Божествено качество Любов

Предлагаме ви мисли и афоризми на Шри Чинмой за духовните качества, които извисяват човешкото съзнание, приближавайки ни към божествената цел на нашето земно съществуване.

 

ЛЮБОВ

Любовта е тайният ключ, с който човешкото същество може да отвори Дверите на Бог. Където има любов, чиста любов, божествена любов, там има удовлетворение.

Какво е любов? Ако любовта означава да притежаваш някого или нещо, тогава това не е истинска, нито пък чиста любов. Ако любовта означава да се раздадеш, да се превърнеш в едно цяло с всичко, с човечеството и с божественото, това е истинска любов.

Светът съществува, защото на земята все още има любов. Ако светът остане без това божествено качество, тогава на земята няма да съществува нищо. Нека обичаме Единствения, корена на дървото. Тогава ще видим, че клоните и листата на дървото също чувстват нашата любов.

Истината е във всичко,
но любовта е всичко.

Човек трябва първо да обикне себе си. Грешат тези, които казват: “обичай първо човечеството, после мисли за себе си”. Любовта, спонтанната любов, трябва първо да израсне отвътре. Не можем да отгледаме любов в супермаркета или в метрото. Любовта трябва да бъде отгледана тук, дълбоко в нас. Когато видим и почувстваме любовта и се превърнем в нея, само тогава ще можем да предложим любовта си на останалото човечество.

Когато истинската, висшата, най-просветлената ни част излезе наяве, тогава наистина обичаме себе си. обичаме се, защото знаем кои сме. Любовта не е някакъв външен подтик или действие. Любовта е живот, а самият живот е спонтанен нектар и наслада.

Следвай
любовта на сърцето си.
Щастието в живота
ще следва теб.

Ако чувствате, че не знаете как да обичате себе си, представете си само, че сте влезли в градина с множество цветя. Изберете едно цвете, което ви харесва, и се приближете до него. Възхитете се на красотата му и вдъхнете неговия аромат. След това просто си повторете няколко пъти: “Бих искал да съм чист и красив като това цвете.” След пет минути се опитайте да си представите, че една мъничка частица от красотата на цветето е проникнала във вас. После постепенно се постарайте да почувствате, че всички добри качества, които виждате в цветето – неговата красота, чистота, аромат и така нататък – са навлезли във вас.

Сега си спомнете колко много сте обичали това цвете и колко радост ви е донесло то. Отначало то е съществувало отделно. Но малко по малко вие сте вложили неговата красота и реалност в собственото си тяло и в собственото си сърце. После опитайте да почувствате, че нямате тяло, нямате ум, нямате нищо. Мислете за себе си само като за това тъй красиво цвете. Вие сте се превърнали в това прекрасно цвете и затова непременно ще се възхитите на себе си и ще се обикнете така, както сте обикнали цветето.

Свещената врата на тайната
сега е широко отворена:
удовлетворяващата сърцевина на екстаза
ще бъде моя,
ако мога да обичам себе си
спонтанно.

Трябва да знаете къде най-често живее любовта. Обикновено тя живее в сърцето, не в ума. Ако имате къща, вие знаете, че има една определена стая, било то дневната, кухнята или спалнята, където прекарвате най-много време. Влизате във всички стаи, но през повечето време сте в тази. Любовта е през повечето време в сърцето. Ако зная, че тук има вода, ще копая дълбоко и ще я открия.

В дълбоката си медитация
аз ясно чувам гласа на моята душа,
която нежно звъни с божествена любов.

Можете да бъдете по-възприемчиви към божествената любов, ако всеки ден успявате да почувствате, че вашият Източник е целият любов и че сте на земята, за да предлагате непрестанно в мислите и в делата си любовта, която вече притежавате. Всеки миг имате множество мисли, затова можете да дарявате любов с всяка своя мисъл. Всеки път, когато правите нещо, можете да чувствате, че това действие не е нищо друго освен израз на любов.

Именно сега е изключително важно за живота ви да дарявате любов чрез мисъл и действие. Ако успявате да почувствате, че докато мислите и действате предлагате любов на човечеството, на света около вас, тогава ще бъдете по-възприемчиви за вселенската любов.

Да служиш
и никога да не се изморяваш
е любов.

Духовния подход към живота и ролята на медитацията

Беседа на Шри Чинмой за духовния подход към живота, за това как гледат на живота Изтокът и Западът, за ролята на медитацията в освобождаването на съзнанието.

Животът

ИзгревСкъпи търсачи, скъпи приятели, скъпи братя и сестри, бих искал да изнеса кратка беседа относно живота. Тази тема е едновременно най-позната и най-значима за нас. Всеки човек може да твърди, че е авторитет по този въпрос. Затова съм ви благодарен, че ми дадохте възможност да говоря по тази тема и да ви служа тази вечер.

