Упражнения по концентрация

sri chinmoy concentration technics Ударите на вашето сърце

Ако искате да чуете ударите на вашето сърце, това ще е много добре. Ако поставите ръцете си в горната част на сърцето, ще усетите неговите удари. После след като развиете силата на концентрацията ще можете да ги усещате във всяка част от тялото си. Ако умът ви притеснява, можете да вземете удара на сърцето и като с чук да ударите ума, за да се укроти.

 

Снимка на духовния Учител

Ако  искате да практикувате концентрация трябва да изберете нещо, което ви дава незабавна радост. Ако имате Учител, неговата снимка веднага ще ви достави радост. Ако нямате Учител, изберете нещо много красиво, божествено и чисто, например цвете.

 

Чисти като цвете

Моля ви да погледнете за няколко секунди към цялото цвете, и докато се концентрирате върху него се опитайте да почувствате, че самите вие сте това цвете. В същото време почувствайте как това цвете расте вътре в сърцето ви – в най-дълбокото кътче на сърцето ви. После постепенно се опитайте да се концентрирате на определено листче от цветето. Почувствайте как листчето, което сте избрали е семенната форма на реалността на вашето съществуване. След няколко секунди, отново се концентрирайте върху цялото цвете и почувствайте как то е Универсалната Действителност. По този начин отивайте и се връщайте като се концентрирате първо на отделно листче – семенната форма на вашата действителност – а след това на цялото цвете – Универсалната Действителност.

Докато правите това, моля ви да не допускате в ума си никаква мисъл. Накарайте ума да бъде абсолютно тих, спокоен, кротък. Също така, ако обичате, дръжте очите си полуотворени.

След известно време, моля ви да затворите очите си и да се опитате да видите цветето върху което  се концентрирахте вътре във вашето сърце. А после така както се концентрирахте върху физическото цвете в ръката ви, концентрирайте се със затворени очи върху цветето, което е вътре в сърцето ви.

Цветето изразява чистота. Опитайте се да почувствате как вашето сърце е станало чисто като цвете.

- Шри Чинмой

Безплатни курсове по медитация

Шри Чинмой отговаря на въпроси

sri chinmoyШри Чинмой отговаря на въпроси за ума, сърцето и душата

Въпрос: Защо препоръчвате на хората да пребивават в сърцето, а не в ума?

Шри Чинмой: По много причини казвам на хората да пребивават в сърцето, а не в ума. Сърцето знае как да се отъждестви с най-висшето, с най-далечното, с най-дълбокото. При ума не е същото. Умът се опитва да се идентифицира с даден обект, с някой човек, с нещо ограничено. Но тази идентификация не е чиста, нито пълна. Когато умът се опитва да се отъждестви, той се вглежда в обекта с окото на колебанието и дори на подозрението. Но когато сърцето поиска да се отъждестви с нещо или някого, то прилага чувството на любов и единство. Ако сърцето иска да види нещо, то го вижда безрезервно. Ако умът поиска да види нещо, той се опитва да отлага и да разделя. Сърцето опростява, умът усложнява. Умът несъзнателно получава удоволствие от усложнените и объркани неща, докато сърцето изпитва радост от простите.

В настоящия момент ние разполагаме с човешкия физически ум, обвързан със земното. Но по-висшият разум, озареният разум, интуитивният разум и свръхразумът не са достъпни за нас. Във всекидневието ние използваме своя обвързан със земното физически ум, който постоянно си противоречи. За съжаление, много рядко използваме сърцето, което е изтъкано от любов, състрадание, загриженост, чистота, хармония и единство.

Защо казвам на хората да обръщат повече внимание на сърцето, отколкото на ума? Защото сърцето се разширява. душата представлява нашето просветление и обитава именно сърцето. Тя е нашето съкровище в духовния живот. Единствено с помощта на душата ние можем да напредваме най-бързо във вътрешния живот, а с нея можем да установим контакт само като медитираме върху сърцето. Всички пътища водят до Целта, но има един конкретен път, който ни отвежда по-бързо от останалите. Това е пътят на сърцето. Той е по-бърз, по-сигурен и по-безопасен от всеки друг път.

