Благоденствие и нещастие

Размисли на Шри Чинмой

Из книгата „Дъхът на Вечността” (Sri Chinmoy, Eternity's Breath, Sri Chinmoy Lighthouse, NY, 1972)

Благоденствието и нещастието са две очи, които всеки от нас има. Нещастието ни води навътре, за да коригира и усъвършенства хода на живота ни. Благоденствието ни извежда навън, за да просветли и обезсмърти човешкото ни раждане.

В благоденствието нашата вътрешна сила остава статична. В нещастието вътрешната ни сила става динамична.

Никой не може да отрече факта, че всяка крачка на прогреса, постигнат от човечеството, е направена едновременно от усмивките на благоденствието и от сълзите на нещастието.

Нещастието, както и бедността, не е грях. Трябва да признаем една заслуга на нещастието: то ни помага да бъдем вътрешно силни. Колкото по-силни сме вътрешно, толкова по-сияещи сме външно.

„Без страдание няма спасение” – казва учителят Нещастие на своя ученик човека.

„Няма спасение без наслада в душата” – казва учителят Благоденствие на своя ученик човека.

Онзи, който се страхува да учи в школата на нещастието, не може да разчита на блестящо образование в живота.

Бедата заплашва благополучието. Надеждата отхвърля нещастието.

Много често нашият стремеж бива разпалван от тежкото нещастие, ала колко рядко надига той глава сред възхитителното благополучие.

Без падение няма възход. Така, както борецът често пъти печели наградата едва след като е понесъл многобройни поражения, така и адът трябва да се преживее, за да постигнем рая.

Какво е провалът, ако не важна, но неразпозната част от цялостния ни плодоносен успех?

Провалът може да получи успокояващо лекарство за облекчаване на болките си и това лекарство е утешението. Провалът може да получи енергизиращо лекарство за облекчаване на болките си и това лекарство е силата на волята.

Светът е изпълнен с трудности. В известен смисъл той е осеян с тръни. Но ако си сложите обувки, ще можете да вървите през тръните. От какво са направени тези обувки? Направени са от Божията Милост.

Депресията е най-въздействащата усмивка на негативната сила. Позволим ли на депресията да влезе, тя се опитва да смаже мощта и радостта на жизнената ни сила.

Болестта в много случаи няма отношение към Божествената Воля. Тя е по-скоро податливост спрямо нахлуващото несъвършенство.

Телесната болка често е поносима. Не е така със сърдечната болка.

Скръбта е стрела, която пронизва силата. Радостта е обилна храна за силата.

Скръбта властва над света. Но самото присъствие на Времето отнема нейното жило.

Времето е най-добрият лекар за страданието. След него се нарежда търпението. После идва толерантността.

Човекът е видимото свързващо звено между вчерашното мъчение и утрешния страх.

Естественото правосъдие, макар и болезнено, е снизходително. Законовото правосъдие, макар и снизходително, е жестоко мъчение.

Отчаянието е недостоен и безсрамен гост във вътрешния ни живот. Ние трябва да го отблъскваме с потока на волята, която дава енергия на душата ни.

Разочарованието е мощна негативна сила, както и  очакването е позитивна сила.

Тревогата несъзнателно води до неприятности. Неприятностите неизбежно водят до безпомощност. Безпомощността печално води до отчаяние.

Човешкият живот е едновременно бреме и благословия. Той кара човека да търпи непрестанни страдания. Той също така дава на човека великото обещание за Осъзнаване на Бог.

Еволюция

Откъс от книгата на Шри Чинмой „Дъхът на Вечността”

(Sri Chinmoy, Eternity's Breath, Sri Chinmoy Lighthouse, NY, 1972)

Ние знаем, че има някакво Същество, което наричаме Бог. Знаем, че има нещо, наричано Душа. По думите на великия американски философ Емерсън, „Бог е безкраен кръг, чийто център е навсякъде, но окръжността му е никъде.” Определено можем да кажем, че този център е човешката душа.

Душата е вечна същност. А каква е нейната връзка с прераждането? Можем да изпишем безброй страници за прераждането – тази трудна концепция, която е толкова широко обсъждана и също толкова широко отхвърляна. Нека се опитаме да вникнем, с едно кратко изречение, в същността на въпроса. Прераждането е процесът, чрез който душата еволюира; прераждането съществува, за да може душата да израства и да се развива.

Всички ние познаваме теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията – еволюцията на видовете. Това е промяната на физическите организми от по-низши към по-висши, от по-прости към по-сложни. Духовната еволюция се извършва успоредно с физическата. Всяко същество има душа. Вярно, тя е божествена и безсмъртна, но в нея е стаен стремеж да бъде по-завършена, по-удовлетворяваща и по-божествена. Затова в процеса на своята еволюция душата трябва да премине от най-несъвършеното тяло към най-съвършеното. Докато трае това, тя натрупва в себе си истинската стойност на всички свои земни преживявания.  По този начин душата израства, обогатява се и прави своята божественост по-цялостна, по-хармонична и по-съвършена.

Прераждането ни казва, че не сме дошли от нищото. Сегашното ни състояние е резултат от онова, което сами сме сътворили от миналото си. Ние сме следствието на миналите си прераждания.

„ Много раждания сме оставили след себе си и Аз, и ти, о, Арджуна! Аз ги познавам всичките, но ти своите не познаваш.” – казва Божественият Кришна на все още непостигналия осъзнаване Арджуна.

Еволюцията е връзката между това, което е било, и това, което ще бъде. Аз съм човек. Трябва да зная, че не само бях моят баща, но и ще бъда моят син. Аз съм имал проблеми. Ти си имал проблеми, той е имал. Без изключение. Сблъсквали сме се с тях. Сблъскваме се с тях дори и днес. Но несъмнено ще ги разрешим.

Ние сме дали обещание за трансформация – обещание, което няма равно на себе си. Искаме трансформация на вътрешното и на външното. Всеки от нас може да съзре лика на трансформацията и накрая сам да бъде преобразен. Но как да постигнем тази трансформация, която ще издигне високо Факела на Безсмъртието? Нужно е да знаем какво е стремеж и какво е съмнение.

Съмнението е разрушително влияние, вътрешна война, която денонощно ограбва вътрешния ни живот. Стремежът, от друга страна, е най-действената стимулираща сила в човека, търсещ истината. Стремежът е едновременно извисяваща радост и укрепване на съзнанието. Той поставя жаждата за Истина над и отвъд всичко друго.

Стремежът може да бъде развиван. Това е като пресичане на улицата – стъпка по стъпка. Всеки път, когато се стремим, в дълбините на съзнанието си ние извършваме чудо: посрещаме Отвъдното. Стремежът се основава на спонтанната вяра, която съзира бъдещето. Той идва от нашата вяра в Бог, и в по-голяма степен – от вярата ни в себе си. В тайните на Стремежа, Прераждането, Еволюцията и Трансформацията се крие нашата истинска съдба – Божествено Безсмъртие.