Може да има философски подход към живота, може да има религиозен подход към живота, може да има духовен подход към живота и накрая може да има Божий подход към живота. Бих искал да обсъдя всеки един от тях от духовна гледна точка.

Философията е два вида. Едната е външната философия, другата е вътрешната. Външната философия се занимава с някои философски книги и остава изключително в менталния свят. Вътрешната философия се занимава със светлината и божествеността и с Небето и земята. Според индийската традиция самата философия е визия, защото санскритската дума за философия е даршан, което означава визия. Ние си представяме вътрешния свят, който се опитва да излезе напред и да прояви себе си във външния свят. Този вътрешен свят е светът на Мира, Светлината и Блаженството. Външният свят, в който живеем, е изпълнен с конфликти, негативност и разрушителни сили. Така че се молим и медитираме, за да изнесем напред вътрешния свят и да заменим външния свят с него. Но от строго духовна гледна точка това не е замяна, а преобразяване. Външният свят не е заменен. Той е преобразен и просветлен от светлината на вътрешния свят.

Нека сега обърнем внимание на религиозния подход към живота. Обикновено има два основни религиозни подхода към живота. Единият е западният подход; другият е източният. Източната религия, особено религията на героичното минало, ни казва, че се нуждаем само от едно нещо: освобождение. Западната религия, основно християнската религия, ни преподава посланието на спасението – спасение от греха. На Изток се учим как да се освободим от ограниченото съзнание и да навлезем в безграничното Съзнание. На Запад се учим как да се издигнем над реалността на греха и влезем в Небесата, за да се насладим на нашата светлина-спасение. Западната религия ни казва че тялото, виталът, умът и всичко, което имаме, е нечисто. За да пречистим тялото, витала и ума, се нуждаем от постоянна молитва. Когато се молим искрено и душевно, нашият Небесен Баща чува молитвата ни и ни дава спасение. На Изток, тъй като нашата цел е да постигнем освобождение от ограниченото тяло, ограничения витал, ограничения ум, ние трябва да практикуваме медитация, защото освобождението можем да постигнем само чрез правилна медитация.

Какво е медитация? Медитацията е съзнателното ни усещане за нещо обширно и безкрайно вътре в нас. Медитацията ни дава Мир, Светлина и Блаженство. С тези Мир, Светлина и Блаженство ние влизаме в нашите тяло, витал и ум, като ги разгръщаме и преобразяваме в широта. Молитвата и медитацията са два подхода, които водят към една и съща цел. Тази цел се нарича съвършенство.

В духовния подход към живота трябва да знаем, че той бива истински и лъжлив. Ако е погрешен подход, тогава искаме да се откажем от живота. Ако е истински подход, божествен подход, тогава нашата духовност ни учи как да приемаме живота и да бъдем осъществени в него. Ако подходът не е истински, ние искаме да оставим настрана членовете на семейството си, искаме да изоставим обществото и самия свят.  Казваме, че светът е пълен със страдание, че е изцяло илюзия; ето защо искаме да го напуснем. Но истинският подход е напълно различен; при този подход ние приемаме живота като такъв и го обичаме. Знаем, че светът, в който живеем, е далеч от съвършенство, но ако се откажем от живота, ако отбягваме живота, знаем, че светът винаги ще си остане несъвършен. Затова чувстваме, че е наш дълг да приемем живота, да го обичаме и да го преобразим.

Как преобразяваме живота? Ние преобразяваме живота с нашия вътрешен плач. Има външен плач, както и вътрешен. Когато плачем външно, ние плачем за име и слава и материално благополучие. Когато плачем вътрешно, то е за божествена Любов, божествен Мир и божествена Светлина. Когато получим Мир, Любов и Светлина отгоре, ние започваме да преобразяваме света около нас.

Накрая бих искал да обсъдя подхода на Божията Визия към живота. Няма разлика между подхода на Божията Визия и подхода на Божията Реалност към живота. Ние чувстваме, че визията е едно нещо, а реалността е нещо друго, че визията е на едно място, а реалността на друго. Аз седя тук, а вие седите срещу мен. Вие сте реалността, а аз съм визията. Ние не седим заедно и не сме вътре един в друг; ето защо вие като реалност и аз като визия сме две напълно различни неща.

Но това преживяване е само на физически план. На вътрешен план имаме напълно различно изживяване. Там виждаме Божията Визия и Божията Реалност заедно; там виждаме Божията Тишина и Божия Звук заедно. За нас Бог Творецът и Бог творението са две различни неща. Но когато се молим и медитираме, виждаме, че няма разлика между двете – и двете са част от Бог Безкрая, Бог Вечността и Бог Безсмъртието.