Ние притежаваме две стаи. Едната е позната като стаята на сърцето, другата като стаята на ума. В момента стаята на ума е тъмна, мрачна, нечиста и нежелаеща да се отвори към светлината. Затова е по-добре да останем в стаята на сърцето, в стоята на светлината възможно най-дълго. Когато почувстваме, че цялото ни същество се е изпълнило с вътрешната светлина, която се намира там, ние ще можем да влезем в стаята на ума и да я осветим. Но ако влезем в потъналата в мрак стая на ума без нужната светлина, ще бъдем уловени в нея и ще станем жертва на невежите, небожествени и подозрителни сили на ума. Ето защо аз съветвам учениците си първо да укрепят вътрешното си същество, като медитират върху сърцето.

В сърцето ние имаме достъп до светлината на душата. Ако се концентрираме върху него, рано или късно тя непременно ще излезе на преден план. Тогава ще узнаем, че притежаваме тази вътрешна светлина и когато пожелаем, ще можем да я използваме. Ще сме в състояние да влезем в стаята на ума и да го просветлим. Но много често ние правим грамадна грешка, като направо влизаме в стаята на ума, виждайки, че там цари объркване и мрак. Добре е да сме наясно дали имаме на разположение необходимата светлина, за да просветлим този мрак. Ако такава светлина ни липсва, следва да посещаваме само стаята на сърцето. Там може да медитираме и да черпим от светлината на душата дотогава, докато станем вътрешно силни. Така че не бива да влизаме в стаята на ума в самото начало на духовното си пътешествие. За да влезем в нея благополучно, ние се нуждаем от увереност, от вътрешна светлина и вътрешна подкрепа от Всевишния.

 

Въпрос: Как да интегрираме ума и сърцето?

Шри Чинмой: Има два начина. Единият е сърцето да влезе в ума, а другият – умът да влезе в сърцето. Нека приемем сърцето като майка, а ума като дете. Или детето трябва да отиде при майка си, която е спокойна, тиха и изпълнена с любов, или майката трябва да отиде при детето, което е все още несигурно, съмняващо се и неспокойно.

Когато майката отиде при детето – което е умът, - то трябва да почувства, че майката, сърцето, е дошла с добри намерения, а именно да успокои ума, да го освободи и да го удовлетвори по божествен начин. Ако съмняващият се и неспокоен ум чувства, че сърцето е дошло да му досажда и че безпокойството е ценност, която би искал да си запази, той е загубен. Ако детето е неспокойно, изпълнено със съмнения и подозрения и подхранва тези небожествени качества, като ги смята за невероятно ценни, какво би могла да направи майката? Сърцето идва с доброто намерение да преобрази съмнението на ума във вяра, както и да направи другите му небожествени качества божествени. Но умът трябва да е готов – нужно е да усети, че сърцето е дошло, за да го промени в положителна посока.

Другият начин е да позволим на детето да премине през всичко негативно и разрушително – страх, съмнение, подозрение, завист, нечистота. Накрая то ще стигне до осъзнаването, че е крайно време да се обърне към някой, който може да му предложи нещо по-добро. Кой е този някой? Майката, сърцето. Майката силно копнее да просветли собственото си дете. Ако умът се устреми, той веднага ще почувства, че сърцето е майка, истинска майка. А сърцето винаги ще чувства, че умът е дете, което се нуждае от напътствия.

И двата начина са ефикасни. Ако умът е готов да учи от сърцето, сърцето винаги е готово да му даде знанието. Майката е готова да помага на детето, да му служи двадесет и четири часа в денонощието. Детето понякога се дразни, не слуша или проявява инат, смята, че знае всичко и няма какво да научи от другите. Но умът трябва да се учи от някого. Дори майката сърце получава знание от някой друг – от душата, която е изтъкана от светлина. Нека наречем душата – баба. От бабата се учи майката, а от майката – детето. душата предава знанието на сърцето, а сърцето учи ума. Ако можем да разглеждаме отношението между сърцето и ума като отношение между майка и дете, това е най-добрият начин да ги интегрираме.

 

Въпрос: Когато говорите за сърцето като център на любовта и място, където пребивава душата, физическото сърце ли имате предвид или "сърце" е просто термин, който използвате?

Шри Чинмой: Аз не говоря за човешкото, физическото сърце, което е просто един орган, нито за емоционалното сърце, което е всъщност виталът. Говоря за чистото сърце, духовното сърце. Някои духовни Учители твърдят, че духовното сърце е в центъра на гърдите, други казват, че се намира малко по-вдясно, а трети - по-вляво. Дори един учител твърди, че духовното сърце се намира малко над центъра между веждите, на мястото, което наричаме трето око. Как е възможно духовен Учител да твърди такова нещо? Именно защото просветленото трето око представлява светлина, както представлява светлина и просветленото сърце. Но според моето лично осъзнаване духовното сърце се намира в центъра на гърдите, в центъра на нашето същество.

