“Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.”
- автор неизвестен
Гордостта е качество, което в повечето случаи е невидимо за нашите очи, когато става въпрос за нас. Някои сравняват гордостта със силно самоуважение и високо самомнение. Гордостта издига прегради и се явява пречка в общуването. Гордият човек омаловажава всички останали, така че винаги да изглежда, че той (или тя) ги превъзхожда. Горделивите хора не познават толерантността и смирението, те рядко казват добра дума за другите и винаги има по нещо отрицателно в изказванията им — „да, може и да е така, но той има този проблем или онзи недостатък“.
За хората, които имат духовен стремеж и желаят да опознаят своята истинска същност по пътя на преобразяването, е необходимо да погледнат себе си и да потърсят гордостта в действията и общуването. От изключителна важност в духовния живот е съзнателността. Медитацията отваря неподозирани за нас врати, а светлината на медитацията ни прави съзнателни за нашите действия и постъпки. Ако редовно се занимаваме с медитация и целенасочено отправяме своите молитви за повече съзнателност, то животът на съзнателни действия и отношение става част от нашата природа. Необходимо е храбро да скочим в океана на духовността, едва тогава ще сме съзнателни за това, в което навлизаме, за това, което ще достанем, за това, което ще разкрием.
Как да станем съзнателни за нашата гордост и как да я победим? В следващите строфи Шри Чинмой прави паралел между човешката гордост и Божествената гордост:
МОЯТА ЧОВЕШКА ГОРДОСТ И МОЯТА БОЖЕСТВЕНА ГОРДОСТ
Моята човешка гордост чувства, че мога да правя всичко. Моята божествена гордост, гордостта, която се е предала на Божията Воля, знае, че мога да правя всичко само когато съм вдъхновяван, воден и оформян от Всевишния.
Моята човешка гордост иска светът да ме разбере – любовта ми, помощта ми, жертвата ми. Моята божествена гордост, която е чувството на единство с всичко в Бог, не желае светът да разбере безкористните й действия. Тя чувства, че ако Бог ме разбира и знае мотивите ми, тогава не може да има по-висша награда.
Моята човешка гордост пие врялата вода на живота – страдания, мъки и съмнения – без лъжица. Резултатът е, че езикът ми изгаря много лошо. Моята божествена гордост пие същата гореща вода, дори нещо повече, в безкрайно по-голямо количество, но използва лъжица. Така че аз не страдам. А тази лъжица е лъжицата на Освобождението, спасение от оковите на невежеството.
Моята човешка гордост се страхува да каже и се срамува да направи много неща. Моята божествена гордост не се страхува да каже или направи каквото и да било, тъй като знае, че Бог е едновременно и Извършителят, и Действието. Тя пита: "От кого да се страхувам? От какво да се срамувам?”
Моята човешка гордост мачка човечеството с постигната по човешки сила. Моята божествена гордост освобождава човечеството с дарената от Бог сила.
Когато казвам, че Бог е мой и мога да се възполвам от Него по своя воля, аз храня човешката си гордост. Но когато казвам, че аз съм Божий и че самото ми съществуване е по Негова Повеля и е в Неговите Нозе, аз подхранвам божествената си гордост.
На моята човешка гордост материалният свят казва: “Ние или ще успеем, или ще пропаднем и ще изчезнем”.
На моята божествена гордост духовният свят казва: “Заедно ще положим усилия, заедно ще успеем”.
Истинският търсещ, искреният търсещ, е божествен герой. Той трябва да се пребори с непрогледния мрак и с помощта на Божията Воля да просветли своята същност и да постигне единство с човечеството.
Човек има безброй желания. Гордият човек смята, че изпълнявайки желанията си, ще може да докаже превъзходството си пред другите. Желанието му е да докаже на света, че е важен. За да изтъкне значимостта си, той прибягва до всякакви средства, без да страда от угризения на съвестта. Бог, с безкрайното си великодушие, отново идва при него и му казва: „Подходът ти е погрешен. Не можеш да докажеш на света, че си единствен и неповторим. Това, което всъщност копнееш да намериш в превъзходството си, е радост, безгранична радост. Но тази безгранична радост никога няма да е твоя, докато не узнаеш тайната на тайните. И тази тайна е твоето неделимо единство с всяко човешко същество на земята”.
Бог продължава, казвайки му, че самият Той е силен, щастлив и удовлетворен, защото е в пълно единство с всяко човешко същество, с целия космос. Само когато е в пълно единение с останалата част на света, човек може да бъде истински щастлив. А това щастие го прави несравним на земята. Не силата е тази, която ни прави по-висши или ни кара да се чувстваме безценни, а нашето неповторимо единство с всяко човешко същество на земята.
Ние сме велики, по-велики, най-велики само когато съзнателно чувстваме единството си със света.
Единство със света, съзнателност и преобразяване са крайно необходими на всеки търсещ. В противоположност гордостта е крайно НЕ-необходима. От нея можем да се избавим със сигурност, но това зависи само и единствено от нас и никой друг.
