Божествено качество Любов - част 3

Трябва да чувствате, че вашите човешки събратя са неделима част от собственото ви съществуване. Аз имам две очи. Ако лявото ми око не вижда така добре, както дясното, сърдя ли му се и изтръгвам ли го от тялото си? Държа ли лявото си око затворено или покрито и казвам ли му: "Няма да ти давам да гледаш"? Не! Аз просто приемам, че лявото ми око има по-малки възможности от дясното, но все пак е част от мен. Когато трябва да гледам нещо, си служа и с двете очи, а по-силното око естествено върши повече работа.

Трябва да се отнасяте към околните като към части на собственото си тяло. Без тях вие сте незавършени. Може да смятате, че не са ви нужни, но и те имат да играят своя роля. Вашият палец е много по-силен от кутрето, но и то служи за нещо. Ако искате да свирите на пиано или да печатате на машина, ще ви трябват всички пръсти. Бог е създал човешката ръка с пет пръста и макар някои да са по-къси и по-слаби от другите, всички те са необходими, за да бъде ръката съвършена.

Ако искате неограничени постижения и неограничено съвършенство, трябва да обърнете внимание на своето по-обширно аз; трябва да обичате човечеството и да го приемате за свое, напълно свое.

Бъди универсален в своята любов.
Ще видиш, че вселената
е въплъщение
на собственото ти съществуване.

Вие можете съзнателно да давате на другите чиста любов, ако чувствате, че когато разговаряте с тях или мислите за тях, им давате частица от своя жизнен дъх. И вие дарявате този жизнен дъх затова, защото се усещате като едно неделимо цяло с останалия свят. Когато има единство, всичко е чиста любов.

Всеки миг трябва да сме много внимателни дали човешка или божествена любов е проникнала в нас или действа във и чрез нас. Ако дадем нещо на някого и после очакваме отплата, защото смятаме, че човекът е длъжен да ни даде нещо в замяна, то става дума за човешка любов. Но ако дадем нещо безусловно, това е божествена любов. В божествената любов даваме заради самото даване и оставяме на другия да  реши дали да ни даде нещо в замяна или не. Това е безусловна любов, божествена любов.

Ако някой те помоли за услуга,
знаеш ли какво всъщност
даваш на този човек?
Ти му даваш
изключителната сила на своята любов.

Как можем да придобием истинска любов към човечеството? За да го обичаме, трябва да отидем при Източника. Източникът не е човечеството; Източникът е божественото. Ако можем да стигнем до Източника и да обикнем божественото, ще видим, че божественото не е отделно от нашето истинско съществуване. Когато обичаме себе си по божествен начин, не емоционално или егоистично, ние се обичаме, защото Бог диша в нас, защото Бог желае да осъществи себе си във и чрез нас.

Ако сте напълно съзнателни за тази истина, тогава ще виждате човечеството вътре в себе си. Човечеството не е наоколо, не е извън вас, то е във вас. Ако станете едно цяло със своето божествено съществуване, ще видите, че във вас се е побрало цялото човечество. Което е във вас, ви принадлежи; което е извън вас, не е ваше. Можете да помогнете за осъществявнето и просветляването само на това, което е вътре. Затова трябва да чувствате, че човечеството е вътре във вас. Тогава ще можете да му помагате искрено и резултатно.

Аз себе си не ще зова,
не ще зова.
В дъбравата на своето сърце
щом себе си съзра,
ще се обичам и ще се обичам.
Ще бъда сам свой гост,
съкровище най-ценно.
В освободеното сърце на път ще тръгне
светлина всевишна.

В божествената любов има защита. Малкото дете може да бъде изкушено от света. То стои пред водоема и гледа към едно хвърчило. Хванало се е за ръката на майка си, ала толкова се вълнува, че се пуска и пада във водата. Но ако майката държи детето, тогава не е възможно детето да падне в морето на невежеството. Ако светът на изкушенията привлича детето и ако то се държи за майката, може да падне. Но ако майката държи детето, тогава то няма да може да навлезе в света на изкушенията. Така спасява божествената любов. В божественото винаги присъства безопасност и сигурност.