Сърцето е като главнокомандващ, а душата е като цар. Когато душата се появи на бял свят, нейната първостепенна задача е да просветли сърцето. Когато душата се оттегли от тялото, главнокомандващият автоматично изгубва цялата си власт. Сърцето иска да остане със своя цар. То не желае да се присъедини към друг цар или друга армия. Във външния свят се случва приятелите да ни предадат, но при душата и сърцето близостта е ненарушима. Физическото тяло понякога не се вслушва в душата, умът и виталът може да я пренебрегват, но сърцето винаги й остава вярно. Освен това сърцето знае как да се отъждестви със сърцата на другите. Излишно е майката да доказва любовта си към детето, като повтаря: "Обичам те, обичам те". Отъждествяването на майката с детето го кара да чувства, че е обичано. За истинското сърце не е нужно да убеждава - то има силата на единството.

От какво се нуждае душата?

душата се въплъщава, за да придобие опитност. И тази опитност ще бъде цялостна само когато в материята бъде спуснато цялото съвършенство на Божественото.

Всяка душа се нуждае от инволюция и еволюция. Когато душата слиза на земята, това е нейната инволюция. Когато душата се издига, това е нейната еволюция. душата се спуска в най-дълбоката пропаст на несъзнателното. После тя отново еволюира в Сатчитананда: Съществуване-Съзнание-Блаженство - тройното Съзнание.

душата влиза в несъзнателното. В продължение на милиони години тя остава там дълбоко заспала. Внезапно един ден искрица съзнание от вечно надминаващото се Отвъдно отваря окото й и за нея настъпва часът да потърси себе си. "Коя съм аз?" - запитва тя. Отговорът е Тат твам аси - Ти си Това. душата е очарована. Но после отново заспива и потъва в самозабрава. След време изникват и други въпроси: "Чия съм аз?" - Аз принадлежа на Това. "Откъде съм дошла?" - От Това. "При кого се завръщам?" - При Това. "Заради кого съм тук на земята?" - Заради Това.

Така душата получава удовлетворение. Сега е напълно готова за своето пътешествие нагоре - нагоре, все по-нагоре и по-нагоре. Сега започва същинската еволюция на душата. От минералния живот тя навлиза в растителния. След това от растителния преминава към животинския, след което към човешкия, а от човешкия живот се отправя към божествения. Докато е в човешко тяло, душата спуска от горе Мир, Светлина и Блаженство. Най-напред предлага тези божествени качества на сърцето, после на ума, витала и грубото физическо тяло.

От какво се нуждае душата ти? Нуждае се от пълно осъществяване - не на Небето, а тук, на земята. Ако смятате, че това е невъзможно, вие може да продължите да спите още няколко века. Това не е беда. Но ако чувствате, че божественият живот е възможен, душата ви нашепва в ухото: "Стани, събуди се!" Ако чувствате, че той е както възможен, така и практичен, душата усмихнато ви казва: "Върви, напредвай, тичай". И накрая, ако чувствате, че пълното осъществяване на божествения живот е не само възможно и практично, но и неизбежно, тогава вече ще бъдете призовани от Безсмъртието. Ваша ще стане Целта, ваше ще е Царството на Истината и Блаженството.

По силата на настоящите си знания твърдите, че душата не съществува. Ако има такава, как така не сте я зървали през целия си живот? С най-голямо смирение ви казвам, че вашият жизнен опит не е доказателство, че душата не съществува. Нима можем да видим микробите с невъоръжено око? Не е възможно. Докато не използваме микроскоп, съществуването на микробите е чисто въображение. Но микроскопът ни кара да променим самонадеяното си мнение. Той светкавично разбива твърдата ни убеденост и просветлява тъмното ни невежество. По подобен начин, докато не придобием просветлено съзнание или духовно прозрение, съществуването на душата може да ни изглежда гигантска умствена халюцинация.

Може би се питате дали душата е частица от сърцето ви. Не е. Частица от ума ви? Нелепо. Частица от сетивните ви органи? Абсурдно. Невидима частица от физическото ви тяло? Невъзможно. Какво е тя тогава? Какво представлява душата ви в крайна сметка?

Тя е сияйният посланик на Бог вътре във вас. Тя не знае рождение, нито разруха, нито смърт, Тя е вечна. Тя е безсмъртна.

