Молитва и медитация

Аз се моля.
Защо се моля?
Моля се, защото се нуждая от Бог.
Аз медитирам.
Защо медитирам?
Медитирам, защото Бог се нуждае от мен.

Когато се моля, аз мисля, че Бог е високо над мен, над главата ми.
Когато медитирам, аз чувствам, че Бог е дълбоко в мен, в моето сърце.

Има два вида молитва: правилна и погрешна. Има също така и два вида медитация: правилна и погрешна. Правилната молитва гласи: „Аз съм безпомощен, аз съм невинен, аз съм слаб. Нуждая се от Теб, о, Господи Всевишни, за да ми дадеш сили, да ме пречистиш, да ме просветлиш, да ме усъвършенстваш, да ме обезсмъртиш, нуждая се от Теб, о, Господи Всевишни.”
Погрешната молитва гласи: „Макар че се нуждая от Теб, о, Господи Всевишни, аз притежавам малко собствена сила, малко собствени способности. Нуждая се от Теб, защото, ако имам Твоята Сила и Способност, тогава ще дойде време, когато ще мога да се разпореждам със света и да властвам над него. Целият свят ще е в краката ми и аз ще правя каквото пожелая. Но за това ми е нужна безгранична сила. Аз имам известна сила, но ми трябва много повече. Затова Те призовавам, о, Господи Всевишни.” Това е погрешна молитва. Тя е за удовлетворение на виталното в нас, което желае да властва над целия свят.

Правилната медитация гласи: „Господи Всевишни, с Твоята безгранична Щедрост ти си ме избрал за свой инструмент. Ти би могъл да избереш някой друг да играе тази роля, но си дал златната възможност на мен. На Теб поднасям непрестанната си благодарност, благодарното си сърце, защото си ме избрал да бъда Твой инструмент и да те проявявам тук на земята по желания от Теб начин.”
Погрешната медитация гласи: „Господи Всевишни, този наш свят е пълен с невежество. Всички ние плуваме в морето от невежество, въргаляме се в удоволствията на невежеството. Ти се нуждаеш от мен, защото в този наш свят проявата на Бог е изключително трудна. Твоята проява, Твоята пълна проява, е далечна цел. Затова се нуждаеш от моята значителна помощ тук, на земята. Трябва ти невежо човешко същество като мен, за да се бори то с невежеството в странния свят, в който си дошъл. Нужна ти е моята помощ за Твоята собствена проява, затова ще бъда Твой инструмент.”

Молитвата е цвете. Когато погледнем цветето, изпитваме вдъхновение. Вдъхновението ни кара да тичаме най-бързо, да се изкачваме най-високо, да се гмуркаме най-дълбоко. Медитацията е дърво. Дървото се стреми. То се стреми да стигне до най-голямата висота, до най-висшето ниво на съзнание. Когато гледаме цветето, в нас се ражда вдъхновение. Когато седим в подножието на дървото, на преден план излиза стремежът ни да постигнем Висшето, абсолютното трансцендентално Съзнание.

Молитвата е чистота. Тя пречиства нашия ум. Умът е винаги изложен на съмнение, страх, тревога и безпокойство. Постоянно го връхлитат погрешни мисли, погрешни импулси. Когато се молим, умът ни се пречиства. Чистотата ни прави по-възприемчиви към Бог. Всъщност чистотата не е нищо друго освен възприемчивост към Бог. Всеки път, когато се молим, нашият вътрешен съд става голям, по-голям, най-голям. Тогава чистотата, красотата, светлината и насладата могат да се озоват в този съд и да играят заедно в най-съкровените дълбини на сърцето ни.

Медитацията е сияние. Тя озарява сърцето ни. Когато сърцето е озарено, изчезва несигурността, изчезва усещането за празнота. Тогава ние пеем песента на неделимото единство, нашето неделимо единство с универсалното Съзнание, с трансценденталното Съзнание. Когато сърцето ни е озарено, ограниченото в нас навлиза в Безкрая и се превръща в самия Безкрай. Хилядолетното робство си отива и свободата на безграничната Истина и Светлина ни приветства.

След молитвата идва медитацията, а не обратното. Трябва първо да се помолим, а след това да медитираме.

Asato ma sad gamaya
Tamaso ma jyotir gamaya
Mrityor ma amritam gamaya.

Води ме от нереалното към Реалното.
Води ме от мрак към Светлина.
Води ме от смърт към Безсмъртие.

Това е молитвата, която сме научили от ведическите пророци на древността. Тази безсмъртна молитва няма равна на себе си под небето на Индия.

Тук на Запад, Спасителят ни е научил на върховната молитва: „Да бъде Твоята Воля.” Същият този Спасител ни е научил и на върховната медитация: „Аз и моят Отец сме едно.”

Tat twam asi: „Ти Си това.” Ти си Това, вечно надминаващото се Отвъдно, Господът Всевишен. Това е върховната висота на молитвата. Brahmosmi: „Аз съм Брахман, аз съм всепроникващият Брахман, Абсолютният Всевишен.” Това е върховната висота и дълбочина на медитацията.

Молитвата ми казва: „О, търсачо, обяви Всевишния Възлюбен за свой и кажи: „О, Възлюбени Всевишни, Ти си мой. Твърдя, че Ти си мой, изцяло мой. Дари ме с Твоите божествени качества в изобилие, за да бъда Твой съвършен инструмент тук, на земята. Ти притежаваш безкраен Мир, Светлина и Блаженство. Дари ме с безкраен Мир, Светлина и Блаженство, за да бъда Твой най-съвършен инструмент.”

Медитацията ми казва: „О, търсачо, кажи на Бог: „Аз съм Твой.” Кажи на Абсолютния Всевишен: „Аз съм на Твое разположение. Използвай ме по Свой начин. Всеки миг можеш да проявяваш Себе си във и чрез мен. Можеш да си служиш с мен както пожелаеш, във всеки един момент, през цялата Вечност. Да удовлетворявам Теб както Ти желаеш, значи да постигна безсмъртен живот. Чрез мен осъществявай Себе си тук на земята, там в Небесата.”

С душевна молитва започва всеки търсач пътуването на своя ден; с душевна медитация завършва търсачът пътуването на деня си.

Масачузетски университет
29 септември 1975 г.