Само чрез любовта ставаме едно цяло. В мига, в който се страхуваме от някого, неговата реалност и нашата реалност се разделят. Детето не се нуждае от почитание, не му е нужно да демонстрира почитание, защото то знае, че притежава любов, която е безкрайно по-действена. И не е нужно детето да докосва нозете на баща си всяка секунда. Щом покаже на баща си своята любов, своето сърце, това е достатъчно.

Когато детето си играе в калта и внезапно го повикат, то не се страхува, че майка му ще го бие, защото е мръсно. Ще изтича при майка си и тя незабавно ще приеме неговата кал, неговата мръсотия като своя. Ще измие детето, за да покаже на другите, че и нейният син е много чист. Трябва да гледаме на Бог по този начин. Независимо колко много небожествени неща вършим, ние тичаме при Него и чувстваме, че Неговото Състрадание ще ни пречисти незабавно.

Бог Бащата
изпитва особена любов
към пробуждащото се дете
в моето сърце.

Божествената любов няма изисквания. Тя е спонтанна и неспирна, неограничена във всяко отношение. Тя е като слънцето. Слънцето е за всеки. Всеки може да се възползва от слънчевата светлина, но ако държим вратите и прозорците си затворени, какво може да стори слънцето?

Всеки миг божествената любов ни просветлява, а в просветлението виждаме пълното осъществяване. В божествената любов няма притежание, а само чувство на единство. Това единство може да навлезе в животно, в цвете, в дърво или дори в стена. Когато изпитваме божествена любов към някого, тогава спонтанно възниква неделимо единство. Не е нужен мост, ние просто ставаме едно цяло.

Божествената любов ни казва, че  сме по-велики от всичко, че сме по-големи от всичко; тя ни казва, че животът ни е безкрайно по-значителен, отколкото можем да си представим.

Когато силата на любовта
замени любовта към силата,
човекът ще има ново име:
Бог.

Божествено качество Любов - част 2

Божествената любов е спонтанна. Тя не е като сграда, която можем да построим с тухли и хоросан. Ние виждаме едно цвете и веднага обикваме цветето. Съзираме едно дете и незабавно изпитваме любов към него. Ние обичаме някого или нещо, защото сме привлечени като с магнит от този човек или предмет.

Ако наистина обичаме нещо, това означава, че притежаваме способността да обичаме и нещо друго.  любовта е един вид способност за разширяване. Като дете аз обичам днес майка си и баща си, а утре ще обичам братята и сестрите си. После, когато тръгна на училище, ще обичам учителите. Постепенно ще се науча да обичам моя град, област, страна, а после и целия свят. Но аз започвам с любовта към едно нещо, което ми е много близко, а оттам кръгозорът ми се разширява, докато накрая обикна целия свят.

За детето майката е цялата вселена. После, когато порасне, полезрението му се разширява. Това не означава, че то обича майка си по-малко, а че малко по малко се научава да вижда в своята майка целия свят.

Любовта разширява,
любовта увеличава,
любовта разхубавява
и любовта обединява
сърцето на търсещия.

Всеки миг ние виждаме пред себе си бариера между едно човешко същество и друго – непреодолима стена между двама души. Не можем да общуваме подобаващо, с цялото си сърце и душа. Защо? Защото не ни достига любов. любовта е нашето неделимо единство с останалия свят, с цялото творение. Тази непреодолима стена можем да разрушим със силата на нашата душевна любов.

Когато видите, че недостатъците и лошите качества на някой човек са очебийни, опитайте се веднага да почувствате, че тези негови недостатъци и лоши качества не го представляват напълно. Неговото истинско аз е безкрайно по-добро от онова, което виждате сега. От друга страна, ако наистина искате да обичате човечеството, тогава трябва да го обичате такова, каквото е сега, а не да чакате то да достигне определено ниво. Ако човечеството трябва да стане съвършено преди да можете да го приемете, тогава то не ще се нуждае от вашата любов, ласка и грижа.

Именно сега, в своето несъвършено състояние на съзнанието, човечеството се нуждае от вашата помощ. Давайте на човечеството безрезервно дори и най-незначителната и ограничена помощ, с която разполагате. Това е златна възможност.

Не се опитвай да промениш света.
Не ще успееш.
Опитай се да обичаш света.
Ето, светът е променен,
променен завинаги.

Ако изпитвате любов към някого, няма да се карате и да се биете с него. И ако той изпитва любов към вас, кой ще се бие? Хората се бият, защото в сърцата им няма мир. Ако някой вътрешно усеща, че е слаб, той се опитва да прикрие слабостта си, като проявява агресия. Опитва се да покаже колко е силен.

