Помолих Бог да ми даде търпение

Дали ще разберем някога, че животът е неспирен и зависи от нас… Колкото по-рано осъзнаем, чe пътят oт тyĸ дo тaм ниĸoгa нямa дa cвъpши, толкова по-лесно ще достигнем до постигане на търпение, а от там и едно щастливо съществуване тук на Земята. Heзaвиcимo oт пocтигнaтoтo, ние винaги щe cме нa път. Toвa e живoтът, той е едно пътешествие, към същината на нас самите. Ако истински осъзнаем и paзберем, чe мeждy мяcтoтo, ĸъдeтo cме ceгa, и мяcтoтo, нa ĸoeтo щe бъдем в cлeдвaщия мoмeнт, cъщecтвyвa paзcтoяниe и това разстояние е удовлетвореността от пътуването, то тогава ще намерим и красотата на търпението. 

Kaĸвo e тъpпeниeтo? Да живеете тук и сега - да ce paдвaтe нa мoмeнтa. Да живеете за момента - не за утре, други ден и следващия месец. Да обичате себе си, да понасяте живота си такъв, какъвто е. Да!

Шри Чинмой казва, че търпението е божествена сила. Много често хората не познават значението му. Струва им се, че търпението е нещо женствено, един вид малодушие или неохотно приемане на истината. Те смятат, че трябва да са търпеливи, защото не им остава друго. Но ако съзнателно съумяваме да сме търпеливи, ние укрепваме вътрешната си воля и разширяваме сферата на своето божествено проявление.

Трябва да чувстваме, че търпението не е нещо пасивно. Напротив, то е действащо. С търпение ние развиваме своята вътрешна сила и воля. Вярно е, че ако имаме воля, можем лесно да се сдобием с търпение. Но е също толкова вярно, че когато притежаваме търпение, вътрешната ни воля се развива по особен начин.

Търпението не е бездействие. Бездействието е негативен и разрушителен подход към истината. То е застой, а застоят в крайна сметка води до разпадане. Търпението обаче е действено, то винаги върви напред към целта. Търпението поддържа устойчивия ход на растежа и винаги е придружавано от мира.

2020 година ще остане завинаги в историята на човечество. Несигурно е времето, в което живеем, изпълнено с постоянни промени и изисквания, но в крайна сметка най-важното изискване, на което трябва да се научим в тази така несигурна ситуация, е да се научим на търпение - търпение към случващото се, търпение към света, търпение към близките и приятелите ни и най-важното - търпение към нас самите. Това несъмнено ще ни помогне да се докоснем до нас самите, до красотата на нашата душа.

Търпението е винаги нужно. Трябва обаче да знаем разликата между търпение и търпимост. Понякога смятаме, че примирената търпимост е търпение, но това не е вярно. Ние проявяваме търпимост само заради усещането, че нямаме друг изход, но тази търпимост не е никакво търпение. Не, истинското търпение трябва да се проявява като мъдрост. Истинското търпение е единство. То ще чака цяла Вечност, докато човекът напредва. Но ако е само търпимост, която се опитва да се прави на на търпение, то няма да има същинско удовлетворение. 

Ако някой се нуждае от повече доброта и обич, вие трябва да сте готови да ги дадете на този човек – не според това какво заслужава той, а според великодушието на вашето собствено сърце. Ако някой се държи зле с вас или не ви помага в работата, трябва да приемете това като предизвикателство да станете още по-добри, още по-любезни и мили, за да можете да извадите наяве добрите качества на този човек. Трябва да действате по божествен начин и да се опитате да спечелите този човек с търпение, грижа и любов.

Ако очаквате каквото и да е от другите, ще изпитате само разочарование. Дори ако очаквате нещо от себе си и не го получите, ще се подразните и разстроите. Неизбежно ще се разочаровате. Когато не получите нещо от другите, вие им се ядосвате, защото не са изпълнили желанието ви.

Щом не получите нещо от себе си, вие се чувствате бездарни. После ставате потиснати и гневни. Когато се случи така, просто си кажете: „Това не е правилно. Аз ще постъпя, както трябва. Ако очаквам нещо от света, ще се огорча, защото светът си е такъв. Ако очаквам нещо от себе си, може би също няма да успея да го постигна. Това, от което се нуждая, е търпение.”

Това, от което вие се нуждаете, от което аз се нуждая, от което останалите се нуждаят, е едно: душевно търпение. Трябва да знаем, че търпението не е някаква слабост. Ако сме търпеливи, това не означава, че сме принудени да се предаваме пред суровите житейски реалности. Не, търпението е вътрешна мъдрост. Нашата вътрешна мъдрост се нуждае от търпение, от определено времетраене. Това е като семето. Щом видим семе, ние очакваме от него да израсте фиданка и тя да стане дърво, огромно бананово дърво. Но семето се нуждае от време, за да покълне и постепенно да стане фиданка, а после дърво. Ако гледаме с очите на търпението, един ден ще видим, че истината ще се прояви и ще стане реалност. Така че онова, от което се нуждае целият свят, е душевното търпение. Тогава истината ще израства по свой начин.