Шри Чинмой отговаря на въпроси за ума, сърцето и душата
Въпрос: Защо препоръчвате на хората да пребивават в сърцето, а не в ума?
Шри Чинмой: По много причини казвам на хората да пребивават в сърцето, а не в ума. Сърцето знае как да се отъждестви с най-висшето, с най-далечното, с най-дълбокото. При ума не е същото. Умът се опитва да се идентифицира с даден обект, с някой човек, с нещо ограничено. Но тази идентификация не е чиста, нито пълна. Когато умът се опитва да се отъждестви, той се вглежда в обекта с окото на колебанието и дори на подозрението. Но когато сърцето поиска да се отъждестви с нещо или някого, то прилага чувството на любов и единство. Ако сърцето иска да види нещо, то го вижда безрезервно. Ако умът поиска да види нещо, той се опитва да отлага и да разделя. Сърцето опростява, умът усложнява. Умът несъзнателно получава удоволствие от усложнените и объркани неща, докато сърцето изпитва радост от простите.
В настоящия момент ние разполагаме с човешкия физически ум, обвързан със земното. Но по-висшият разум, озареният разум, интуитивният разум и свръхразумът не са достъпни за нас. Във всекидневието ние използваме своя обвързан със земното физически ум, който постоянно си противоречи. За съжаление, много рядко използваме сърцето, което е изтъкано от любов, състрадание, загриженост, чистота, хармония и единство.
Защо казвам на хората да обръщат повече внимание на сърцето, отколкото на ума? Защото сърцето се разширява. душата представлява нашето просветление и обитава именно сърцето. Тя е нашето съкровище в духовния живот. Единствено с помощта на душата ние можем да напредваме най-бързо във вътрешния живот, а с нея можем да установим контакт само като медитираме върху сърцето. Всички пътища водят до Целта, но има един конкретен път, който ни отвежда по-бързо от останалите. Това е пътят на сърцето. Той е по-бърз, по-сигурен и по-безопасен от всеки друг път.
Ние притежаваме две стаи. Едната е позната като стаята на сърцето, другата като стаята на ума. В момента стаята на ума е тъмна, мрачна, нечиста и нежелаеща да се отвори към светлината. Затова е по-добре да останем в стаята на сърцето, в стоята на светлината възможно най-дълго. Когато почувстваме, че цялото ни същество се е изпълнило с вътрешната светлина, която се намира там, ние ще можем да влезем в стаята на ума и да я осветим. Но ако влезем в потъналата в мрак стая на ума без нужната светлина, ще бъдем уловени в нея и ще станем жертва на невежите, небожествени и подозрителни сили на ума. Ето защо аз съветвам учениците си първо да укрепят вътрешното си същество, като медитират върху сърцето.
В сърцето ние имаме достъп до светлината на душата. Ако се концентрираме върху него, рано или късно тя непременно ще излезе на преден план. Тогава ще узнаем, че притежаваме тази вътрешна светлина и когато пожелаем, ще можем да я използваме. Ще сме в състояние да влезем в стаята на ума и да го просветлим. Но много често ние правим грамадна грешка, като направо влизаме в стаята на ума, виждайки, че там цари объркване и мрак. Добре е да сме наясно дали имаме на разположение необходимата светлина, за да просветлим този мрак. Ако такава светлина ни липсва, следва да посещаваме само стаята на сърцето. Там може да медитираме и да черпим от светлината на душата дотогава, докато станем вътрешно силни. Така че не бива да влизаме в стаята на ума в самото начало на духовното си пътешествие. За да влезем в нея благополучно, ние се нуждаем от увереност, от вътрешна светлина и вътрешна подкрепа от Всевишния.
Въпрос: Как да интегрираме ума и сърцето?
Шри Чинмой: Има два начина. Единият е сърцето да влезе в ума, а другият – умът да влезе в сърцето. Нека приемем сърцето като майка, а ума като дете. Или детето трябва да отиде при майка си, която е спокойна, тиха и изпълнена с любов, или майката трябва да отиде при детето, което е все още несигурно, съмняващо се и неспокойно.
