(Откъс от книгата на Шри Чинмой „Бог е ...” , София, 2011 г.)
Бог е един, но в същото време е и много. Дървото е едно, но има толкова много клони. Погледнеш ли към някой клон, чувстваш, че той е дървото. Погледнеш ли към някое листо, чувстваш, че то е дървото. Така и Бог може да бъде видян по различен начин от различни гледни точки. Но Той си е все същият Бог. Всички религии са част от Божието дърво. Това Божие дърво има много клони, цветя и плодове. Ако се качите на обикновено дърво и поотдъхнете сред клоните му, нима то ще бъде недоволно? Така и ако откъснете цвете или плод, без значение от кой клон на Божието дърво, то ще се радва, тъй като всеки клон е неделима част от самото него.
Има ли някаква действителна разлика между отделните религии?
Няма никаква съществена разлика между отделните религии, тъй като всяка от тях въплъщава крайната Истина. Всяка религия е права, абсолютно права, защото всяка религия разкрива посланието на Истината по свой собствен начин. Има само една Истина, но тя е наричана с различни имена от различните хора. Вашата религия може да казва едно, а моята да казва друго. Но между нашите религии няма да има разлика, когато стане въпрос за най-висшата Истина.
Крайната цел на всяка религия е да осъзнае най-висшата Истина. По пътя към нашата цел ние можем да не се разбираме добре. Защо? Именно защото има много пътища, които водят към целта. Някои хора ще следват един път, а други ще следват друг. Всеки път може да предложи вдъхновение. Един ще каже, че неговият път е най-добър от всички, тъй като го удовлетворява. Друг ще каже, че неговият път е най-добрият. Но когато и двамата завършат пътешествието си, те ще се озоват пред една и съща цел: Истината. В Истината не съществува конфликт; Истината, или осъзнаването на Бог, превъзхожда всички религии.
Бог е създал много пътища,
водещи към Него,
тъй като иска да удовлетвори
всеки човек по негов собствен начин,
както и Той Самият иска да бъде удовлетворен
по Свой Собствен Начин.
Какви са качествата на истинската религия?
Има два вида религия: фалшива и истинска. Фалшивата религия желае да промени лицето на света по какъвто и да е начин, с всякакви средства, без да подбира методите. Истинската религия желае просто да обича душевно сърцето на света. Истинската религия има едно универсално качество. Тя не търси недостатъци в другите религии. Фалшивата религия казва, че тя е единствената истинска религия и че нейният пророк е единственият спасител. Истинската религия чувства, че всички пророци са спасители на човечеството.
Фалшивата религия се опитва да упражни своето хималайско превъзходство над другите религии. Истинската религия има разбиране за другите религии. Тя иска да изживее екстаза на своето единство с всички религии, основано на собствения й душевен плач. Тя иска да стане неделимо едно с всички религии чрез своята толерантност, търпение, доброта и прошка. Опрощението, състраданието, толерантността, братството и чувството за единство са белезите на истинската религия. Освен това, истинската религия знае много добре, че самият Върховен Водач е този, който обича и напътства всяка религия, и в същото време опрощава слабостите и недостатъците, които за съжаление се съдържат във всяка религия.
Истинска религия е тази, която през всички превратности на времето ще продължава да обича човечеството с всичките му несъвършенства. И по силата на своята единна любов тя ще се опита да сътвори един нов свят - не чрез могъщество, не чрез господство над другите, а установявайки пълно единство с тях.
Истинската религия има способността да разкрие пред своите последователи невидимата истина. Истинската религия има способността да накара последователите си да почувстват невероятната божествена Любов. Истинската религия има способността да предостави на последователите си привидно невъзможната реалност: съвършенство вътрешно и външно.
Не почитат ли всички религии всъщност един и същ Бог?
Има само един Абсолютен Всевишен. Всички религиозни вярвания почитат един и същ Бог, но се обръщат към Него различно. Един човек е наричан от някого “баща”, от друг - “брат”, а от трети - “чичо”. Когато отиде на работното си място, го назовават с фамилията му. А когато се събере с приятели, те се обръщат към него на малко име. Става въпрос за един и същ човек, но хората се обръщат към него по различни начини в зависимост от взаимоотношенията си с него. Подобно на това хората се обръщат към Бог с различни имена, отразяващи тяхното най-сладко, най-нежно чувство.
Какво е мнението ви за онези религиозни общности, които се борят с други общности в Името на Бог?
Силно се натъжавам, когато религиозните общности воюват в името на Бог. Ако наистина обичат Бог, няма да убиват други в Негово Име. Любовта означава единство. Ако имаме единство, защо ни е да воюваме? Ние воюваме само защото не чувстваме любов към другите, защото все още не сме превърнали невежеството си в реалност на единството.
Нашето същество се състои от много членове – тяло, витал, ум, сърце и душа – и ние считаме всички тях за свои, свои собствени. Тялото също се състои от много части, но когато искаме да постигнем нещо, всички те работят заедно. По съвсем същия начин, когато пожелаем да сторим нещо добро за човечеството, всички религии могат и трябва да заработят заедно.