Вашата душа е уникална. Бог иска да Се прояви и осъществи във вас по един неповторим начин. Той иска да изпълни конкретна божествена Мисия именно чрез вашата душа. И за да осъществи тази Мисия, Той ще използва за Свой избран инструмент вашата и ничия друга душа.

Искате ли животът ви да служи на Бог така, че Той да изпълни Мисията Си? Ако го искате, още тук и сега върнете на душата си нейния трон. Вие сте я прокудили и сте качили на трона на живота си егото. Поканете душата си сърдечно и се слейте с нея. Тогава ще ви напусне страхът, от живота ви ще изчезне невежеството, а накрая ще се освободите и от смъртта. Вечността ще ви приветства, след нея - Безкраят, а накрая ще ви приветства и Безсмъртието.

ДУШАТА ПТИЦА

О, свят на невежеството,
макар да си оковал нозете ми,
аз съм свободен.
Макар да си свързал ръцете ми,
аз съм свободен.
Макар да си заробил тялото ми,
аз съм свободен.
Свободен съм, защото не съм тялото.
Свободен съм, защото съм душата птица,
която лети в Небето на Безкрая,
защото аз съм душата дете,
което мечтае в скута на безсмъртния Цар Върховен.

Официален сайт на Шри Чинмой център

Библиотека с безплатни книги на Шри Чинмой на английски език

Шри Чинмой за съзнанието - част 2

sri chinmoyВъпрос: Каква е разликата между човешкото и божественото съзнание?

Шри Чинмой: Човешкото съзнание иска да си остава тук на земята. То намира радост в ограниченото: семейството, обществото, земните дела. Божественото съзнание е изградено от мир, блаженство, божествена сила и така нататък. В природата му е да се разширява непрекъснато. За човешкото съзнание няма нищо по-важно от земните удоволствия. За божественото съзнание няма нищо по-важно и значимо от Небесната радост и блаженство на земята.

Човешкото съзнание е съставено предимно от ограничения, несъвършенства, принуда и невежество. То се опитва да ни убеди, че сме много далеч от Истината или удовлетворението. Иска да ни накара да почувстваме, че Бог е някъде другаде, на милиони километри от нас. Но божественото съзнание ни кара да почувстваме, че Бог е точно тук, във всеки дъх, във всеки удар на сърцето, във всекиго и всичко около нас.

Човешкото съзнание ни кара да смятаме, че можем да живеем без Бог. Когато е потънало в дълбоко невежество, човешкото съзнание чувства, че Бог не е необходим. Виждаме, че има милиони и милиарди хора, които не се молят и не медитират. Те си казват: “Ако Бог съществува, много хубаво. Ако Той не съществува, ние не губим нищо.” Макар да си служат с думата “Бог” както им падне, те не се интересуват от реалността на Бог, от Неговото съществуване в Небесата или в земното им ежедневие.

Божественото съзнание изобщо не е такова. Дори ограниченото ни божествено съзнание ни кара да изпитваме всеки миг върховна необходимост от Бог. То ни кара да чувстваме, че сме на земята именно защото Той съществува. А когато храним божествени мисли, божественото съзнание ни дава усещането, че тъкмо Той ни вдъхновява. То ни кара да чувстваме, че във всичко има божествен смисъл, божествено намерение, божествен идеал, божествена цел. В обикновеното човешко съзнание няма воля, няма позитивна цел; то препуска като подивял слон. В божественото съзнание винаги има цел и тази цел непрестанно надминава себе си. Днес смятаме нещо за своя цел, но когато сме на прага на тази цел, незабавно се вдъхновяваме да отидем отвъд нея. Тази цел става отправна точка към по-висока цел. Това става, защото Бог непрекъснато надминава Себе си. Бог е безграничен и безкраен, но Той надминава дори собствената си Безкрайност. Тъй като Бог постоянно напредва, и ние също напредваме, щом сме в божествено съзнание. В божественото съзнание всичко се разширява непрестанно и израства в по-висша и по-удовлетворяваща светлина.

 

Въпрос: Бихте ли ни описали накратко различните състояния на съзнанието?

Шри Чинмой: Съществуват три основни състояния на съзнанието: джагрити, шапна и сушупти. Джагрити е будното състояние, шапна е сънуването, а сушупти – състоянието на дълбок сън. Когато сме будни, съзнанието ни е насочено навън; когато сънуваме, то е обърнато навътре; когато сме в състояние на дълбок сън, съзнанието ни се рее в Отвъдното.