Нашият физически ум се опитва да разбере какво е Бог на земята и какво е Бог в Небесата. Поради тази причина сме създали две отделни съществувания за реалността и визията. Умът не може истински да разбере или дори да схване две отделни неща в едно и също време. Една мисъл трябва да следва друга. Не можем едновременно да наблюдаваме две неща с еднаква концентрация – едното ще получи повече внимание от другото. Но когато се молим и медитираме, виждаме едновременно не само две, а безброй неща. Също така фокусът  на концентрацията ни ще бъде равномерно разпределен. А какви са тези безброй неща, които виждаме? Те не са нищо друго, а Бог творението. Чрез нашата молитва и медитация Бог Творецът ни кара да чувстваме, че творението Му и Той Самият са напълно едно. Ние плачем вътрешно, за да се издигнем и да бъдем със своя Небесен Отец, а след това Той ни се усмихва и ни изпраща обратно да вършим Неговата работа тук на земята по Негов начин.

Sri Chinmoy, My Rose Petals, part 7, Agni Press, 1976.

Нашите отиващи си приятели, нашите трайни приятели и нашите вечни приятели

ПриятелиНашите отиващи си приятели са грижата и безпокойството, поражението и разочарованието, тъмнината и невежеството.
Грижата и безпокойството наричаме наши приятели, защото несъзнателно ги подхранваме. Това е върхът на глупостта, но ги подхранваме. Eто защо са ни приятели.
Поражението и разочарованието заобикалят нашите отиващи си приятели. Поражението и разочарованието съсипват съществото ни; въпреки това ние ги подхранваме несъзнателно.
Тъмнината ни обгръща. Невежеството постоянно ни атакува; въргаляме се в удоволствията на невежеството. Докато са с нас, ние ги подхранваме; наричаме ги наши приятели.
Но идва време, когато тъмнината и невежеството изчезват. По силата на нашия стремеж или вътрешен плач, се освобождаваме от тъй наречените приятели: грижата, безпокойството, поражението, разочарованието, тъмнината и невежеството. Трайните ни приятели са надеждата, решителността, личното усилие, вярата, стремежът и осъзнаването.

Надеждата не е просто самозалъгване. Тя е предвестникът на нова зора, която бавно, сигурно и безпогрешно излиза напред и накрая израства в съществуването на реалността.
Решителността е от огромно значение. Всеки пък, когато сме решителни, ние ускоряваме пътуването си. По бойното поле на живота с решителност крачим бързо, много бързо, към предопределената ни цел.
Личното усилие също е от огромно значение. Дотогава, докато не предложим на целия свят това, което имаме, и това, което сме, не можем да израснем във всеразширяващата и всеобхватна Реалност – Реалността, която наричаме универсално Съзнание на трансценденталната Висота. Личното усилие се основава на безусловното Състрадание на Всевишния. Това, което наричаме усилие, всъщност е резултат от Милостта на Всевишния, която постоянно се излива върху посветените ни глави и отдадените ни сърца.
Вярата постоянно ни напомня за нашия непресъхващ Източник. Вярата постоянно ни кара да чувстваме, че сме от Абсолюта и за Абсолюта. Стремежът е вътрешният ни плач. Този плач, за разлика от плача на желанието, постоянно ни напомня за собствената ни върховна висота. Ние копнеем за най-възвишената висота; копнеем за безкраен Мир, Светлина и Блаженство. В нас има постоянен глад да надминем себе си, да отидем отвъд реалността, която вече сме постигнали. Този глад е нашият стремеж.
Осъзнаването е постоянното ни единство с Безкрая. Да станем едно с непресъхващия ни Източник е целта на нашата душа. Тук чувстваме във всеки миг, че сме от Единия и за многото. Бог Творецът проявява Себе Си в и чрез нас, а ние се опитваме да направим всичко, което можем, за да станем постоянни и безусловни инструменти на нашия Възлюбен Всевишен.
Съвършенството е вечният ни приятел. Съвършенството е вечно надминаваща се Реалност. Съвършенството е удовлетворение. Това удовлетворение постоянно тече в и чрез нашето стремящо се сърце, посветен живот и предадено единство с Всевишния Водач. Когато се опитаме да усъвършенстваме себе си отвътре и отвън, всеки миг виждаме нова зора пред себе си и вътре в себе си. Тази нова зора ни призовава към Върховната Реалност, която е повече от готова да ни води, напътства, развива и оформя в Безсмъртната Реалност.

Sri Chinmoy, The Vision-Sky Of California, Agni Press, 1980