Тъй като нашият Източник е един и същ, ние имаме обща крайна цел. И при положение, че “всички пътища водят към Рим” и в крайна сметка сме се отправили към един и същ Източник, глупаво е да се борим срещу тези, които следват други пътища. Някои хора могат да поемат по много кратък и пряк път, докато други могат да изберат по-дълъг маршрут. Някои може да предпочетат да летят, докато други - да вървят.
Когато всички религии работят заедно, те могат да постигнат нещо велико и добро както за Бог, така и за човечеството. Именно колективните молитви и добрата воля на последователите на всички световни религии ще привлекат от Висините най-висшата Любов и Състрадание. А само Божията Любов и Състрадание, които се спускат в сърцето и живота на човечеството, могат да променят лицето и съдбата на света.
Как може една религия да преодолее тесните си възгледи и да развие истинско приемане на всички други религии като достоверни и необходими?
Религията като такава не може да преодолее тесните си възгледи. Само когато приеме помощ от духовността, нейния по-голям брат, става възможно тя да преодолее ограничения си мироглед. Религията вижда Бог, а духовността помага на търсещия да стане Бог. Религията може да отиде дотам, че да повярва в Светлината или дори да види Светлината. Но духовността отива много по-далеч, много по-надълбоко. Тя помага на търсещия да израсне в Светлината и да се слее с Божието Съзнание и Божията Светлина.
Религията спира при вида на реалността; тя не желае да прерасне в реалност. Духовността, както религията, вижда какво представлява реалността, но след това прави крачка напред и пожелава съзнателно да прерасне в самата реалност. Така че, ако религията приеме помощ от духовността, е напълно възможно да преодолее всички свои тесни възгледи.
Духовността не е просто толерантност. Дори не е приемане. Тя е чувство за универсално единство. В духовния си живот ние гледаме на Божественото не само като на наш собствен Бог, но и като на Бога на всички останали. Нашият духовен живот твърдо и сигурно поставя основата на единство в многообразието. Духовността не е гостоприемство към вярата на другия в Бог. Тя е абсолютното признаване на вярата на другите като наша собствена.
Религията казва:
“Ако ме приемеш по моя начин,
то ти си добър.”
Духовността казва:
“Не е задължително да следваш пътя ми.
Следвай собствения си път душевно
и достигни своята предопределена цел.”
Какво харесва Бог най-много в една религия?
Това, което Бог харесва най-много във всяка религия, е сърцето на единството. Нека първо всяка религия приеме другите. Щом веднъж се установи толерантност, нека всяка религия направи още една крачка, като признае другите религии. Щом вече и признаването е налице, всяка религия трябва искрено да почувства, че другите религии са добри колкото нея. Трябва да почувства, че всяка религия е права по свой собствен начин, че всички са равни.
Толерантността към другите съществува само докато има чувство за отделеност. Щом една религия осъзнае значимостта на другите религии и види съществуването им като израз на Истината, тя може да отиде високо, по-високо, най-високо и дълбоко, по-дълбоко, най-дълбоко. Виждайки и установявайки своето съзнателно единство с всички други религии, тя може да провъзгласи, че съществува само една религия. Когато някоя религия стигне до осъзнаването, че всички религии формират една вечна религия, едно вечно око на Истината, едно вечно сърце на Истината, то тази религия става съвършена. Този вид откритие и постижение Бог харесва най-много във всички религии на света.
Когато аз ти говоря за Бог,
ти не ми вярваш.
Когато ти ми говориш за Бог,
аз не ти вярвам.
Така че каква е ползата
да разговаряме
за Бог?
Най-добре ще бъде
да се помолим на Бог Той да проговори,
защото Той е Единственият,
който може да говори за Себе си
с вътрешно Просветление
и външно Състрадание.
Каква е ролята на религията в процеса на осъзнаване на Бог?
Всяка религия е като къща. В началото трябва да живеете в къща – няма как да живеете на улицата. Но идва време, когато съзнанието ви се разширява и целият свят става ваш дом. Тогава вече ограниченията на която и да е определена къща не могат да ви обвържат. Вие приемате всички религии, като в същото време минавате отвъд царството на религията и постигате съзнателно единство с Бог.
Всяка религия е като река. Когато реката се влее в океана на божественото осъзнаване, тя е изиграла своята роля. Тогава самата река става океан, слива се с Източника.
Ако следвате определена религия, вие сте на пътя към целта си. Но ако искате да постигнете крайната Истина, е нужно да се концентрирате, да медитирате и да съзерцавате. Това не означава да не ходите вече във вашата църква или синагога. Но ако дълбоко в сърцето си чувствате вътрешен зов да тичате все по-бързо и по-бързо към целта си, трябва да водите вътрешен живот, живот на самодисциплина и медитация.
Религията ще ни каже, че има Бог. Ще ни каже, че трябва да сме добри, да сме мили, да сме простосърдечни, искрени и чисти. Но духовността ще каже, че не е достатъчно само да знаем, че Бог съществува. Трябва да Го видим, да Го почувстваме, да израснем в Него. Това ние правим чрез молитвата и медитацията.