Шри Чинмой отговаря на въпроси за душата

(„Отвъд вътрешното”, София, 2010)

Въпрос: Как общува с нас душата? Какъв език използва?

Шри Чинмой: Душата използва своя език, езика на светлината. Тя се изразява именно чрез светлината. Когато светлината й се прояви пред физическия ум, той получава посланието по разбираем за него начин. Самата душа не говори с думи. Тя предлага и разпръсква своята светлина, а умът я приема по най-убедителния за него начин. Ако не бъде убеден, той няма да получи удовлетворение. Затова, когато чуем душата да говори на човешки език, това всъщност е умът, който възприема светлината й по убедителен за него начин.

Въпрос: Душата чувства ли се самотна?

Шри Чинмой: Душата изпитва самота единствено когато тялото, виталът, умът и сърцето, които би трябвало да й съдействат при изпълнението на божествената й мисия на земята, не го правят. Но тя не си губи времето като човек, който чувства, че ако просто поговори с другите, самотата му ще изчезне. В своята самота душата се стреми по-интензивно да спусне от горе Мир, Светлина и Сила във физическото, витала и ума, така че цялото същество да може да й съдейства и да удовлетворява Божественото. С Мира, Светлината и Силата се спуска по-високо съзнание и човек става по-буден за вътрешния си живот. С това по-високо съзнание той естествено ще откликне на нуждите на душата.

Въпрос: Какво се случва с душата ни, когато спим? Как й въздейства сънят?

Шри Чинмой: Докато спим, душата може да си припомни своите предишни постижения и да се опита да предвиди своите бъдещи възможности за проявление на Бог. В дълбокия вътрешен сън душата получава увереност, че външните несгоди на живота не засягат вътрешните аспекти от съществото на търсещия.

Въпрос: Всички души ли са добри?

Шри Чинмой: Душата винаги е добра. Тя не може да бъде лоша. Но по-развитите души имат повече светлина и мъдрост. Младите души могат да проявят много по-малко неща на земята. Душата е като слънцето. За някои то е покрито с гъсти облаци и светлината му не може да проникне. Низшият витал се опитва да забави напредъка в проявлението на душата. Но динамичният витал, стремящият се витал й придава допълнителен тласък. В началото на духовното пътешествие, потенциалът на всички души е еднакъв. Но след това, благодарение на вътрешния си импулс, някои души проявяват своите способности по-силно. Те тичат по-бързо в духовното състезание. В Индия родителите често се молят на Бог да им дари дете с могъща душа, която да се отърси бързо от невежеството и да прояви Божественото на земята.

Въпрос: Гуру, веднъж вие ни посочихте човек, за чиято душа казахте, че е напуснала тялото му. Как е възможно той да е физически жив, ако душата му е напуснала тялото?

Шри Чинмой: Душата излиза от тялото много, много пъти, докато човек е жив. Твоята душа е напускала многократно тялото ти докато спиш, и е идвала при мен. Тя може да излезе от него само за няколко секунди, но тези секунди земно време да ни изглеждат като месеци или дори години. Максималното време, през което душата може да остане извън тялото, е между единадесет и тринадесет часа. Ако напусне тялото и не се върне след единадесет, дванадесет или тринадесет часа, тя обикновено не може да влезе обратно в телесната клетка. Невидимата връзка, която я съединява с тялото, ще се разкъса. Но за половин-един час душата лесно може да остане извън тялото, а то автоматично да изпълнява функциите си. Тялото е като машина. Механикът може да си тръгне, докато машината работи. Ако след няколко часа се завърне, машината може все още да си работи. Понякога по време на сън душата ни посещава различни светове или някоя отдалечена част от този свят, но след половин час или четиридесет и пет минути се завръща обратно в тялото. Това може да се случи не само докато спите, но и когато сте будни.

Много пъти по време на дълбока медитация душата ми отлита като птица към моите духовни центрове. Учениците ме виждат така ясно, както и ти в момента. Това е въпрос на няколко секунди или минути. Докато се намира извън тялото, в рамките на една секунда душата може да има преживяване, което за да разкажем, ще ни е нужен цял час. Тук, на земята, вие наблюдавате с физическите си очи и е нужно време, за да възприемете случващото се. Но ако наблюдавате със свет лината на душата, ще успеете да видите всичко за частица от секундата. Ако пожелаете да пресъздадете преживяното в тази секунда посредством ума си, ще ви отнеме цял час да разкажете всички детайли. Така и когато провеждаме разговор с друга душа, дори и той да трае само няколко кратки мига, в тях ние получаваме сбор от мисловни вълни, които са напълно реални. За една минута душата може да свърши работа като за десет-единадесет часа. Ако тя напусне тялото окончателно, естествено то не ще може да остане на земята. Щом птицата излети от кафеза, той става безполезен. Кафезът е важен за нас само когато птицата е в него.

