fbpx

Какво избираш: робство на ума или свобода на духа?

Създаден от Inspiration Heart на 2020-07-06
В разделно време като настоящето е от изключителна важност да изберем правилния път на нашето съществуване тук на земята. Единствения начин да избягаме от руслото на заобикалящата ни среда - медии, стрес на работното място, неудовлетворен начин на живот, е да направим избор, който може да промени нашето разбиране за живота. Този избор е да поемем по духовен път в стремеж да опознаем нашата истинска същност - от това, което не харесваме и със сигурност ще променим, до неограничения потенциал, който носим дълбоко в себе си.

Ежедневно сме атакувани от масова информация всяваща страх и безпокойство. Някак си положителните новини, нямат място в нашето ежедневие. Дали е само заради медийната власт или заради това, че по природа ние човешките същества проявяваме по-силен интерес и запомняме отрицаталеното вместо положителното, ще оставя на вас да решите. Едно знам със сигурност - медитацията и духовната практика ще ви освободят от робството на ума. Както казва Шри Чинмой - страхът, съмнението, безпокойството и всички земни вълнения просто ще отминат, защото вътре в нас цари траен мир. Мислите не могат да ни засегнат, защото целият ни ум е спокойствие, тишина, единение. Като рибите в морето, те скачат и плуват, но не оставят следа. Като птиците в небето, те не чертаят диря след себе си. Затова, когато сме в най-високата си медитация, ние чувстваме, че сме морето и съществата в него не могат да ни въздействат. Чувстваме, че сме небето и всички тези прелитащи птици не могат да ни засегнат.
Нашият ум е небето, а сърцето ни е необятното море. Това е медитация.
Необятен е нашият вътрешен мир.
Като безкрайното небе той обгръща всичко.

Това, което всъщност правим, когато медитираме, е навлизане в празен, спокоен, неподвижен, безмълвен ум. Потапяме се дълбоко навътре и се обръщаме към истинското си съществуване, което е нашата душа. Когато живеем в душата, ние чувстваме, че в действителност медитираме спонтанно. В такива моменти виждаме, че вътрешното ни съществуване е изпълнено с мир и покой.

Напрежението е в ума и никъде другаде. То намалява значително, ако можете да вдишвате и издишвате много бавно. Ако успеете да си представите, че ви трябва една цяла минута за вдишване и още толкова за издишване, дори в действителност да не е толкова дълго, тогава непременно ще се освободите от напрежението.
Контролирането на дишането е началото нашата медитация. Чрез нашата медитация ние можем да достигнем до свободата на нашия дух.

Мирът, който идва от вътрешното пробуждане, е мир завинаги.
Вътрешното пробуждане е истинска благословия. Това е Божи дар, който ще настъпи за всеки в отредения час. Не губете импулса на този призив. Ако усетите промяната, следвайте вашето сърце, то е по-силно от заобикалящата ви среда. И запомнете - медитацията е като спускане към дъното на морето, където всичко е тихо и спокойно. Повърхността може да е набраздена от вълни, но отдолу морето е незасегнато. В глъбините си морето е съвсем безмълвно. Когато започваме да медитираме, ние първо се опитваме да стигнем до собственото си вътрешно съществуване, до истинското си съществуване – с други думи, до дъното на морето. Тогава, щом нахлуят вълни от външния свят, ние оставаме незасегнати.
Истински е този мир, който не се влияе от грохота на света, външен или вътрешен.

Силата на ума е власт от която всеки рано или късно е предопределен да бъде освободен. Колко дълго ще живеем в това робство не зависи от никой друг освен от нас. Отдавайки се на стереотипите наложени за “нормални” с всяка секунда се отдалечаваме от Източника на нашата сила и смисъл.

Шри Чинмой казва, че още преди да се развие умът на детето, преди детето да разбере какво е мисълта, то диша правилно, систематично, по божествен начин. Но когато порасне, когато умът му се развие и той влезе в суматохата на живота, той губи този капацитет. Духовният живот всъщност е съзнателно завръщане към нашето божествено детство. В духовния живот винаги трябва да чувстваме, че сме деца на Бог, избрани деца на Бога. Това е дете, което прави напредък. Детето винаги е отворено за нови чувства, нови идеи, нови мечти, нови идеали. В духовния живот също търсещият винаги е отворен за висши истини, по-високи мисли, възвишени идеали и душевен стремеж.
Робството на ума или свободата на духа?
Направете правилния избор и после останете верни на този избор.
Какво избирате?

Категории

Споделете, за да има полза за повече хора:
Всички права запазени Meditation.bg