Карма и съдба - продължение

Въпрос: Оказват ли миналите ни прераждания влияние върху сегашния ни живот?

Шри Чинмой: Определено е така, ние като цяло носим миналото в себе си. Има един неспирен поток от минало към настояще. Каквото посееш, това ще пожънеш. Каквото сте направили в миналите си прераждания, ще ви бъде дадено от Бог като резултат в този живот. Трябва да кажа, че когато става дума за обикновен човек, лишен от стремеж, плодовете на кармата са неизбежни.

Но аз винаги казвам: „Миналото е прах.” Казвам го, защото миналото не ви е направило такъв, какъвто искате да бъдете. Ако се интересувате от миналото си и се върнете назад (ние се движим напред, не назад), може би ще узнаете, че в някое от преражданията си сте били крадец или отвратителен човек. От друга страна, ако навлезете в предишно прераждане и разберете, че в даден момент сте били президент на Съединените Щати, какво ще стане? Щом се озовете във вътрешния свят, ще видите, че президентът е страдал много и не е били удовлетворен. Това знание изобщо не ви радва. Стремящият се човек иска вътрешна радост. Затова, ако навлезете в живота на крадеца, ще се измъчвате, и животът на президента също ще ви измъчва. Когато търсещият поеме искрено по духовния път, той трябва да върви напред със своя стремеж, концентрация и медитация. Ако действително е започнал живота си на стремеж в някое от предишните си прераждания, то най-вероятно в сегашния си живот той ще започне да се стреми от много ранна възраст. Ако някой е бил духовно искрен в предишния си живот, той няма да чака старостта, за да започне отново духовния си живот в йога.

Може да се случи така, че обстоятелствата в новия живот да са неблагоприятни, средата да не е стимулираща. Значи човекът ще трябва да напредва по-бавно и упорито, защото не получава достатъчно помощ от родителите си. Но ако е бил силно устремен и не е осъзнал Бог, тогава ще се роди в духовно семейство от високо ниво и отрано ще се отдаде на духовен живот. Повечето от големите духовни Учители са се родили в дълбоко духовни семейства. Но Играта на Бог не се подчинява на никакъв план и е възможно Той да изпрати духовен Учител в съвсем бездуховно семейство. Когато стремящ се човек навлезе в истинския духовен живот, тогава законът на карма, ако това е неговата лоша карма, може да бъде отхвърлен и обезсилен. В противен случай законът на карма е наистина безмилостен. Трябва да платите своя данък, няма друг начин. И само Божията безгранична Милост може да заличи резултата от лошата карма и да ускори резултата от добрата карма. Така че стремящият се получава възможност да върви по-бързо с помощта на неизмеримата Божия Милост. Ако някой наистина желае духовния живот, тогава чрез искрена всекидневна практика той може в известна степен да се издигне над закона на карма, защото Бог непременно ще излее безграничната си Милост  върху преданата глава и преданото сърце на този стремящ се човек. Но ако сте обикновен човек, ще трябва да се подчините на закона на карма.

Sri Chinmoy, Earth's Cry Meets Heaven's Smile, Part 2, Agni Press, 1974

 

Въпрос: Доколко болестите се дължат на карма и доколко на физически фактори?

Шри Чинмой: Това е много сложна материя. Понякога организмът на даден човек не е силен – поради наследствени фактори или поради недохранване в детството. Затова той много често боледува. А понякога на негативните сили им доставя удоволствие да нападат стремяща се душа. Те знаят, че не могат да унищожат човека, но са в състояние да забавят задълго неговия напредък, постиженията и успеха му. Ако сутрин ни болят главата или стомахът, как ще постигнем най-добрата си медитация? Ако сме физически зле, как ще медитираме?

Затова, щом видим, че ни нападат, трябва да бъдем изключително бдителни. Ако не сме постоянно съзнателни или внимателни, значи се отваряме за негативните сили. В някои случаи те ни връхлитат, защото ние ги подхранваме. Рано сутринта съм излязъл на студа. Зная, че ще настина. Зная, че след няколко минути ще се чувствам зле, но ми е приятно на студа. Можете да наречете това летаргия или сприятеляване с враждебните сили. В този случай, когато враждебните сили ни нападат, ние изпитваме някаква неестествена радост и случаят става безнадежден.

Ала дори да сме предпазливи, негативните сили пак могат да ни връхлетят. Залостили сме вратата, но въпреки това враждебните сили се опитват да влязат и да ни ограбят. Само че ако оставим вратата и прозорците отворени, те ще имат повече шансове да ни нападнат. Ако сме внимателни и предпазливи, на негативните сили ще им останат по-малко възможности за атака.

Sri Chinmoy, The Soul's Evolution, Agni Press, 1976