Беседа, изнесена от Шри Чинмой в колежа Уелсли, САЩ, на 21 април 1981 г.
Всеки човек е търсещ. Не може да бъде друг. Той или търси безкрайната и абсолютна Истина, или търси земните богатства.
В духовния живот всеки търсещ има трима близки приятели. Това са концентрацията, медитацията и съзерцанието. Всеки търсещ има и по неколцина врагове. За негова огромна изненада, негов най-голям враг в момента е собственият му ум. Умът е този, който е нечист, несигурен, завистлив, подъл и обвързан със земното.
Концентрацията, най-скъпият приятел на търсещия, идва, за да го избави. Концентрацията преследва и гони лошите мисли, които връхлитат ума. Тогава търсещият бива благословен с божествени мисли – чисти, здравословни, благоприятни, просветляващи и удовлетворяващи мисли.
След това на помощ на търсача идва приятелят медитация. Този приятел му дава тих и спокоен ум, за да може той да изпитва дълбок покой още в началото на духовното си пътешествие. И накрая медитацията дава на търсещия безкраен мир.
Последен при търсещия идва неговият приятел съзерцанието и му предлага светлина и наслада. Отначало съзерцанието превръща ума в напълно подготвен и съвършен инструмент на вътрешния Водач на търсещия. То усъвършенства ума до такава степен, че да може той във всеки миг да чувства как божественият нектар протича във и през него. Съзерцанието дава на търсещия нектара на насладата в безкрайни количества.
Когато започне да се концентрира, да медитира и да съзерцава, търсещият разбира, че има нужда от чист и възприемчив ум, от възприемчиво сърце и интуитивни способности. Той се нуждае от ясно възприятие на вътрешната и външната действителност. Има нужда от безгранична възприемчивост. Има нужда от интуитивната дарба да чете книгата на миналото, настоящето и бъдещето. Чрез мощната си концентрация търсещият става божествено възприемчив. Чрез душевната си медитация става върховно възприемчив. Благодарение на плодотворното си съзерцание, накрая става съвършено интуитивен. После той изведнъж започва да разчита миналото, настоящето и бъдещето.
Когато един търсещ се концентрира, медитира и съзерцава, той е искрен, истински и чист и не се интересува от признанието на света. Но светът не иска да му остане длъжен и затова изиграва своята роля. Когато търсещият се концентрира, светът се любува на мощните му очи. Когато търсещият медитира, светът благоговее пред душевното му сърце. Когато търсещият съзерцава, цялото човечество обича плодоносната му душа.
Има две реалности. Едната е обвързана със земния свят. Другата е Реалността на волните Небеса. Обвързаната със земното реалност борави с ограниченото – с отлитащите мигове. Реалността на волните Небеса борави с Вечността. В съзерцанието търсещият обединява двете реалности. В съзерцанието търсещият се превръща в раждането на своето юсобствено пътешествие, във вечния ход и вечно трансцендентиращата се цел на своето пътешествие.
Концентрацията, медитацията и съзерцанието са от огромно значение в дейния живот на търсещия. Какво е действието? В обикновения смисъл действието е притежаване. Действието може да бъде отречение. Действието може да бъде и трансформация.
Когато действието е притежание, ние се чувстваме нещастни. Когато накрая постигнем нещо, откриваме, че всъщност това нещо вече ни притежава. Разбираме, че сега зависим именно от милостта на това, което сме искали да притежаваме.
После идва време, когато притежаването вече не ни радва и се опитваме да се откажем от всичко. Чувстваме, че ще сме щастливи само ако можем да се откажем от всичко. Но и отречението не е верният отговор. Ако отхвърлим всичко, как ще можем да проявим божественото в себе си? Ако се откажем от тялото, защото е пасивно, ако се откажем от витала, защото е агресивен, ако се откажем от ума, защото е нечист, ако се откажем от сърцето, защото е безполезно и безпомощно – тогава как ще изведем напред вътрешната си божественост?
Притежаването не е отговор, отречението – също. Но и приемането не ни удовлетворява, защото светът е далеч от съвършенството.
Накрая стигаме до осъзнаването, че трансформацията е единственият отговор – трансформация на действителността. Ще приемем тялото, витала, ума и сърцето, но после ще трябва да ги трансформираме. Пасивното тяло трябва да направим активно. Агресивния витал – динамичен. Нечистият ум трябва да се пречисти. Несигурното сърце трябва да стане сигурно и уверено. Трансформацията на нашата природа е от огромно значение. Само ако променим своята природа, своето земно съществуване, ще бъдем съвършени инструменти, върховно избрани инструменти на нашия Любим Всевишен. Само тогава ще можем да Го зарадваме и да Го удовлетворим по Неговия Начин. Във и чрез мощна концентрация, душевна медитация и плодотворно съзерцание ще постигнем съвършенството на нашата природа.
Притежанието винаги ще ни обвързва. Отречението ще ни прави бедни. Как ще предлагаме свобода на целия свят, ако сме обвързани? Как ще предлагаме вътрешното си богатство на останалия свят, ако тънем в нищета? Но ако сме преобразени, нашата трансформация ще може тихомълком да преобрази целия свят.
Бог се натъжава, когато търсещият действа глупаво и се опитва да притежава света. Той се чувства тъжен и когато търсещият е пасивен от страх, че всяко действие ще го обвързва все повече със света. Търсещият не осъзнава, че ако може душевно, радостно и безусловно да поднесе резултатите от действията си на своя Вътрешен Водач, ще стане съвършен. Той трябва да се откаже не от действието, а от резултата. Това е истинското себе-предлагане. Когато търсещият предлага резултатите от своите действия, той става вътрешно и външно съвършен.
Ние знаем как да действаме душевно и посветено. Но как да съзерцаваме, докато действаме – сред суматохата на живота, докато сме ангажирани с хиляди дейности? Ние можем да съзерцаваме по време на действие само ако имаме пълна вяра, че Бог безсънно и състрадателно действа във и чрез нас. Можем да съзерцаваме, докато действаме, ако успеем да убедим своя съмняващ се ум, че Сърцето на Всевишния безсънно ни ръководи, оформя ни и ни извайва като образ на Своята собствена трансцедентална Реалност. Ние можем да съзерцаваме, докато действаме, ако можем да си представяме Състрадателното Око на нашия Любим Всевишен, ако можем да си представяме Опрощаващото Сърце на нашия Любим Всевишен, ако можем да си представяме Съвършеното Прозрение на нашия Любим Всевишен, който винаги действа във и чрез нас за проявлението на Съвършенството на Всевишния тук на земята.
Колежът Уелсли
21 април 1981 г.