Въпрос: Душата поставя ли пред човека изисквания, които го карат да се промени?

Шри Чинмой: Душата не поставя изисквания, така както ги разбираме ние. Тя не прилича на майка, която във всеки момент настоява пред детето си: “Казвам ти това за собственото ти добро.” Душата изпраща божествено вдъхновение. Понякога то е така живо и спонтанно, че човек може да усети сякаш неговото вътрешно аз почти налага волята си върху външната му личност. Но душата не изисква. Напротив, тя съчувства на човешките слабости и несъвършенства, като се опитва да се отъждестви с тези недостатъци. А след това, със своята вътрешна Светлина, се опитва да помогне на човека да се промени.

Въпрос: Може ли душата да подбере какво да изживее човек в проявения свят?

Шри Чинмой: Нормално е душата да определи преживяванията, които личността ще има през този живот. Всъщност, ако човек съзнателно се потопи в спонтанния поток на преживявания, които душата иска да му даде, той рано или късно ще се установи в постоянен мир, радост и удовлетворение. За съжаление, понеже е жертва на невежеството, човек често не е съзнателен за избраните от душата изживявания, или пък, дори и да знае за нейния избор, не се интересува от него.

Въпрос: Къде приблизително във физическото тяло човек получава усещане за душата?

Шри Чинмой: В духовното сърце. Истинското духовно сърце, около четири пръста широко, се намира приблизително дванайсет пръста над пъпа и шест пръста под гърлото. Именно там човек изпитва това, което наричате “усещане за душата”.

Въпрос: Душите различават ли се по своите характеристики?

Шри Чинмой: Всъщност няма съществена разлика между душите освен в степента на тяхното проявление. Всички души притежават едни и същи възможности, без значение дали обитават най-низшата или най-висшата форма на живот. Не бива да забравяме, че Всевишният се проявява по безброй начини чрез различните души. Те изразяват Неговите многобройни аспекти на Божественост. Например една душа може да проявява светлина, друга сила, трета красота и т.н. Именно проявявайки скрития си потенциал в процеса на прераждане, някои души са станали велики духовни Учители. И рано или късно всички души ще ги последват.

Въпрос: Как се обяснява на едно дете какво е душата?

Шри Чинмой: Много съм щастлив да отговоря на този въпрос, защото само едно дете може спонтанно да зададе въпрос за душата. Душата е съзнателна частица от Бог. Тя е дошла директно от Бог, запазила е контакта си с Бог и ще се завърне при Бог. Душата е светлината, която наричаме съзнание. Детето няма да разбере думата “съзнание”, затова може да му кажете, че съзнанието е нещо, което отнася нашите мисли, идеи и послания до Бог. Душата е пратеникът, който отива при Бог и Му предава нашето послание. Тя разбира нашия език и същевременно разбира езика на Бог.

Когато детето каже истината, когато направи нещо добро, когато ви зарадва с нещо, бихте могли да му кажете, че именно душата му го е помолила да направи това. Също така бихте могли да му кажете, че истинският притежател или собственик на тялото е душата. Така както то си играе с една играчка, душата играе с него. Детето знае, че може да прави всичко с играчката си и да остане незасегнато. Ако реши да си играе с нея, може да го направи. Ако поиска да я счупи, може да я счупи. А накрая, ако се измори да си играе, може да я захвърли настрана.

По подобен начин, ако душата поиска да остане в тялото и да играе с него, може да го направи. Но ако се измори от играта, ако поиска да се завърне при своя Отец, Бог, може да направи и това.

Въпрос: Нашите желания контролирани ли са от душата?

Шри Чинмой: Желанията ни все още не са под контрола на душата. Засега на нея е подвластен само стремежът ни. Когато се стремим и душата ни каже да направим нещо, ние го правим. Но когато станем жертва на роящите се желания и душата ни упъти да свършим нещо, ние не се вслушваме. Един ден обаче тя ще възвърне върховенството си.

