Нашите отиващи си приятели са грижата и безпокойството, поражението и разочарованието, тъмнината и невежеството.
Грижата и безпокойството наричаме наши приятели, защото несъзнателно ги подхранваме. Това е върхът на глупостта, но ги подхранваме. Eто защо са ни приятели.
Поражението и разочарованието заобикалят нашите отиващи си приятели. Поражението и разочарованието съсипват съществото ни; въпреки това ние ги подхранваме несъзнателно.
Тъмнината ни обгръща. Невежеството постоянно ни атакува; въргаляме се в удоволствията на невежеството. Докато са с нас, ние ги подхранваме; наричаме ги наши приятели.
Но идва време, когато тъмнината и невежеството изчезват. По силата на нашия стремеж или вътрешен плач, се освобождаваме от тъй наречените приятели: грижата, безпокойството, поражението, разочарованието, тъмнината и невежеството. Трайните ни приятели са надеждата, решителността, личното усилие, вярата, стремежът и осъзнаването.
Надеждата не е просто самозалъгване. Тя е предвестникът на нова зора, която бавно, сигурно и безпогрешно излиза напред и накрая израства в съществуването на реалността.
Решителността е от огромно значение. Всеки пък, когато сме решителни, ние ускоряваме пътуването си. По бойното поле на живота с решителност крачим бързо, много бързо, към предопределената ни цел.
Личното усилие също е от огромно значение. Дотогава, докато не предложим на целия свят това, което имаме, и това, което сме, не можем да израснем във всеразширяващата и всеобхватна Реалност – Реалността, която наричаме универсално Съзнание на трансценденталната Висота. Личното усилие се основава на безусловното Състрадание на Всевишния. Това, което наричаме усилие, всъщност е резултат от Милостта на Всевишния, която постоянно се излива върху посветените ни глави и отдадените ни сърца.
Вярата постоянно ни напомня за нашия непресъхващ Източник. Вярата постоянно ни кара да чувстваме, че сме от Абсолюта и за Абсолюта. Стремежът е вътрешният ни плач. Този плач, за разлика от плача на желанието, постоянно ни напомня за собствената ни върховна висота. Ние копнеем за най-възвишената висота; копнеем за безкраен Мир, Светлина и Блаженство. В нас има постоянен глад да надминем себе си, да отидем отвъд реалността, която вече сме постигнали. Този глад е нашият стремеж.
Осъзнаването е постоянното ни единство с Безкрая. Да станем едно с непресъхващия ни Източник е целта на нашата душа. Тук чувстваме във всеки миг, че сме от Единия и за многото. Бог Творецът проявява Себе Си в и чрез нас, а ние се опитваме да направим всичко, което можем, за да станем постоянни и безусловни инструменти на нашия Възлюбен Всевишен.
Съвършенството е вечният ни приятел. Съвършенството е вечно надминаваща се Реалност. Съвършенството е удовлетворение. Това удовлетворение постоянно тече в и чрез нашето стремящо се сърце, посветен живот и предадено единство с Всевишния Водач. Когато се опитаме да усъвършенстваме себе си отвътре и отвън, всеки миг виждаме нова зора пред себе си и вътре в себе си. Тази нова зора ни призовава към Върховната Реалност, която е повече от готова да ни води, напътства, развива и оформя в Безсмъртната Реалност.
Sri Chinmoy, The Vision-Sky Of California, Agni Press, 1980