Когато сме в състояние на будност, нашето отъждествяване с нещо или с някого е вайшванара, което е общо за всички хора. Когато сме в състояние на сънуване, се отъждествяваме с теджаса, което е нашата вътрешна блестяща способност, нашата вътрешна енергия.  А когато се потопим в дълбок сън, ние се отъждествяваме с недоловимото и го изживяваме. В това трето състояние боравим не с умственото съзнание, не с интелектуалното, а с вътрешното, интуитивното съзнание. В сушупти няма обща форма, всичко е неопределено. Всичко е безгранична маса. В това състояние получаваме преживяване от много висок порядък.

Съществува и четвърто състояние, турия, което означава трансцендентално съзнание. Това съзнание не е нито външно, нито вътрешно; в същото време е и външно, и вътрешно. То е и не е. То притежава способността да се отъждестви с всичко и всекиго на света и при това може да надмине всичко и всекиго на земята. Нещо повече, то постоянно надминава себе си. Турия е най-висшето състояние на съзнанието, но за турия няма край, няма установена граница. Това съзнание постоянно надхвърля, надминава собственото си отвъдно.

Състоянието турия е като да се намираш на върха на дърво. Когато сме в подножието на дървото, ние едва успяваме да видим малко от околностите. Но когато се намираме на върха му, виждаме всичко наоколо и долу. Затова, когато се озовем в състоянието турия, трябва да чувстваме, че сме навлезли в най-високото ниво на съзнание. Оттам можем да виждаме всичко.

Шри Чинмой, The Summits Of God-Life: Samadhi And Siddhi, Aum Publications, NY, 1999

Упражнения по медитация - да отворим сърцето

ДА ОТВОРИМ СЪРЦЕТО

sri-chinmoy-meditationКакво виждам в моята медитация? В моята медитация аз виждам възможно най-просторният океан от мир и синьо обширно небе вътре в моето възможно най-малко сърце.

Почувствайте се като дете

За да медитира в сърцето, един начинаещ независимо на каква възраст е, той трябва да се почувства като дете. Умът на едно дете не е развит. На дванадесет, тринадесет години неговият ум започва да функционира на интелектуално ниво, а до тогава то цялото е сърце. Каквото и да види то го приема като свое собствено. То спонтанно се идентифицира. Така постъпва сърцето.

Играй в цветната градина

Когато се почувстваш като дете, незабавно усети как стоиш в една градина с цветя. Тази цветна градина е твоето сърце. Едно дете може с часове да играе в градината. То ще ходи от цвят на цвят, но няма да напусне градината, защото изпитва радост от красотата и аромата на всяко цвете. Градината е вътре в теб, и ти можеш да останеш там колкото пожелаеш. По този начин ще можеш да медитираш в сърцето.

Вие не сте нищо друго освен сърце

Почувствайте, че нямате ръце, нямате нос, нямате очи и уши, нямате нищо друго освен сърце. Това сърце не е нужно да бъде в центъра на гърдите; то може да бъде в челото или някъде другаде. Опитайте се да почувствате как цялата ви сила, цялата ви решимост и сила на волята е на едно определено място, вътре в сърцето ви. Почувствайте, че изобщо не съществувате освен на това малко място. Нямате очи, нямате нос и нищо друго. Интензивността ще се появи само когато усетите как вашето цяло същество е концентрирано на едно определено място и не е разпръснато.

Чистота в сърцето

Ще можем да имаме повече сила в сърцето като повтаряме, „Аз съм сърцето. Аз съм сърцето. Аз не съм ума.” Силата на сърцето има няколко качества, чистота, красота и усещане за единство. Когато си помислим за един храм, незабавно се сещаме за олтара вътре в него. Сещаме се за цветята, за инсенса, и пр. които са там. Ако не бяха те, храмът щеше да е като всички останали сгради. Но щом споменем думата „храм” незабавно вътре в тялото ни, в нервите ни, в съществото ни усещаме нещо чисто. Нещо повдига съзнанието ни. Какво е това нещо? Това са свещите, ароматичните пръчки, цветята на олтара. В този момент ние си мислим за всичко, което е свързано с чистотата.

Точно по същия начин, когато си помислим за силата на сърцето, неговото най-значимо богатство е чистотата, която то притежава. Когато мислите за ума там няма да откриете чистота. В този момент мислите само за безпорядък и превъзходство; умът или мисли, че сте безполезни или мисли, че останалият свят ви завижда. Няма човек, който да усети или да установи единство с ума. Добрите качества на ума са; спокойствие, яснота и просветление. Но те рядко се откриват.

- Шри Чинмой