Без значение какъв метод на медитация следвате, първата и най-главна задача е да се опитате да направите ума си тих и спокоен. Ако умът ви постоянно блуждае и през цялото време безжалостно го връхлитат мисли, вие изобщо няма да напредвате. Умът трябва да се успокои и усмири, така че когато светлината се спусне отгоре, вие да сте напълно съзнателeн за нея. Чрез своето съзнателно наблюдeние и съзнателно приемане на светлината вие ще влезете в дълбока медитация и ще станете свидетели на пречистването, трансформацията и просветлението на живота си.
Ако можете бавно и постепенно да укротите неспокойния си ум,
Бог веднага и с радост ще отвори Своето безгранично Сърце.
Как да направите ума си тих и спокоен? Умът има своя собствена сила, която все още е по-голяма от вашето желание и решимост да медитирате. Но ако започнете да получавате помощ от сърцето си, постепенно ще се научите да контролирате ума си. От своя страна, сърцето постоянно получава помощ от душата, която е изпълнена със светлина и сила. Умът не е необходим при медитацията, защото мисленето и медитацията са две напълно различни неща. Когато медитираме, ние изобщо не мислим. Целта на медитацията е да се освободим от всякаква мисъл. Мисълта е като точка върху черна дъска. Добра или лоша, тя е там. Само когато нямаме никакви мисли, сме способни да израснем в най-висшата реалност. Мисли могат да се появят дори и в дълбока медитация, но не и в най-високата, най-дълбоката медитация. В най-високата медитация ще има само светлина.
