Шри Чинмой говори за връзката между спорта и медитацията в живота на хармоничната личност. Самият той, с удивителните си спортни постижения, е жив пример за това как вътрешната духовна сила разгръща неподозиран физически потенциал, далеч надхвърлящ общоприетите граници на възможното.
В спорта се нуждаем от енергия, сила и динамизъм. Когато медитираме, ние усмиряваме и успокояваме ума си. Ако имаме в себе си мир, тогава ще извличаме от вътрешния си живот огромна сила. Това означава, че ако изпитам покой дори само за секунда, този покой ще дойде при мен като монолитна сила в спортните ми занимания, независимо дали бягам, скачам или тласкам. Тази мощ е почти непобедима, а когато сме неспокойни, нямаме подобна сила.
Само ако имаме силата на слон във вътрешния живот, ще сме спокойни във външния си живот. Лъвът е много спокоен. Силата му е в неговото спокойствие. Той притежава увереност. Медитацията ни дава вътрешна сила. Когато придобием вътрешна сила, непременно ще успяваме във външния си живот.
Sri Chinmoy, Run And Smile, Smile And Run, Agni Press, 2000
***
Повечето хора отричат вътрешния живот. Те смятат, че докато се справят със земното си съществуване, вътрешният живот е без значение. От друга страна, не са малко онези, според които външният живот е ненужен. Говори се, че индийските учители не приемат обществото, че не се интересуват от света, а само от собствения си духовен живот, че предпочитат да живеят в хималайските пещери и т.н. За тях е повече от достатъчно да постигнат собственото си осъзнаване. Но философията, на която съм се учил дълбоко в себе си, е различна. Моята философия казва, че трябва да бъдем в света и за света. Смятам, че тялото трябва да се поддържа в добра форма.
В древните ведически времена и във времето на Махабхарата хората са се упражнявали в стрелба с лък и всевъзможни умения, били са физически силни. После е настъпила епохата на склонните към летаргия хора, и те много удобно са разделили духовността от тялото, витала и ума. Отворили са пропаст между тях и са казали: „Ако си духовен, не можеш да се занимаваш с физически дела, а щом си физически активен, не можеш да се молиш и медитираш.” Ала ние казваме: „Не, духовостта може да присъства във физическото, а физическото може да присъства в духовното.”
Искам да кажа, че е нужно съчетание на индийския дух, който е спокоен, тих и мирен, с динамичния западен дух. Трябва да ги разглеждаме като едно цяло. Материята е гордостта на Запада. Духът е гордостта на Изтока. Нито едно от двете не носи пълно удовлетворение, защото материята е сляпа за възможностите на духа, а духът – за неоспоримата материя. Не е възможно трайно щастие, докато материята и духът не се слеят в една реалност.
Ние сме тук, на земята, във физическо тяло, и Светлината, която получаваме от своята медитация, трябва да получава израз чрез физическото. Телесното съзнание не бива да се пренебрегва. Възвишените послания, които получаваме от медитацията си, трябва да имат средство за проява и това средство е тялото.
Духовният човек трябва да придава еднакво значение на тялото и на душата. Ако обръща внимание само на тялото, ако стане силен физически, но много слаб в духовно отношение, тогава за него няма да има мир в ума или вътрешно щастие. Ако изобщо не спортува, физическото ще остане непросветлено и летаргично, то ще е истинска пречка за стремящия се. Ако физическото съзнание не се стреми, то ще си остане отделено от душата. Тогава бъдете сигурни, че няма никога да постигнете съвършенство. Затова физическата активност и духовността трябва да вървят заедно. Това е като да имаш два крака. Не мога да вървя на един крак, трябват ми и двата, за да стигна до целта.
Тялото е като храм, а душата, или вътрешната реалност, е като олтар в храма на тялото. Ако в храма няма олтар, няма да го ценим. И ако не поддържаме добре храма, как ще можем да се грижим подобаващо за олтара? Трябва да поддържаме тялото в добро здраве, а бягането може съществено да ни помогне в това. Ако сме в добра физическа форма, ще сме по-вдъхновени да ставаме рано сутрин и да медитираме. Вярно е, че вдъхновението за медитация идва отвътре, но ако нямаме разстроен стомах, главоболие или друго физическо неразположение, ще ни е много по-лесно да ставаме, за да се молим и медитираме. По този начин външният живот подпомага вътрешния. От друга стана, ако имам вдъхновение да стана сутрин рано за медитация, ще мога също така да изляза да потичам. Така вътрешният живот помага на въшния.
Sri Chinmoy, The Outer Running And The Inner Running, Agni Press, 1974
***
Аз не съм културист или щангист. Аз съм търсач на истината и обичам Бог. Моля се на Бог, медитирам върху Бог и насърчавам моите ученици и другите хора по целия свят да се молят и медитират. Молитвата и медитацията са моята вътрешна и външна тайна. Мускулите ми са нищожни в сравнение с тези на професионалните културисти и щангисти. Мощта на моя живот на молитва и медитация прави възможни силовите ми постижения.
Може да смятате, че концентрацията, молитвата и медитацията са само за вътрешния живот, но искам да кажа, че не е така. Можем да си служим с тях и във външния живот. Благодарение на безкрайното Състрадание и Милост на Бог аз мога да извлека от моята концентрация, молитва и медитация вътрешна сила, вътрешна мощ, и да я използвам за увеличаване на външната си сила. Вътрешната сила, която ми дава възможност да повдигам слонове и самолети, не е мой монопол. Съвсем не! Тя е достъпна за всеки, който се моли и медитира. Всеки може да получи вътрешна сила от молитвата и медитацията. Щом се сдобием с вътрешна сила, ние се чувстваме спокойни и уверени. Тогава нашата несигурност изчезва и ни обзема мир. Когато умът ни е умиротворен, когато мирът изпълва цялото ни същество, ние вече не се караме с другите, не говорим зле за другите, не воюваме с тях. Хората и народите си завиждат, борят се и се опитват да демонстрират превъзходство само поради несигурност. Дълбоко в сърцата си те знаят, че са слаби, и затова искат външно да покажат на света, че са силни. Но ако вътрешно знаят, че са силни, техният вътрешен мир ще излезе наяве и те няма да изпитват потребност да доказват каквото и да било. Затова, ако успеем да развием своята вътрешна сила и вътрешен мир, на този свят ще има хармония и чувство за единство. Той ще бъде нашият истински дом на единството.
Sri Chinmoy, Aspiration-Body, Illumination-Soul Part 2, Agni Press, 1993