Наскоро излезе на български език „Съкровищата на щастието” от Шри Чинмой, за която архиепископ Дезмънд Туту пише: „Тези прелестни бисери на мъдростта, написани от моя скъп приятел Шри Чинмой, са непреходни истини, наситени с насърчение, любов и доброта.” Предлагаме ви откъси от главата, посветена на радостта.
Можете да вкусите най-голямата радост просто като си представите едно дете, безкрайно по-красиво от всяко друго, което сте виждали на тоя свят. Вие имате в себе си дете, което е безкрайно по-красиво. Просто си го представете. Докато си го представяте, ще усетите огромна радост.
Когато почувствате, че сте дете, веднага си представете как стоите насред цветна градина. Тази цветна градина е вашето сърце. Детето може да си играе в градината с часове. То ще ходи от едно цвете при друго, но няма да напуска градината, защото ще получава радост от красотата и уханието на всяко цвете. Градината е вътре във вас и вие можете да останете там колкото пожелаете. По този начин можете да медитирате върху сърцето.
Бъди като дете.
Прави като дете.
Ходи от цвете на цвете
в градината на сърцето си,
докато намериш пълна радост
и съвършено удовлетворение.
*
Истинската вътрешна радост се ражда сама.
Тя не зависи от външни обстоятелства
или външни постижения.
Ако вътрешното ни съществуване е изпълнено с радост и наслада, само тогава ние ще имаме желание, ще горим от желание да помагаме на външния свят. Ако вътре в нас е гола пустиня, ако в нас няма светлина, как ще помагаме на човечеството, как ще му служим? Ако имаме вътрешна радост, то днес или утре, рано или късно, ние ще можем да изведем напред тази радост и да я предложим на човечеството. Трябва да обичаме човечеството душевно и да му служим безусловно.
Моето сърце споделя радостите си,
за да изпита радостта
докрай.
Външното свидетелство за напредък е вътрешната радост. Тази вътрешна радост не е като подивял слон. Тя е нещо много сладостно, силно и непрестанно изпълващо: изпълващо мислите ни, делата ни, всеки миг, за всеки, който е в досег с нас или мисли за нас. Това е вътрешната радост.
Трябва да знаем, че съществуват два вида радост, вътрешна и външна, и между тях има известна разлика. Ние чувстваме, че притежател на външната радост е някой друг, не сме ние. Имаме усещането, че някой друг вкусва тази радост, а ние се опитваме да я получим. Макар да не искаме да прибягваме до нечисти средства, много често се стремим да откраднем тази радост от околните. А може би се опитваме да се сдобием с нея, като разговаряме или се срещаме с хората.
Ала вътрешната радост не е такава. Когато се отдаваме на медитация или съзерцание, ние чувстваме, че сме душата на радостта. Тази радост, която носим вътрешно, е като извор; тя блика спонтанно.
Вътрешната радост е безстрашна. Ако пожелае, тя може за един миг да преобрази нашата човешка природа. Ако ни се удаде да изживеем истинска вътрешна радост дори и за секунда, ще усетим, че светът е съвсем различен. Да, ние чувстваме, че ако искаме радост, ще трябва да променим отношението си към определени страни на творението, защото светът постоянно воюва и върши всякакви небожествени неща. Но ако успеем да погледнем света с вътрешната си радост, ще видим, че светът е вече променен.
*
В живота ни може да има повече радост и по-малко напрежение само ако сме всеотдайни, а не взискателни. Когато се появи напрегнатост, тя идва от желанието ни нещо да стане според нашия замисъл, докато другите искат да е според техния. Напрежението тръгва от ума, защото ние виждаме светлината по един начин, а някои я виждат другояче. Затова няма мир, няма равновесие, само напрежение.
Напрежението възниква и когато искаме за един миг да свършим нещо, за което са нужни два часа или два дни. Трябва да знаем, че Бог не го е замислил така. Той иска ние да отделим два часа или два дни, за да го направим. Ако имаме на ум Часа на Бог, а не своя собствен час, ще изпитваме радост.
Трябва да виждаме, че Бог работи не само в нас, но и в другите. Той действа и в нашите така наречени врагове. Това обаче не са истинските ни врагове. Нашите истински врагове са съмнението, страхът, тревогата и безпокойството. Когато не се опитваме да поправяме другите, а се стараем само да усъвършенстваме собствения си живот, ще сме радостни. И ако не очакваме нищо от когото и да било, а очакваме всичко единствено от Бог, то ние ще сме радостни. Успеем ли да почувстваме, че не сме незаменими, че светът спокойно ще върви напред и без нас, ще сме радостни. По този начин животът на всички ни може да е изпълнен с много радост.
*
Светът се нуждае и от вътрешна, и от външна радост. Ако не постигнем върховната вътрешна радост, можем поне да се стараем да даряваме и получаваме невинна външна радост. От чистата, невинна радост можем да направим крачка напред и да стигнем до вътрешната радост.
Трябва да знаем, че има огромна разлика между удоволствие и радост. Удоволствието е нещо, което обвързва, то е нетрайно. Удоволствието веднага бива последвано от разочарование, безпокойство, тревога и подтиснатост. Радостта, истинската радост, е нещо, което непрестанно израства и блика, което ни носи усещането, че можем да отидем по-далеч, да се потопим по-дълбоко, да литнем по-високо. Веднъж постигната, радостта израства като уханно цвете, което се разтваря листче по листче.
