„Щастието е наше рождено право. Ние просто трябва да повярваме в това.“

Щастието е магията, която всички търсим. А то е вътре в нас, то е наш избор и нагласа. Щастие е да приемеш себе си такъв, какъвто си и да работиш над своята положителна промяна. Щастието е да помогнеш на непознат и да допринесеш за неговата радост. Щастие е да даваш. Щастие е всяка сутрин да се събуждаш благодарен. Щастието е в любовта, всеобщата, всечовешката любов. Любовта, която вдъхновява, любовта, която създава, поема страданията на другите, любовта, която прощава. Щастието е вътрешното удовлетворение, че си важен в този свят. Защото всички сме значими.
И не забравяйте, че щастието е избор! Избор, който правим всеки ден. Защото имаме силата, способностите и потенциала да бъдем всичко, което поискаме. Бъдете щастливи!

Щастието храни сърцето ни, вдъхновява ума ни, енергитизира витала ни и просветлява тялото ни.
Когато сърцето е щастливо, то прегръща целия свят. Когато умът е щастлив, той приема света като свой собствен. Когато виталът е щастлив, той предлага самото си съществуване на света. А когато тялото е щастливо, то служи на света по начина, по който светът иска да му се служи.

Нашето щастие-луна се усмихва ласкаво, пленително и душевно, когато хвърчилото на надеждата ни лети в небесата на Божествената висота. Нашето щастие-слънце блести ярко, когато Лодката на Мечтата ни докосва Брега на Реалността.
Притежанието ражда човешкото щастие. Отречението ражда божественото щастие. Приемането на Волята на Бог по Негов собствен начин ражда върховно божественото щастие.
Във владенията на безжизнената надежда щастието е теоретично и безполезно. В морето на безкористната любов щастието е практично и плодоносно. Във владенията на повсеместния страх щастието плаче горчиво. В морето на мрачното съмнение щастието умира мигновено.
Стремящият се човек разпръсква щастие където и да отиде. Нестремящият се човек задушава щастието където и да мине.

Животът на щастието е стремеж.
Душата на щастието е осъзнаване.
Целта на щастието е съвършенство.

Всеки човек има душа. Всеки човек има цел. Душата тихо му казва, че неговият непресъхващ Източник е изпълнен с щастие. Целта любящо му казва, че в неговата постоянна проява на Бог лежи собственото му щастие.
Щастието е в Бог. Щастието е от Бог. Щастието е за Бог. Животът на посветеност знае, че щастието е в Бог. Животът на трансформацията знае, че щастието е от Бог. Животът на освобождение знае, че щастието е за Бог.
Щастието е изобретението на Бог. Щастието е откритието на човека. Щастието е притежанието на Бог. Щастието е постижението на човека. Човек има пълното право да постигне Божието притежание, тъй като тъкмо това Бог очаква от него. Човек има пълното право да открие Божието изобретение, тъй като тъкмо в това Бог иска той да израсне. Кое е върховното притежание на Бог? Мирът. Кое е върховното изобретение на Бог? Любовта.

Обичащият мира човек е четвърт Бог. Постигащият мира човек е половин Бог. Разкриващият мира и разпространяващият мира човек е цялостен Бог.
Обичащият мира човек е служещият Бог. Постигащият мира човек е сияещият Бог. Разкриващият мира и разпространяващият мира човек е осъществяващият Бог в ограниченото земно време.
Божието върховно изобретение е Любовта. Този, който съзнателно обича Бог, проявява най-висшата божественост. Този, който от душа обича Бог, проявява най-дълбоката божественост. Този, който безусловно обича Бог, живее във вечно сияйната, вечно проявяваща се и вечно надминаваща се божественост на Отвъдното.
Човешкият боговлюбен постига Божието постоянно щастие. Божественият боговлюбен въплъщава Бог Щастието. Човешкият боговлюбен все още има чувството на разделение, затова той постига Божието щастие според възможностите и възприемчивостта си. Но божественият боговлюбен, по силата на неделимото си и постоянно единство с Бог, въплъщава Бог, безкрайното Щастие.