Шри Чинмой за съзнанието - част 1

sri chinmoyШри Чинмой отговаря на въпроси за съзнанието – човешко и божествено, за неговите различни нива и състояния. В тези редове той споделя не просто философските си възгледи, а непосредствените си преживявания и плодовете на собствената си духовна реализация.

Въпрос: Какво представлява съзнанието?

Шри Чинмой: Съзнанието е вътрешната искра или вътрешната връзка в нас, златната брънка вътре в нас, която свързва нашата най-висша и най-просветлена част с най-низшата и най-непросветлената ни част. Съзнанието е свързващото звено между Небето и земята. А къде е Небето? Не е на горния етаж или някъде далече. Небето е в нашето съзнание. Но това, което свързва земята с Небесата, е божественото съзнание. Обикновеното човешко съзнание ни свързва единствено с нещо много, много ограничено, и в същото време мимолетно. Успяваме да фокусираме за секунда съзнанието си върху друг човек, а след това концентрацията ни изчезва. Но когато боравим с вътрешното съзнание, което е безгранично, просветлено, преобразено, тогава нашата концентрация може да продължава много дълго.

Не само духовните личности могат да притежават божествено съзнание. Обикновените хора също го имат, но в тях то е непроявено. Ако практикуват концентрация, медитация и съзерцание по правилен начин, това съзнание ще излезе на преден план и тогава те ще имат свободен достъп до душата, която е цялата Светлина, Мир и Блаженство.

Съзнанието е само едно. То е вместилище и на тишина, и на сила. Когато е вместилище на тишина, то приютява собствената си истинска форма. Когато е вместилище на сила, то проявява своята вътрешна реалност. Тази част от безкрайното съзнание, която е навлязла в грубата физическа същност и е притежавана и използвана от нея, ние наричаме физическо съзнание, витално съзнание и ментално съзнание. В тях присъства малка частица от безкрайното съзнание, но това не е чистото безкрайно съзнание, за което говорим.

Вечната душа и безкрайното съзнание трябва да вървят заедно. Те имат общ приятел –  или може да кажем общ баща – и  това е животът, вечният живот. Едното допълва другото. Душата изразява своята божественост чрез съзнанието, а съзнанието изразява всепроникващата си сила или тишина чрез душата.

Съзнанието и душата не могат никога да бъдат разделени, докато тялото може безпрепятствено да се отдели от съзнанието. Това, което в човешкия си живот наричаме съзнание, обикновено е само възприятие. Когато усетим нещо фино, ние веднага го наричаме съзнание, но то всъщност е много фино желание. Навлизаме в желанието и тутакси го приемаме за свое съзнание. Всичко в нас, което е едва доловимо и не може да се опише с думи, ние наричаме съзнание. Съзнанието обаче е нещо съвсем различно.

Знаенето и съзнанието също са две напълно различни неща. Ако разговарям с някой човек, ако общувам с него, тогава умът ми узнава за неговите качества. Това е знаене. Но съзнанието не е умствено знаене или разбиране. Съзнанието е вътрешно разкриване или вътрешно състояние на битието. То е нещо безкрайно по-дълбоко и по-съкровено от знаенето.

Официален сайт на Шри Чинмой център

Упражнения за успокояване на ума

sri chinmoy meditation silenceУспокояване на ума

Грабнете ума

Почувствайте как в сърцето има нещо безкрайно по-силно от ума. Почувствайте душата и я изведете напред от сърцето. Усетете интензивната сила, която се намира в душата. Вие може и да не виждате душата, но изнесете напред вътрешната си сила и с нея сграбчете ума. Кажете му,”Ти ми позволи да остана спокоен за няколко минути, и аз съм ти благодарен. Но аз все още се моля и медитирам, все още плача за покой, светлина и блаженство, а ти не ми даваш да продължа.”

Поставете ума в сърцето

Просто грабнете ума и го поставете в потока на сърцето. Докато той ви позволява да медитирате не бива да се притеснявате. Но щом започне да ви притеснява, щом започне да ви кара да страдате, това значи, че умът се съпротивлява. Той не ви позволява да приемете повече мир и светлина Отгоре.

Дръжте се с ума като с непослушно дете

Грабнете ума и го приемете като едно непослушно дете. Преди това, то бе заспало и допусна майка му да се помоли на Бог в тишина. Но сега детето е будно и иска да стори някаква пакост. То не иска да позволи на майка си да се стреми повече, да постигне още мир, светлина и блаженство. И какво ще направи майка му? Ще го сплаши и ще му каже, „Все още се моля и медитирам. Не бива да ми досаждаш и да ме безпокоиш, или ще те накажа.”

- Шри Чинмой