Ако се чувствам вътрешно силен, аз няма да се бия с теб. И ако ти се чувстваш вътрешно силен, няма да се биеш с мен. Малкото дете отива и щипе по-големия си брат или го удря. Защо? То иска да покаже, че е по-силно от брат си. Големият брат вече знае, че е по-силен от малкото си братче. Затова му прощава от състрадание. Той казва: „Не, не искам да се бия с теб.”

Ако имаме мир, тогава имаме любов. И ако имаме любов, имаме мир. Ще стане ли дума тогава за караници и битки? Всички, които искат да станат добри хора, споделят една и съща философия: любов, любов, любов.

Вълните на нощта-омраза
могат лесно да се изгубят
в морето на единството-любов.

Може би смятате, че любовта не е достатъчно силно оръжие, докато омразата е като остър нож. Не. Силата на любовта е безкрайно по-голяма от тази на омразата, защото когато обичате някого, неговите божествени качества ще трябва да излязат на преден план.

Да кажем, че някой ви е причинил нещо отвратително. Какво ще поискате тогава? Да го накажете и да го ударите. Но какво ще стане, когато го ударите? Във вас има нещо, наречено съвест. Тази съвест ще започне да ви гризе. Ще си кажете: „Какво направих? Вярно, тй постъпи зле, но сега аз сторих нещо по-лошо. С какво тогава съм по-добър от него?”

Ако някога се осмелиш
да се бориш с омразата,
тогава има само едно оръжие:
любовта.

Изложба Джарна-Кала в града на тепетата

От 6-.ти до 20-ти август 2012 г. Пловдив и гостите на града имаха възможност да се запознаят с изобразителното изкуство на Шри Чинмой. Изложбата под надслов „Хармонията в света” се осъществи с любезното съдейстние на Община Пловдив и Пловдивския център по медитация и беше разположена на голяма площ от Централния площад. Пет български национални и регионални медии излъчиха репортажи, интервюта и публикуваха снимки от изложбата.

„Фонтанът на изкуството” - „Джарна-Кала” и близостта на водния фонтан привличаха хората, търсейки прохлада в горещите августовски дни и се превърнаха в своеобразен оазис на свежест и спокойствие. Слънчевите лъчи, пречупвайки се във водните пръски сътворяваха красива, жива дъга, а шумът от водата допълваше усещането, че сме попаднали в един друг свят - свят на хармония и красота. Звуците от кавал, хармониум и китара огласяха вечерите на импровизирани концерти.

Пловдив - градът на художници и музиканти се оказа подготвен за среща с това творчество, струящо от самия извор на вдъхновение. Не случайно на първата страница от Книгата за впечатления се подписа преподавателка по изящни и приложни изкуства с едно голямо "БЛАГОДАРЯ".

А ето и още от споделеното:

Изложбата е много впечатляваща. Тя приканва всички хора към вътрешна хармония и красота във всичко, което правим и създаваме (creation). И ни учи да търсим красивото в природата и в постъпките на хората! Много благодаря на Шри Чинмой.”

Димо Дончев Христозов

„Чудесно е, че в Пловдив - град с древна история и култура се организира изложба на Шри Чинмой - всестранна личност с усет към красотата навсякъде около нас, която струи от представените картини. Да се стремим и създаваме хармонията в света и в себе си. Благодаря на неговите ученици за усещането, което изпитваш, когато съзерцаваш картините и особено в съчетание с прекрасната музика, изпълнена на кавал от Ясен.”

Гл.ас.Грета Косева

„ ... Картините излъчват светлина. Човек се отпуска и си отпочива, гледайки ги. Особено силно е чувството, когато наблюдаваш картините на фона на музиката на Шри Чинмой и ромона на фонтана.”

Елена

„Дълбок поклон и сърдечна благодарност за красотата, надеждата и радостта, които получихме от съприкосновението с изкуството и музиката на тази велика Душа - Шри Чинмой. Пожелаваме си всичко, написано под картините да стане реалност още утре - да вървим в един нов, красив и любящ свят.”

Сем.Йорданка и Георги Матейски

/ученици на духовния Учител Беинса Дуно/

Ние ще допълним само: До нови срещи!