Когато се моля, аз мисля, че Бог е високо над мен, над моята глава. когато медитирам, аз чувствам, че Бог е дълбоко вътре в мен, в моето сърце
Молитвата е нещо напълно интензивно и извисяващо се нагоре. Когато се молим, ние чувстваме, че цялото ни същество е целеустремен пламък, издигащ се нагоре. От петите на краката до върха на главата цялото ни същество се моли и зовът му е насочен нагоре. Самата същност на молитвата е да стигне до Бог, изкачвайки се нагоре. Медитацията е нещо широко и просторно, което най-накрая се разширява в Безкрайността. Когато медитираме, ние навлизаме в необятния простор, в едно безкрайно море от мир и блаженство, или пък приемаме безкрайната Шир в себе си. Молитвата се издига, медитацията се разпростира. Медитацията е постоянно израстване и разширяване в мир, светлина и блаженство. Когато медитираме, ние постепенно виждаме, чувстваме и израстваме в цяла вселена от светлина и блаженство.
Молитвата е чистота. Тя пречиства ума, който винаги е подложен на съмнение, страх, тревоги и притеснение и връхлитан от отрицателни мисли и отрицателни импулси. Когато се молим, умовете ни се пречистват, а чистотата увеличава способността ни да възприемаме Бог. Молитвата ви може да стане по-интензивна, ако използвате своето благодарно сърце. Докато се молите, трябва да чувствате, че молитвата идва от сърцето ви, и да я подхранвате с благодарност
Медитацията е сияйност. Тя просветлява нашето сърце. Когато сърцето ни се просветли, несигурността и чувството на празнота изчезват. Когато сърцето ни се просветли, пределното в нас навлиза в Безкрайността и става самата Безкрайност. Хилядолетното робство ни напуска и свободата на безкрайната Истина и Светлина ни приветстват.
