Шри Чинмой говори често и с голяма любов за децата и детското съзнание, за детската чистота, искреност и непредубеденост, които са ни така необходими в духовния живот.
Детето, а не старецът се движи напред в живота. Старите хора не мислят за напредък. Но годините сами по себе си не правят човека стар. Някой, който е на шестдесет или седемдесет години, може да притежава ентусиазма, вътрешната радост и вдъхновението на дете. А има хора на седемнадесет, осемнадесет или деветнадесет години, които нямат стремеж, нямат вдъхновение, нямат жизненост. Ако деветнадесетгодишният младеж не е способен да почерпи нещо от света или да му предложи нещо, ако не го е грижа за света и смята, че не му трябва нищо от него, то по дух той е на деветдесет и девет. От друга страна, ако един деветдесет и деветгодишен човек иска да научи вътрешния език – езика на божествената любов, езика на божествения мир, на божествената мъдрост и светлина – тогава по дух той е дете. В духовния живот за нас са важни не земните години, а вътрешният порив на човека да направи нещо и да стане нещо – да стане Божие дете.
За да полетя от земните страдания
към небесния възторг,
ми е нужно
детско, чисто сърце,
което никога не остарява.
Ако наистина искате да станете дете, трябва да почувствате, че винаги има какво да научите и че Бог е готов да ви учи. В духовния живот всеки ден, всяка минута, всяка секунда научавате по нещо от нашия божествен Отец. Ако постоянно имате усещането, че се учите във вътрешния свят, тогава няма граници за божественото познание, което можете да получите и да постигнете.
Тъй като детето живее в сърцето, то винаги чувства, че майката или бащата ще се погрижат за него. То постоянно разчита да получи защита, напътствие, подкрепа. Затова детето живее с естествена увереност. Понеже е винаги в сърцето, то усеща, че няма потребност, която родителите му не биха удовлетворили. Ако живееше в ума, то щеше тутакси да си помисли: „О, може би баща ми няма да може да направи това. Може би майка ми няма да е край мен да ми помогне”. Тогава детето щеше да се изплаши, да се изпълни със съмнения и тревога. Ала детето не живее в ума. Така и вие, ако искате да сте дете по дух независимо от годините си, трябва да чувствате, че има Някой с безкрайно повече Светлина на Мъдростта, който непрестанно мисли за вас – и че този Някой е Бог.
Този, който държи повече на интелекта, отколкото на сърцето, този, за когото външните постижения са по-важни от вътрешните, а обществото навън е по-важно от Бог вътре в него, не може никога да бъде като дете. Истинското дете винаги живее в сърцето, а възрастният е винаги в ума.
Този, който истински обича Бог,
не остарява.
Той само става по-мъдър.
В ума няма любов. Истинска любов можем да открием само в сърцето-цвете. Сърцето-цвете неспирно се стреми да зарадва другите. Тъй като Бог притежава сърцето-цвете на дете, Той винаги се стреми да ни направи щастливи.
Сърцето-цвете на детето е божествено сърце. Ако си оставаме във външния свят, ние виждаме децата като обикновени човешки същества. Но устремим ли се навътре, веднага ще видим, че децата въплъщават всички божествени качества на Всевишния. Тогава ще съзрем децата като истински чудеса – като божествени инструменти, като цветя на Бог.
Sri Chinmoy, Never grow old, Agni Press, 1998
Само красотата и любовта
на детското сърце
могат да преобразят природата на света.
Sri Chinmoy, Twenty-Seven Thousand Aspiration-Plants, part 267, Agni Press, 1998
