си трябва да чувстваме насоченост нагоре. Нашият стремеж се изкачва, изкачва се безстрашно към Висините. Трябва да преминем през хилядолистния лотос на върха на главата. От друга страна, разстоянието е безкрайно голямо. Няма край за нашето пътешествие нагоре, защото ние пътуваме в Безкрайността. Изкачваме се към непрестанно надминаващото се Отвъдно. Що се отнася до разстоянието, и двете движения нагоре и навътре са безкрайни пътешествия към една Цел: Всевишния.“

Как човек разбира дали е готов за духовен път, или не? Шри Чинмой казва:

"Когато сте гладни, вие знаете, че трябва да се нахраните. Гладът ви принуждава да хапнете нещо. Така и във вътрешния живот, когато сте гладни за мир, светлина и блаженство, вие сте готови. Когато заплачете вътрешно, вие сте готови за духовен път. Когато изпитате тази потребност, сте готови. Ако не я чувствате, не сте готови.
Понякога се случва така, че търсещият е готов и Учителят е налице, но привързаността към обикновения живот пречи на човека да потърси искрено. Онзи ден една жена ми каза, че е търсила своя Учител деветнадесет или двадесет години. Изненадах се, защото бях сигурен, че нейният Учител е жив. Ако наистина бе търсила искрено и бе плакала за своя Учител, тя щеше да го открие. Ако един стремящ се наистина плаче за своя път, тогава пътят ще му се яви. Ако наистина жадува за духовен Учител, то или Учителят ще дойде при него, или той ще отиде при Учителя. Нито едно искрено усилие не отива напразно. Ако някой направи искрено усилие, тогава бих желал да кажа, че неговият вътрешен и външен живот непременно ще бъдат увенчани с успех."

Как да разберете как да медитирате в началото? Къде да бъде вашата концентрация - в ума или в сърцето?

Ако медитирате в сърцето, вие медитирате там, където е душата. Истина е, че светлината и съзнанието на душата проникват в цялото тяло, но има едно определено място, където душата пребивава през повечето време, и то е сърцето. Ако искате просветление, трябва да го получите от душата, която е в сърцето. Ако знаете какво искате и къде да го намерите, разумно е да идете на това място. В противен случай вие приличате на човек, който отива да си купи хранителни стоки в железарски магазин.
Има огромна разлика между това, което можете да получите от ума, и това, което можете да получите от сърцето. Умът е ограни- чен. Сърцето е безпределно. Дълбоко във вас живеят безкрайният мир, светлина и блаженство. Да получите по малко от тях е лесна задача. Медитацията в ума може да ви го даде. Но вие можете да получите неизмеримо повече, ако медитирате в сърцето. Да пред- положим, че имате възможност да работите на две места. На едното място ще изкарвате двеста долара, а на другото петстотин. Ако сте разумни, няма да си губите времето на първото място. Докато имате огромна вяра в ума, който усложнява и обърква всичко, вие ще бъдете обречени на разочарование в медитацията си. Обикновените хора смятат, че сложността е мъдрост. Но духовните хора знаят, че Бог е много прост. В простотата, а не в сложността се крие чистата истина.
Аз не казвам, че умът е винаги лош. Не, не е задължително. Но умът е ограничен. Това, което най-много може да получите от него, е вдъхновение, а то само по себе си е ограничено. За истински стремеж трябва да се обърнете към сърцето. Стремежът идва от сърцето, защото озарението на душата е винаги там. Когато медитирате върху сърцето, вие получавате не само стремеж, но и сбъдване на този стремеж: безкрайния мир, светлина и блаженство на душата.

Ако търсите нещо трайно в живота си, пътят на медитацията е определено за вас, медитацията не е техника, която може да се усвои набързо, това е начин на житейска настройка и съществуване.