fbpx

Помолих Бог да ми даде всички неща

Създаден от Inspiration Heart на 2020-08-17
Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: “Не”.
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.”

- автор неизвестен
Забелязали ли сте как децата отварят подарък, който току-що са получили? Силно развълнувани за няколко мига, а след това го захвърлят настрана без капка колебание и преминават към следващия подарък. Това поведение илюстрира какво се случва, когато се пристрастим към моментното удовлетворение, идващо от желанието за притежание и материално удовлетворение. Без значение колко вещи имаме, те никога не са достатъчно. В повечето случаи това е така, защото се опитваме с тях да запълним емоционалната празнота вътре в себе си. Мислим си, че когато станем богати, известни и живеем в лукс, тогава ще можем да се радваме на живота и да го живеем удовлетворени с чувство на задоволство. Докато обаче прахосваме времето си в очакване това да се случи, пропускаме възможността да живеем живота по Божията Воля и да се радваме на моментите в Божия избран час.
По пътеката на духовния живот, всеки търсач прави крачки, към себепознанието. От духовна гледна точка да живееш в света на желанията, означава да живееш на пръсти. Колко дълго може човек да живее на пръсти, изцяло подвластен на притеснението, завистта, грижите, напрежението, страха и съмнението? В света на желанията отровата на отделния човек и отровата на света съвсем подмолно се убиват взаимно. Светът, убиван от отровата на човека, убива него със своята. Тази отрова възниква от завистта, съмнението и подозрението. Да живееш на пръсти, означава да забравиш Източника си, който е също така Източник на Светлината и Насладата. Да живееш на пръсти, значи съзнателно да се сприятеляваш с отрицателния, разрушителен свят на изкушенията, където избуяват грижите, притесненията, страхът и съмнението. Единственият начин да престанем да живеем на пръсти, е да почувстваме, че сме Божие творение. То никога не може да бъде изоставено. Докато твоите собствени нужди са обвързани с желания и когато бъдат задоволени, надвисва заплахата от опустошение. Затова, ако искаш да откриеш истинското удовлетворение, намери го на правилното място: във Висините на Божието Състрадание. Това е единственото място, където можеш да откриеш полагащото ти се удовлетворение.
Как да оценим живота, за да спрем да очакваме от него? Най-важното и най-значимото достойнство в човешкия ни живот е благодарността. За жалост, ние успяваме някак да не проявяваме това достойнство в мислите или в делата си. От самото начало на нашия живот сме се научили да не го изразяваме. Затова имаме съвсем малко тъкмо от онова, от което най-много се нуждаем, за да станем по-добри хора.
Нещата, които най-много заслужават нашата благодарност, ние приемаме за даденост. Без въздух не можем да живеем повече от минута-две. Всеки ден вдишваме и издишваме, но благодарни ли сме някога на въздуха? Ако не пием вода, не можем да оцелеем. Дори тялото ни се състои до голяма степен от вода. Ценим ли обаче водата? Всяка сутрин, щом отворим очи, виждаме как слънцето благославящо ни дарява със светлина и животворна енергия, която ни е съдбовно нужна. Ала благодарни ли сме на слънцето?
Ще оставя всеки да си отговори сам и да избере дали ще чака да получи всичко от което има нужда или ще се гмурне в океана на живота и ще го живее радостно, съзнателно и с благодарност.
Споделете, за да има полза за повече хора:
Всички права запазени Meditation.bg