Когато майката отиде при детето – което е умът, - то трябва да почувства, че майката, сърцето, е дошла с добри намерения, а именно да успокои ума, да го освободи и да го удовлетвори по божествен начин. Ако съмняващият се и неспокоен ум чувства, че сърцето е дошло да му досажда и че безпокойството е ценност, която би искал да си запази, той е загубен. Ако детето е неспокойно, изпълнено със съмнения и подозрения и подхранва тези небожествени качества, като ги смята за невероятно ценни, какво би могла да направи майката? Сърцето идва с доброто намерение да преобрази съмнението на ума във вяра, както и да направи другите му небожествени качества божествени. Но умът трябва да е готов – нужно е да усети, че сърцето е дошло, за да го промени в положителна посока.
Другият начин е да позволим на детето да премине през всичко негативно и разрушително – страх, съмнение, подозрение, завист, нечистота. Накрая то ще стигне до осъзнаването, че е крайно време да се обърне към някой, който може да му предложи нещо по-добро. Кой е този някой? Майката, сърцето. Майката силно копнее да просветли собственото си дете. Ако умът се устреми, той веднага ще почувства, че сърцето е майка, истинска майка. А сърцето винаги ще чувства, че умът е дете, което се нуждае от напътствия.
И двата начина са ефикасни. Ако умът е готов да учи от сърцето, сърцето винаги е готово да му даде знанието. Майката е готова да помага на детето, да му служи двадесет и четири часа в денонощието. Детето понякога се дразни, не слуша или проявява инат, смята, че знае всичко и няма какво да научи от другите. Но умът трябва да се учи от някого. Дори майката сърце получава знание от някой друг – от душата, която е изтъкана от светлина. Нека наречем душата – баба. От бабата се учи майката, а от майката – детето. душата предава знанието на сърцето, а сърцето учи ума. Ако можем да разглеждаме отношението между сърцето и ума като отношение между майка и дете, това е най-добрият начин да ги интегрираме.
Въпрос: Когато говорите за сърцето като център на любовта и място, където пребивава душата, физическото сърце ли имате предвид или "сърце" е просто термин, който използвате?
Шри Чинмой: Аз не говоря за човешкото, физическото сърце, което е просто един орган, нито за емоционалното сърце, което е всъщност виталът. Говоря за чистото сърце, духовното сърце. Някои духовни Учители твърдят, че духовното сърце е в центъра на гърдите, други казват, че се намира малко по-вдясно, а трети - по-вляво. Дори един учител твърди, че духовното сърце се намира малко над центъра между веждите, на мястото, което наричаме трето око. Как е възможно духовен Учител да твърди такова нещо? Именно защото просветленото трето око представлява светлина, както представлява светлина и просветленото сърце. Но според моето лично осъзнаване духовното сърце се намира в центъра на гърдите, в центъра на нашето същество.
Сърцето е като главнокомандващ, а душата е като цар. Когато душата се появи на бял свят, нейната първостепенна задача е да просветли сърцето. Когато душата се оттегли от тялото, главнокомандващият автоматично изгубва цялата си власт. Сърцето иска да остане със своя цар. То не желае да се присъедини към друг цар или друга армия. Във външния свят се случва приятелите да ни предадат, но при душата и сърцето близостта е ненарушима. Физическото тяло понякога не се вслушва в душата, умът и виталът може да я пренебрегват, но сърцето винаги й остава вярно. Освен това сърцето знае как да се отъждестви със сърцата на другите. Излишно е майката да доказва любовта си към детето, като повтаря: "Обичам те, обичам те". Отъждествяването на майката с детето го кара да чувства, че е обичано. За истинското сърце не е нужно да убеждава - то има силата на единството.
От какво се нуждае душата?
душата се въплъщава, за да придобие опитност. И тази опитност ще бъде цялостна само когато в материята бъде спуснато цялото съвършенство на Божественото.
Всяка душа се нуждае от инволюция и еволюция. Когато душата слиза на земята, това е нейната инволюция. Когато душата се издига, това е нейната еволюция. душата се спуска в най-дълбоката пропаст на несъзнателното. После тя отново еволюира в Сатчитананда: Съществуване-Съзнание-Блаженство - тройното Съзнание.
