Моят вътрешен мир може лесно да подчини моите външни тревоги, притеснения и несъвършенства.
Независимо какво правим или какво казваме във външния свят, това не ни помага да се приближим към светлината на истината. Но ако първо медитираме, а после действаме и говорим, тогава ние извършваме и се превръщаме в това, което трябва. Вътрешният живот и вътрешната реалност следва да направляват външния живот, а не обратното. Какъв резултат получаваме във външния живот, когато медитираме? Ние успокояваме своя ум. За повечето човешки същества е почти невъзможно да успокоят ума си. Този, който няма спокоен ум, е истински просяк. Той е като маймуна в човешко тяло. Но ако успокоим ума си дори за една секунда, ние чувстваме, че сме постигнали много в живота. Когато умът ни е спокоен, нашият витал и тяло се изпълват с мир, а където има мир, там няма дисхармония.
Как може човек да остане със спокоен ум, когато има да върши толкова много неща за толкова кратко време? Преди всичко, мислите ли, че ще свършите задачите си по-бързо, ако нямате мир? Не! Има два начина. Единият начин е да вдишате спокойно и да повторите „Всевишни“ („Supreme“) три пъти много бавно. Но ако това ви е трудно, можете да призовете Всевишния колкото е възможно по-бързо. Страхът и безпокойството имат своя собствена скорост. Ако врагът е готов да ви атакува, тогава се опитайте да повтаряте името на Всевишния по-бързо от скоростта, с която ви нападат гневът или страхът. Ако можете да направите това, Всевишният незабавно ще победи вашия гняв, раздразнение и страх. Притесненията и безпокойствата никога няма да ви помогнат. Напротив, те ще ви забавят. Но ако имате спокоен ум, вие можете да тичате най-бързо към целта.