Когато в отдела постъпи нов началник, в началото служителите му се присмиват. Не го слушат и не изпълняват нарежданията му. Но малко по малко той разбира ситуацията в офиса и започва да упражнява своята власт. Тогава служителите се изплашват, че могат да бъдат уволнени, изапочват да проявяват нужното уважение. В духовния живот отначало душата също допуска някои неща. Физическото, жизнената енергия и умът са като неуправляеми членове на семейството и те се присмиват, бунтуват, правят всичко наопаки.

Душата изчаква да дойде нейното време. Светът е пълен с невежество, но в нея се крие безкрайната Божия Светлина и непоклатима Воля. Идва време, когато божествената Воля се изразява чрез душата, макар в началото тя да е била просто свидетел в качеството си на Пуруша. Душата наблюдава кои елементи от човека са добри и кои лоши. Когато добрите елементи пожелаят да се вслушат в нея, тя ги приветства. Казва им: “Нека сега се затичаме към Целта.” Елементите на съществото, които все още спят в невежеството и създават проблеми, тя ще предаде на Всевишния. Накрая, някой ден Всевишният ще използва всемогъщата си Сила и ще заяви, че е дошло време да им покаже божествената Светлина чрез божествения Авторитет. Тогава, в избрания от Бог Час, когато душата поиска да освободи някого от мрежите на невежеството, хилядолетната тъмнина ще се разпръсне.

Въпрос: Душата винаги ли е сигурна, че ще открие истинската си мисия във всеки свой живот на земята?

Шри Чинмой: Преди да приеме човешко тяло, душата получава вътрешно послание за божествената си цел на земята. Тя е напълно съзнателна за мисията си и идва тук с прякото одобрение или разпореждане на Всевишния. Но докато е в тяло, понякога дейността на физическия ум забулва нейното божественото вдъхновение и истинска цел. Тогава мисията й не успява да излезе на преден план. Но ако човек започне да се стреми с ума, сърцето и душата, той успява да узнае предназначението на земното си съществуване.

Между божественото и небожественото във всяко човешко същество се води постоянна битка. Невежеството на света се опитва да погълне човешкия стремеж. В настоящия етап на еволюция повечето хора живеят в небожествения витал, където всичко е изпълнено с желание, тревога и възбуда. Ето защо те не съзнават нуждите на душата си.

Въпрос: Преживяванията, които душата получава, докато е на земята, представляват ли някакъв вид разширяване?

Шри Чинмой: Преживяванията естествено водят до нейното разширяване. Когато говорим за разширяване на душата, имаме предвид проявление на Божественото в нея. Когато получим изживяване за душата, ние разширяваме съзнанието си и постепенно то става всепроникващо. Тогава ние проявяваме Божественото, което е вътре в нас.

***

Човек в същината си не е грозен. Но му е трудно да изглежда красив, защото е загубил контакта с душата си – детето на всеобщата Прелест.

Кое е това, което дава на детето чар и красота? Не е ли блясъкът на душата? Когато нейното докосване отслабне и накрая се загуби, то се превръща в скучен и предпазлив възрастен.

***

Въпрос: Може ли човек да узнае дали е установил контакт с душата си и дали действа от нейното ниво?

Шри Чинмой: Може да го узнае чрез медитация и стремеж. Нека сравним неговото същество с апартамент, в който има три стаи, и да предположим, че той има свободен достъп до всички тях. Влиза в една стая и вижда, че цялата е тъмна. В нея има само боклуци и прах, всичко е мръсно, небожествено, мрачно, нечисто. Той веднага трябва да почувства, че това е стаята на ума. Нестремящият се, съмняващ се, усложняващ, подозиращ ум живее в тази нечиста, небожествена стая.

После човекът влиза в друга стая. Там го обгръща успокояваща вибрация и навред цари усещане за надежда. Всичко е обнадеждаващо, всичко е плодоносно, всичко му дава радост. Ако погледне в някой ъгъл, получава радост. Ако погледне някой предмет, получава радост. Всичко го окуражава, удовлетворява, вдъхновява. Той трябва да почуства, че тази стая е неговото сърце. Тук, в сърцето, той получава вдъхновение, стремеж, насърчение и усещане за постигнатост.