душата влиза в несъзнателното. В продължение на милиони години тя остава там дълбоко заспала. Внезапно един ден искрица съзнание от вечно надминаващото се Отвъдно отваря окото й и за нея настъпва часът да потърси себе си. "Коя съм аз?" - запитва тя. Отговорът е Тат твам аси - Ти си Това. душата е очарована. Но после отново заспива и потъва в самозабрава. След време изникват и други въпроси: "Чия съм аз?" - Аз принадлежа на Това. "Откъде съм дошла?" - От Това. "При кого се завръщам?" - При Това. "Заради кого съм тук на земята?" - Заради Това.
Така душата получава удовлетворение. Сега е напълно готова за своето пътешествие нагоре - нагоре, все по-нагоре и по-нагоре. Сега започва същинската еволюция на душата. От минералния живот тя навлиза в растителния. След това от растителния преминава към животинския, след което към човешкия, а от човешкия живот се отправя към божествения. Докато е в човешко тяло, душата спуска от горе Мир, Светлина и Блаженство. Най-напред предлага тези божествени качества на сърцето, после на ума, витала и грубото физическо тяло.
От какво се нуждае душата ти? Нуждае се от пълно осъществяване - не на Небето, а тук, на земята. Ако смятате, че това е невъзможно, вие може да продължите да спите още няколко века. Това не е беда. Но ако чувствате, че божественият живот е възможен, душата ви нашепва в ухото: "Стани, събуди се!" Ако чувствате, че той е както възможен, така и практичен, душата усмихнато ви казва: "Върви, напредвай, тичай". И накрая, ако чувствате, че пълното осъществяване на божествения живот е не само възможно и практично, но и неизбежно, тогава вече ще бъдете призовани от Безсмъртието. Ваша ще стане Целта, ваше ще е Царството на Истината и Блаженството.
По силата на настоящите си знания твърдите, че душата не съществува. Ако има такава, как така не сте я зървали през целия си живот? С най-голямо смирение ви казвам, че вашият жизнен опит не е доказателство, че душата не съществува. Нима можем да видим микробите с невъоръжено око? Не е възможно. Докато не използваме микроскоп, съществуването на микробите е чисто въображение. Но микроскопът ни кара да променим самонадеяното си мнение. Той светкавично разбива твърдата ни убеденост и просветлява тъмното ни невежество. По подобен начин, докато не придобием просветлено съзнание или духовно прозрение, съществуването на душата може да ни изглежда гигантска умствена халюцинация.
Може би се питате дали душата е частица от сърцето ви. Не е. Частица от ума ви? Нелепо. Частица от сетивните ви органи? Абсурдно. Невидима частица от физическото ви тяло? Невъзможно. Какво е тя тогава? Какво представлява душата ви в крайна сметка?
Тя е сияйният посланик на Бог вътре във вас. Тя не знае рождение, нито разруха, нито смърт, Тя е вечна. Тя е безсмъртна.
Вашата душа е уникална. Бог иска да Се прояви и осъществи във вас по един неповторим начин. Той иска да изпълни конкретна божествена Мисия именно чрез вашата душа. И за да осъществи тази Мисия, Той ще използва за Свой избран инструмент вашата и ничия друга душа.
Искате ли животът ви да служи на Бог така, че Той да изпълни Мисията Си? Ако го искате, още тук и сега върнете на душата си нейния трон. Вие сте я прокудили и сте качили на трона на живота си егото. Поканете душата си сърдечно и се слейте с нея. Тогава ще ви напусне страхът, от живота ви ще изчезне невежеството, а накрая ще се освободите и от смъртта. Вечността ще ви приветства, след нея - Безкраят, а накрая ще ви приветства и Безсмъртието.
ДУШАТА ПТИЦА
О, свят на невежеството,
макар да си оковал нозете ми,
аз съм свободен.
Макар да си свързал ръцете ми,
аз съм свободен.
Макар да си заробил тялото ми,
аз съм свободен.
Свободен съм, защото не съм тялото.
Свободен съм, защото съм душата птица,
която лети в Небето на Безкрая,
защото аз съм душата дете,
което мечтае в скута на безсмъртния Цар Върховен.
Официален сайт на Шри Чинмой център
Библиотека с безплатни книги на Шри Чинмой на английски език
